Търсене

Фридрих Шилер

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (познат като Фридрих Шилер), е немски поет, историк идраматург.

Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) — човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода — занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ — за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктът за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.

Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината и по-специално с душевните болести.Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен "За философията на физиологията", както и в "По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа" (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на (творческия) труд и той за първи път формулира понятието трудотерапия

Цитати от този автор

Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.

Светът е тесен, а човешкият мозък — необятен.

По-добре страшен край, отколкото безкраен страх.

Гласът на мнозинството не е доказателство за справедливост

Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.

Коментари