Търсене

Бранислав Нушич

Бранислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić) е сръбски писател и комедиограф, роден на 8 октомври 1864 г. в Белград. Юрист по образование, завършил е право в Белградския университет.

Роден е в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич. В 1885 година на 21 години участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва десет години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля, където се жени през 1893 година. Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Цитати от този автор

Първата любов е опасна само когато е последна.

В любовта най-опасното нещо са отсъствията.

Често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък.

Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише.

Преди време срещу мене бяха започнали цяла хайка. Всичко живо, което беше хванато от крастата да пише, започваше да се чеше о мене и аз бях станал нещо като домашно упражнение за всички ония, които, разбира се, започваха своите литературни упражнения с критика. Всички те доказваха шумно, че у мене няма нито духовитост, нито талант. След като ми създадоха по тоя начин известна репутация на човек, лишен от духовитост и от талант, започна да се шушука, че тая репутация била достатъчна квалификация за мен да бъда избран за член на Академията на науките и изкуствата и че всеки момент вече мога да очаквам това да стане. И тъй като всеки академик е длъжен да си напише автобиография, то аз реших да събера, докато е още време, материалите за своята. Защото на нашите академици за тази работа са им необходими по няколко години, а има и такива, които така си и умират, без да довършат това толкова велико и важно дело, поради което днес нищо не знаем нито за техния живот, нито за научната им дейност. Ето от тия съображения се ръководех, когато започнах да пиша тая книга. 

— Спомагателният глагол, деца, това е оня глагол, който помага на главния. Например, аз копая лозето. В такъв случай аз съм глаголът graben. Значи: ich grabe. Добре, но graben не може да сколаса да прекопае сам цялото лозе. Денят е къс и той не може да сколаса. Какво да прави, що да прави, хайде да повика на помощ своя съсед haben. И той му казва: „Бъди така добър, съседе haben, помогни ми да прекопая лозето!“ Като добър съсед haben ce съгласява, запретват се двамата да работят задружно и ето ти: ich habe gegraben. Значи, haben в тоя случай е спомагателен глагол, тоест глагол, който се е притекъл на помощ на graben. Да, но не само тогава, когато graben е прекопавал лозето, е бил къс денят, в годината има и други къси дни. Друг път graben трябва да прекопае царевицата. Напъва се той, напъва се — не може да сколаса. Денят е къс и той не може да сколаса. Какво да прави, що да прави, разсъждава той. Не бива да повика пак на помощ haben, тъй като той вече му е направил веднъж услуга и му е помогнал да прекопае лозето. Тогава на graben му идва на ума да повика другия си съсед werden. Като добър човек werden също се отзовава на молбата му и идва да помогне на своя съсед. Запретват ръкави да работят задружно и ето ти ich werde graben. Werden, значи, в случая е също спомагателен глагол. Разбрахте ли сега, деца? 

— Разбрахме — отговаряме ние в един глас, защото наистина много добре разбрахме обяснението. 
И когато следващия час учителят попита например Сретен Йович какво представляват спомагателните глаголи в немски език, Йович, дълбоко убеден, че е разбрал много добре обяснението от миналия час, отговори: 
— Спомагателните глаголи са съседи. Когато някой от тях не може да си прекопае лозето, той вика на помощ съседа си и така за едно прекопават лозето. Друг път пък, като не може да си прекопае царевицата, той повиква другия си съсед на помощ. Затова всички спомагателни глаголи в немски език са съседи. 
— Е добре, Сретене, кажи ми, кого ще повикаш на помощ ти, когато не си знаеш урока? — пита го учителят. 
— Съседа ми Живко! — отговаря Сретен. 
— Тоя Живко, дето седи до тебе на чина ли? 
— Да. 
— А как ще ти помогне той? 
— Ще ми подскаже. 
— Какво ще ти подскаже? 
— Онова, което не зная. 
— И тогава Живко ще ти бъде спомагателен глагол, така ли? 
— Да. 
— Е хайде тогава ти, спомагателни глаголе, стани и му подскажи, та да чуем всички. Кажи, значи, кое важно нещо забрави да каже Сретен? 
— Той забрави — става Живко, — забрави да каже, че денят е бил кратък и затова онзи човек не е могъл да сколаса да прекопае лозето си." 

Коментари