Търсене

Херман Мелвил

Херман Мелвил е американски писател роден през 1819 г. в Ню Йорк, Сащ. Той е най-известен с романа си "Моби Дик", издаден през 1851 г. Херман Мелвил е третото от осемте деца на преуспяващ търговец на вносни стоки. Поредица от неуспехи в бизнеса довеждат баща му до умствено разстройство и ранна смърт. Мелвил започва да работи на 13 години, като същевременно учи. На 18 години завършва образованието си и започва работа като учител в начално училище. Скоро обаче напуска, за да опита късмета си в журналистиката. Неуспявайки в това поприще, на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до Ливърпул и обратно, като след завръщането си за кратко се установява да живее в Илиноис.

Отчаян от непрекъснатите си финансови затруднения, на 21 години Мелвил отново се качва на кораб – този път на китоловен. Маршрутът му минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът, при който работи, е жесток човек, а условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с още един моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там живее един месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Тези преживявания дават богат материал за първия му роман, "Тайпи", издаден през 1846 г., който е смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.

С публикуването на романа "Тайпи" Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от този успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: "Ому" (1847), "Марди" (1849) – и двата за полинезийските островитяни, "Обгорял от слънцето" (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, "Белият мундир" (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб.

През призмата на литературната историеска обективност обаче днес всички тези романи се считат за незрял период в сравнение с шедьовъра му "Моби Дик, или китът", който се появява през 1851 година.

Цитати от този автор

От всички нелепи предрасъдъци на човечеството, нищо не надвишава повече критиките, отправени към навиците на бедните хора от името на добре облечените и добре нахранените.