Търсене

Джани Родари

Писателят Джани Родари е роден през 1920 година в малкото градче Оменя. То се намира в Северна Италия - край малко езеро с остров по средата, на който се издига стар замък.

Бащата на Джани Родари бил пекар - имал собствена фурна и малък магазин. Джани останал сирак на девет години. Една дъждовна нощ баща му излязъл навън, за да прибере на топло бездомно котенце. Простудил се тежко и умрял от възпаление на белите дробове. 

Майка му работела като домашна прислужница в богат дом. Семейството, останало без подкрепата на бащата, изпаднало в нищета. На седемнадесет години Джани Родари вече изкарвал сам прехраната си. Преподавал италиански език на немски евреи, които бягали от Хитлерова Германия.

После Джани Родари работил като начален учител. Той не притежавал специално образование, но имал талант да общува с децата. Често им разказвал измислени от него истории. Малчуганите посрещнали с възхищение новия учител. Джани Родари поднасял учебния материал под формата на игра.
“В действителността може да се влезе през главния вход – казва по-късно писателят, но за децата е много по-забавно, когато влязат през прозореца.”

Когато избухва Втората световна война, Джани Родари се включва активно в Съпротивата срещу италианския и немския фашизъм. След войната работи във вестник “Унита”. Младият журналист пътува много. Опознава контрастите на Италия. Заедно с богатствата й вижда и страшна мизерия. Особено онеправдани по онова време са хората на наемния труд и безимотните селяни.

Джани Родари започва да пише за деца през 1948 година. Първите си разкази и стихотворения публикува във вестник “Унита”. През 1951 година в едно детско литературно списание се появява приказният роман “Приключенията на Лукчо”. Тази книга скоро става любимо четиво на децата по света.

Джани Родари е автор на много сборници с разкази, приказки: “Приказки по телефона” (1962), “Торта в небето” (1966), “Разни приказки за игра” (1971) и на още няколко романа: “Синята стрела” (1954), “Джелсомино в страната на лъжците” (1959). 

Няколко поколения български деца се радват на стиховете на Джани Родари, преведени от поета Валери Петров: "Продавач на надежда", "Небето е на всички".
С чудесната си книга "Граматика на фантазията" Джани Родари помага на родителите и учителите да развиват въображението и мисленето на децата, играейки заедно с тях.

През 1970 година Джани Родари получава за цялостното си творчество наградата “Андерсен”, наричана “малката” Нобелова награда.

Цитати от този автор

Думата "правда" е една от онези думи, които носят в себе си мълния.

Никога не си позвоялвайте да се плашите от думата "край".

Има ли по принцип необходимост от огледала? За да узнаем дали сме симпатични и красиви, е достатъчно да затворим очи и да попитаме своя ум и сърце.

Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък — все с имена, подходящи за едно почтено лучено семейство. Трябва веднага да ви кажа, че това бяха добри, но твърде нещастни хора. Какво искате: щом някой се роди лук, често си има работа със сълзи.

Ако можех да имам едно 
магазинче със две полички, 
бих продавал... познайте какво? 
- Надежда! Надежда за всички. 

'Купете! С отстъпка за вас! 

Всеки трябва надежда да има!' 
И на всеки бих давал аз, 
колкото трябва за трима. 

А на тоз, който няма пари 
и само отвънка поглежда, 
бих му дал, без да плаща дори, 
всичката своя надежда. 

Откъде идат приказките?
От космоса някъде?
Аз лично си мисля, 
че има ги навсякъде:
В дървото, на масата, 
в розата, в каната…
Като пеперудката, 
в твойта шепичка хваната, 

като черната семчица 
в сърцето на динята, 
всяка приказка, мисля си, 
е сякаш царкинята, 

спяща и чакаща 
да бъде събудена 
и от своята хубост 
да се види учудена.

Но за всичко туй 
трябва принцът 
да разчупи магията, 
трябва някой поет 
да отвори кутията 

на свойта поезия 
и разправят мнозина, че 
ако нещата 
развият се иначе, 

то, каквото да казват 
очилатите учени, 
просто хиляди приказки 
ще останат заключени, 

а и твоята също, 
за днес обещаната, 
ще си спинка във розата, 
във масата, в каната…

Из “Моливко. Христоматия”

Коментари