Търсене

Димитър Димов

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч, а детството му минава в бащината къща в Дупница.

Майката на Димов – Веса Харизанова е дъщеря на Спас Харизанов – преселник от село Влахи, Мелнишко и съпругата му Фикия, родени в средата на 19-ти век. Дядото завършва право вРусия, след което работи като адвокат в Дупница. Сестрата на Спас Харизанов – Милка е майка на Яне Сандански. Цял живот Димов събира материали за книгата, която иска да напише за своя именит родственик, но така и не успява да реализира проекта си. Единият от синовете на Спас Харизанов – Иван е известен журналист и политически деец с авторитет и влияние във времето между двете световни войни. Той оказва влияние върхъ културното развитие на племенника си Димитър. Веса Харизанова има само гимназиално образование, но цял живот проявява жив интерес към литературата и изкуствата. Години наред основна нейна цел е да превърне сина си в поет или художник, докато той демонстрира интерес преди всичко към естествените науки.

Бащата на Димитър – Тотю Димов е родом от Габровско. Той завършва военно училище и се ползвал с авторитета на културен и възпитан човек. Загива като капитан на фронта дни преди края на Междусъюзническата война.

Според близките на Димов силното му влечение към уединение се е се е зародило още в ранното му детство. След смъртта на мъжа си Веса Харизанова трепери над Димитър, като дори не го пуска да играе на улицата или го придружава, когато излиза при връстниците си. Димов е тихо и затворено дете с богато въображение. Определян е като „чудак“ от съучениците му и храни нескрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той проявява и художествени дарби – често рисува карикатури на учителите си. Тази интровертност се запазва като забележима черта на характера му през целия му живот.

До 10-годишна възраст Димов учи в Дупница. През 1918 г. майка му се омъжва повторно за Руси Генев – също офицер. Вторият му баща се отнася изключително грижовно към момчето. Руси Генев е артилерист, завършил военно училище в Санкт Петербург. Четири години по-късно, когато семейството се премества да живее в София, той излиза в оставка със звание майор. Когато се уволнява, пастрокът му завършва право и започва доходоносна работа като тютюнев експерт, а момчето има възможност да наблюдава работниците и условията в тютюневите складове – познавателната основа за написването на най-известната му творба.

През това време Димов учи в училище "Априлов", а след това завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). През последните му години в гимназията Димов изоставя интереса си към химията и се насочва към философските четива, като проявява интерес към Анри Бергсон и Зигмунд Фройд.

Цитати от този автор

Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена.

Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.

- Мръсно нещо е животът, Виктор Ефимич!... - произнесе той внезапно.
- Така изглежда винаги след полунощ.. - сполучливо забеляза руснакът.

Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така? Защо всичко е илюзия? Животът, смъртта и желанието да бъдем обичани.

Цял живот съм искала да ми каже някой защо тъгата е най-голямото човешко чувство...

Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така ? Защо всичко е илюзия - животът , смъртта, желанието да бъдем обичани ...

Тя почувствува че и този човек бе също като нея някакво абсурдно отклонение от логиката, от красотата и съвършенството на живота, че също като нея и той бе загубил солидарността си с другите човешки същества и затова живееше, като самотен призрак под мрачните сводове на своя бог, на своите догми и на своята метафизика, че и той не е друго освен безсмислица, освен дрипа, освен зло…

Коментари