Търсене

Астрид Линдгрен

Астрид Анна Емилия Линдгрен е световноизвестнашведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня, „Пипи Дългото чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.).

Астрид е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството ѝ: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид.

Астрид Линдгрен е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца.

След смъртта ѝ на 28 януари 2002 г. шведското правителство учредява възпоменателната награда "Астрид Линдгрен" за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони.

През 1958 г. Линдгрен е удостоена с отличието „Ханс Кристиан Андерсен“, известен като „Нобеловата награда за детска литература“. Други важни отличия, които тя получава за творчеството си, са „Селма Лагерльоф“, „Карен Бликсен“, „Лев Толстой“, „Габриела Мистрал“.

През 1978 г. книгоразпространителите ѝ в Германия ѝ присъждат традиционната награда за мир на Франкфуртския панаир на книгата. През 1989 г. с награда „Алберт Швайцер“ американският Animal Welfare Institute отчита хуманитарния ѝ принос. През 1994 г. Астрид получава почетна алтернативна нобелова награда за нейните усилия за справедливост, ненасилие и разбирателство на малцинствата.

Цитати от този автор

Спокойствие и само спокойствие.

Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.

Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.

Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.

То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.

Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия - на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
- Защо вървиш заднишком?
- Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи. - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?

Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?

Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.

Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.

Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.

Коментари