Търсене

Хорхе Букай

Роден е през 1949 година в Аржентина. Той е психиатър, психотерапевт и писател. Книгите му са продавани по два милиона копия в цял свят и са преведени на повече от седемнадесет езика.

През 1973 година завършва медицински университет в Буенос Айрес и започва кариерата си на психиатър в отдела по психопатология на местната болница. Специализира като гещалт-психотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати.

В момента съвместява преподавателската си работа в Университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт на семейни двойки. Заедно с това води курсове, семинари и конференции в цял свят и най-вече в испаноговорящи държави като Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, където е редактор на списание „Здрав дух”.

Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата.

Едни от най-известните му книги са:

"Писма до Клаудия" (1986, второ издание - 2007)

"Приказки за размисъл" (1997)

"Да се обичаме с отворени очи" (2000)

"Нека ти разкажа" (2002)

"Разчитай на мен" (2005)

"Двадесет крачки напред" (2007)

"Трите въпроса" (2008)

В момента живее в покрайнините на Буенос Айрес с жена си и двете си деца.

Цитати от този автор

"Аз съм аз, ти си ти..." 

Там се крие слабото ти място - в предположението, че знаеш как ще приключат нещата, преди още да са започнали. Ние, хората, сме такива идиоти, че когато сгрешим в предвижданията си, страдаме повече, отколкото когато ни застигнат последствията от тях... Каква глупост! Ако можем да се откажем от суетното желание да познаваме бъдещето, пред очите ни ще се открие онова, което трябва да научим. Ще можем да се изправяме срещу хората и обстоятелствата без предразсъдъци.. Ще знаем, че нищо не гарантира края на една история...

Щастието не е конкретна дестинация, а насока. Да си щастлив, означава да си в тази насока, която те кара да бъдеш щастлив.

Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.

Всички ние сме свикнали с идеята за страстната любов като идеал за една връзка. Когато сме влюбени, ставаме слепи и си създаваме собствена представа за другия - такъв, какъвто ние искаме да бъде. Той или тя обаче никога не отговаря на тези наши предварително изградени представи. ... В основата на романа "Да се обичаме с отворени очи" е заложена идеята да бъдеш себе си дори когато си обвързан с някого. Не трябва непрекъснато да се стараем да задоволяваме партньора ни, защото той би трябвало да е щастлив с нас такива, каквито сме в действителност. Това е ключът към успешната връзка - да не се преструваме на някой друг. Много често в тези взаимоотношения сме свикнали да се споразумяваме за чувствата си и да водим преговори, сякаш сме на бизнес среща, а това разваля всичко. С времето страстта изчезва и след това или намираме истинската любов, или връзката се разпада независимо от децата или социалния натиск.

Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен.

Tрябва да знаеш, че абсолютно нищо не "трябва". Смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва… отпусни се.

Свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава.

Страстта е като светкавица - можеш да направиш снимка на светкавица, но не можеш целия си живот да изживееш като светкавица.

Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти, и се наслаждаваш с дълбоки чувства - тогава чувството на любов ще се усилва.

Коментари