Търсене

Джордж Елиът

Мери Ан Евънс се ражда на 22 ноември 1819 година в семейството на Робърт Евънс и Кристиана Евънс. Появява се на бял свят в Южната ферма в имението Арбери Хол, собственост на благородническия род Нюдигейт. По това време Робърт Евънс е управител на имението. Той има две деца от предишния си брак — Робърт и Фани. През 20-те години семейството се мести в къщата Гриф, намираща се между Нънийтън и Ковънтри. Робърт и Кристиана имат още две деца — Кристиана, наричана Криси, и Айзък, както и двама близнаци, които умират няколко дена след раждането си през март 1821 година.

Младата Евънс разполага с достъп до библиотеката на Арбери Хол благодарение на влиятелната позиция на баща ѝ. Според някои изследователи, творбите ѝ носят духа на древногръцките трагедии. Друг важен фактор за развитието на бъдещата писателка е религията. Възпитана е в англиканска среда, но по това време в Мидландс броят на английските дисиденти (привържениците на протестантството) се увеличава. Учи в училища в Атлибро, Нънийтън и Ковънтри. В Нънийтън е обучавана от евангелисткатаМария Луис, а в Ковънтри е под опеката на баптистки сестри.

През 1836 година майката на Евънс умира и Мери Ан се връща вкъщи, за да помога с домакинските задължения. Когато навършва 21 години, Айзък се жени, и Мери Ан и баща ѝ се местят във Фоулсхил близо до Ковънтри. Местното общество в Ковънтри оказва силно влияние върху Мери Ан, която се запознава с религиозно-либерални хора като Робърт Оуен, Хърбърт Спенсър, Хариет Мартино и Ралф Уолдо Емерсън. Евънс открива творчеството на либерални теолози и писатели като Давид Щраус и Лудвиг Фойербах, които подлагат на съмнение достоверността на библейските разкази. Нейното първо литературно произведение е преводът на английски на „Животът на Исус“ (1846) на Щраус.

Когато разбира, че тя е изгубила вяра в религията, баща ѝ я заплашва с изгонване от къщата. Евънс продължава да ходи в местната църква и да върши домакинска работа до смъртта на Робърт през 1849. През 1851 се запознава с философа Джордж Хенри Луис и през 1854 година решават да живеят заедно. Луис е женен за Агнис Джървис, но бракът им е отворен, т.е. те имат предварително съгласие да имат извънбрачни връзки. През юли 1854 Евънс и Луис пътуват до Ваймар и Берлин, за да провеждат изследователска дейност. Преди пътуването до Германия, Евънс продължава да се занимава с теология. Тя превежда „Същността на християнството“ от Фойербах, а докато е в чужбина пише есета и работи върху превода на „Етика“ отБарух Спиноза, който завършва през 1856 година.

Първият ѝ роман, „Адам Бийд“, е публикуван през 1859 година и пожъва голям успех. Евънс вече използва псевдонима Джордж Елиът, с който става известна. Въпреки че разкрива самоличността си на жена, имаща връзка с женен мъж, това не оказва особено влияние върху популярността на книгите ѝ. Елиът продължава да пише романи през следващите 15 години.

Последният ѝ роман е „Даниел Деронда“, който излиза през 1876 година. След това тя и Луис се местят в село Уитли в Съри, намиращо се в Югоизточна Англия. Здравето на Луис обаче е силно влошено и той умира на 30 ноември 1878 година. Елиът прекарва следващите две години в редактиране на „Живот и ум“, последното произведение на Луис. Тя намира утеха в Джон Уолтър Крос, американски банкер, чиято майка също умира неотдавна.

На 16 май 1880 година Джордж Елиът предизвиква полемика още веднъж, този път като се жени за повече от 20 години по-младия от нея Крос, и сменя името си на Мери Ан Крос. Законният брак се харесва на брат ѝ Айзък, който ѝ изпраща поздравления за женитбата. Той скъсва отношенията си с нея, когато тя започва да живее с Луис. Джон Крос е сравнително нестабилна личност и изглежда пада или скача от хотелския им балкон във Венеция по време на медения им месец. Оцелява като по чудо и двамата се връщат в Англия. Двойката се мести в нова къща в Челси в Лондон, но Елиът се разболява от инфекция на гърлото. Това, комбинирано с бъбречната ѝ болест, води до нейната смърт на 22 декември 1880 година. Елиът е на 61 години.

Цитати от този автор

"Аз бих", "аз можех" и "аз щях" са достойни за презрение помощници.

Ако изкуството не увеличава съчувствието между хората, то не върши нищо морално.

Всички значения, както знаем, зависят от ключа, с който ги тълкуваме.

Големите неща не се правят импулсивно, а са поредица от малки неща, събрани в едно.

Нашите постъпки ни определят, както и ние определяме нашите постъпки.

Не желая бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с миналото.

Не отричам, че жените са глупави. Бог все пак ги е направил да приличат на мъжете.

Невежеството не е така отблъскващо като глупостта, но когато се захване да предписва лекарства, може да докара много голяма вреда.

Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.

Прекомерната литературна продукция е социално престъпление.

Коментари