Търсене

Ерих Ремарк

Ерих Мария Ремарк е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.

В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.

Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.

За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.

Цитати от този автор

Характерът на човек можеш да узнаеш едва тогава, когато той стане твой началник.

Страданията от любовта не могат да бъдат победени с философия - може само с помощта на друга жена.

Всяка любов иска да бъде вечна.

Съвестта обичайно мъчи не тези, които са виновни.

Щастието е въпрос на степенуване.

… предаваш ли се, не трябва да се чудиш, че стрелят по теб.

Щастие… Как се свива то в спомена! Като евтин плат при пране. Само нещастието натежава.

Живеем в епохата на парадоксите. Водим войни, за да запазим мира.

Самотата търси другар и не пита кой е. Не знаеш ли това, значи никога не си бил самотен, а сам.

… за щастието не може да се разказва много.

Коментари