Търсене

Дъглас Адамс

Дъглас Ноел Адамс е британски писател и драматург. Най-известен е като автор на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, който започва като радио комедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги, която продава 15 милиона копия до края на живота му, телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 г. Приносът на Адамс към радиото във Великобритания е отбелязан в Алеята на славата на британската Радио Академия.

Адамс е автор и на „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“ и „Дългият мрачен следобеден чай на душата“, както и „Смисълът на живота“ с Джон Лойд и „Последна възможност за виждане“ с Марк Каруърдайн и три сценария за телевизионния сериал „Доктор Кой“. Посмъртен сборник с негови творби, съдържащ незавършен роман, е издаден под заглавието „Сьомгата на съмнението“ през 2002 г.

Адамс става известен като природозащитник и любител на бързи коли, камери и Apple Macintosh. Той е твърд атеист и представя идеята за чувствителна локва, която се събужда една сутрин и си мисли „Намирам се в интересен свят - в интересна дупка - пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!“ Биологът Ричард Докинс посвещава книгата си „Делюзията Бог“ (2006) на Адамс, пишейки „Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черния носорог изгубиха доблестен защитник.“

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ се появява през 1977 като идея за сатиричен научнофантастичен радиосериал, който Адамс и продуцентът Саймън Брет предлагат на една от радиопрограмите на BBC. В писането на някои от първите епизоди участие взима и Джон Лойд. Сериалът се излъчва с голям успех през март и април 1978 и е последван от няколко продължения. През 1979 е издаден и първият роман от поредицата, включваща още четири части.

През 1991 Адамс се жени за Джейн Белсън и през 1994 им се ражда дъщеря. През 1999 семейството се премества от Лондон в Санта Барбара, Калифорния. Дъглас Адамс умира от инфаркт на 11 май 2001 в Монтесито.

Първоначално „Пътеводител на галактическия стопаджия“ съществува като комедийна радио-постановка по ВВС през 1978. В неговото продължение през 1980 година взима участие продуцента Джон Лойд. През 1979 вече е излязъл романът „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и е станал много известен. Поредицата е продължена с „Ресторант на края на вселената“ (1980), „Животът, вселената и всичко останало“ (1982), „Сбогом и благодаря за рибата“ (1984) и „Почти безобидна“ (1992).

Във втората поредица излизат книгите „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“ (1987) и „Дългият мрачен следобеден чай на душата“ (1988), но тя не успява да достигне популярността на „Пътеводителя“, въпреки че много хора признават нейните достойнства

Цитати от този автор

Форд - каза той, - превръщаш се в пингвин. Престани.

Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма.

Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило

Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.

Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.

Обичам крайните срокове. Обичам и свистящия звук, който те издават, когато отминават.

Не вярвам. Докажи ми го, и пак няма да го повярвам.

Ако не мърдат постоянно устните си, мозъците на човешките същества започват да работят.

Тази планета има – или по-точно имаше – един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.

Коментари