Търсене

Алексей Николаевич Толстой

Граф Алексей Николаевич Толстой е руски писател, академик (от 1939 г.), депутат във Върховния съвет на СССР, автор на множество романи,разкази и повести. Ревностен поддръжник на комунизма в неговия съветски вариант, три пъти носител на Сталинска премия (1941, 1943 и 1946, посмъртно).

Алексей Николаевич Толстой е роден на 10 януари 1883 г. (29 декември 1882 г. по стар стил) в град Николаевск, сега Пугачов, Саратовска област в семейството на граф Н. А. Толстой и детската писателка А. Л. Востром. Майката на А.Н. Толстой е далечна роднина на Тургенев, докато баща му, Николай Александрович, е от обеднял клон на рода на Лев Николаевич. Началното си образование получава вкъщи, а през 1897 г., когато семейството се мести в Самара, постъпва в реално училище. След като го завършва през 1901 г., заминава за Петербург и започва да следва в Технологичния институт. През 1907 г. решава да се посвети на творческа кариера и напуска Института без да го завърши. Същата година излиза неговата първа стихосбирка "Лирика". През 1914-1916 г. работи като военен кореспондент във вестник «Русские ведомости», пътува често до фронта, бил е в Англия и Франция. През този период написва серия от очерци и разкази за войната. През 1918 г. емигрира в Париж, където живее до 1921 г. Следващите две години прекарва в Берлин и през 1923 г. се завръща в родината си. През 1944 г. му е поставена диагнозата "рак на белия дроб". Болестта се развива бързо и на 23 февруари 1945 г. А. Н. Толстой умира. А.Н. Толстой е дядо на писателката Татяна Толстая.

Най-известен е с фантастични произведения като „Аелита“ (1923, за пътешествие до Марс) или „Хиперболоидът на инженер Гарин“ (1927, за изобретението на нещо като лазер) и с адаптацията по „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди - „Златното ключе или приключенията на Буратино“. В историческата си трилогия „Ходене по мъките“ се стреми да даде обосновка и оправдание на революцията от 1917 г. и на болшевизма. Също е написал повестта "Детството на Никита".

Цитати от този автор

В изкуството винаги и във всички времена е имало две подбуждащи начала – познанието и утвърждението: познаването на психическата природа на човека и утвържаването на тази природа в действителността.


Днешният ден – в неговата завършена характеристика – става разбираем само тогава, когато се превърне в брънка от сложния исторически процес.

Езикът е жива плът, създавана от милиони поколоения.

Изкуството изпълнява работата на паметта: то избира от потока на времето най-яркото, вълнуващото и значителното и го запечатва в кристалите на книгите.

Народът е съдия на изкуството. А задачата на критиката е да бъде изразител на най-висшите художествените изисквания на народа.

Коментари