Търсене

Джордж Бърнард Шоу

Джордж Бърнард Шоу  е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература.

Нито един от романите на Шоу не намира издател. Шоу сътрудничи в редица литературни издания (списание "Стар" и вестниците "Пел Мел" и "Уърлд"), където завежда рубриките "музикална критика" и "театрален живот". Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за един рядко оригинален,културен и остроумен журналист,който изразява смело своите мнения. Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си "Къщата на вдовеца",която включва в цикъла "Неприятни пиеси". В този цикъл са вкючени още две пиеси: "Обичаният мъж" и "Професията на госпожа Уорън". Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат осем години ,за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл "Приятни пиеси" обхваща: "Героят и войникът" -действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, "Кандида" , "Избранникът на съдбата" и "Никога не може да се каже" . Третият цикъл са три пиеси за пуритани: "Ученикът на дявола" , "Цезар и Клеопатра" и "Промяната у капитан Брасбоунд". Към същият период от творческата му дейност се отнасят и комедиите "Човек и свръхчовек", "Другият остров на Джон Бул", "Майор Барбара", "Дилемата на лекаря", "Женитба" , "Неравен брак", "Разобличението на Бланко Поснет", "Андрокъл и лъвът", "Пигмалион".

През периода 1912-1918 г. Шоу пише едноактни пиеси на злободневни теми. След войната създава пиесите "Домът на разбитите сърца", "Връщане в Матюзалем", "Света Йоанна", "Кола с ябълки", "Много е хубаво,за да бъде вярно", "Милионершата", "На скалите", "Женева", "В щастливите дни на Карл Чарлз". С пиесата "Пигмалион" той взима Оскар. Шоу е известен с изключително острия си език. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените.

Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. Едни от най-известните му и бляскави произведения са: “Къщите на вдовиците” (пиеса публикувана през 1893 от цикъла "Неприятни пиеси"), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тематика за проституцията), “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, "Андрокъл" и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.

Починал на 94 годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

Цитати от този автор

Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.

Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго.

Когато човек иска да убие тигър, нарича това спорт; когато тигърът иска да го убие, нарича това жестокост.

Колко пъти съм ви казвал да пускате колкото искате врагове пред вас, но да не оставяте никой от тях зад гърба си!

Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.

Фактът, че вярващия е по-щастлив от скептика, по нищо не се отличава от факта, че пияният е по-щастлив от трезвеника.

Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута.

Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.

Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено.

Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав.

Коментари