Търсене

Джон Роналд Реуел Толкин

  Дж. Р. Р. Толкин е роден на 3 януари 1892 г. в Блумфаунтин, ЮАР, която по това време е била част от Британската империя. Когато бил на три години, баща му починал и семейството – майка и двама синове – се преместило в Англия – в селска къща в покрайнините на Бирмингам. Майка му починала през 1903 г. и малките сирачета били отгледани от един католически свещеник. Толкин ходил на училище в Бирмингам, после завършил Оксфордския университет. След военната си служба през Първата световна война (1914-1918 г.) той се оженил за Едит Брат, също сираче, с която се познавал от шестнадесетгодишна възраст. Родили им се последователно трима синове и една дъщеря.

      Толкин работил известно време над „Оксфордския английски речник” – огромно начинание, което било почти привършено по времето, когато се включил в него. Той написал някои от статиите към буква „W”. После станал професор по английски език и средновековна литература към университета в Лийдс и през 1925 г. бил назначен за професор по англосаксонски език в Оксфордския университет. Толкин останал в Оксфорд до края на професионалния си живот. Пенсионирал се през 1959 г. и след това живял главно в Оксфорд. Прекарал също и няколко години в крайморския град Бърнмаут преди смъртта на съпругата си Едит през 1969 г. Дж. Р. Р. Толкин починал през 1973 г.

     Още приживе той станал световно известен автор. „Хобит” бил публикуван през 1937 г. Романът бил достатъчно успешен, за да поискат издателите Алън и Ънуин продължение. Впоследствие трите тома на „Властелинът на Пръстените” се появили през 1954 г. и 1955 г. През 1960 г. била дадена публичност на спора за нелегалното американско издание на „Властелинът на Пръстените”. Това спомогнало за бум на продажбите на трилогията, която след този „култов” успех се превърнала в световен бестселър. Няколко по-кратки произведения, като поетичния сборник „Приключенията на Том Бомбадил” и късия разказ „Смит от „Уутън Мейджър” – били издадени през 1960 г. Въпреки исканията на публиката не е имало продължение на „Властелинът на Пръстените”. След смъртта на Толкин станали известни още много материали, свързани със Средната земя и нейната история.

      „Силмарилион” се появил през 1977 г. във версия, редактирана от Толкиновия син Кристофър, който продължил да редактира и голям брой от другите произведения на баща си, свързани със Средната земя, като започнал с „Недовършени предания” през 1980 г. Оттогава Кристофър работи над подробно изследване за развитието на фантастичните езици и произведения. За известно време тези разработки били събрани в петтомно продължение на „Загубените приказки”, но то било заместено от дванадесеттомна „История на Средната земя”, която включва тези недовършени предания, както и други произведения. 

      Толкин е бил професионален фиолог. Фиологията е старомоден термин днес. Повечето хора, които изучават академично някакъв език, казват, че се занимават с лингвистика. Толкин се е интересувал не само от значенията на думите, но и от историческото развитие на езиците на Британия и Северна Европа, както и от литературата, писана на тях. Той е преподавал главно староанглийски (езика на Чосър).

Цитати от този автор

Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг, здрав старец не вехне до края, не жари слана корен як.

И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.

Много красиви имена съм чувал по чужбината, но ми се струват попрекалени за ежедневна употреба, дето се вика.

Започва път от моя праг, безкраен и покрит с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да тропам с морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам.

Блажени са онези, които легендите измислят и които митове със руни тайнствени изписват.

Не познавам и половината от вас дори наполовина от това, което би трябвало; дори и половината не обичам с половината от обичта, която заслужават.

Не познавам и половината от вас дори наполовина от това, което би трябвало; дори и половината не обичам с половината от обичта, която заслужават.

Не можеш ли да го захвърлиш при нужда съкровището се превръща в окови

Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е враг,
здрав старец не вехне. до края,
не жари слана корен як.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката — лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал.

Но не губя надежда! Гандалф е много по-велик, отколкото си мислите в Графството… обикновено вие можете да видите само шегите и играчките му. Но сегашното начинание ще бъде най-тежката му задача.

Коментари