Търсене

Никос Казандзакис

Никос Казандзакис е най-известният гръцки писател на 20 век, като най-прочутото му произведение е романът „Зорбас Гръкът”. Той не става световно известен, докато не се появява филмът на Майкъл Какоянис през 1964, базиран върху книгата.

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г, в Крит, който по това време все още е под управлението на Османската империя. Фамилията му е с турски произход, идва от корена „казан”, а окончанието е типично за фамилните имена на Крит и означава в превод „син на”. Така буквално преведено Казандзакис означава син на казанджия.

Семейството му бяга в Пирея, където търси убежище след избухване на критското въстание. Там остават за шест месеца. Тогава Казандзакис е на шест годишна възраст и разбира колко е труден животът на бежанец, който той е принуден да води. Така писателят е отгледан сред селяни в своята младост. Той посещава Францисканското училище на свещения кръст, което се намира в Наксос. Там научава френски и италиански. През 1899 г, мирът е възстановен и семейството се връща в родния си град. Казандзакис завършва гимназията в Ираклион.

През 1902 г, Казандзакис учи право в университета в Атина, и после отива в Париж за да учи философия. Там е силно повлиян от Хенри Бергсън. Когато се връща в Гърция, започва да превежда философски трудове. През 1914 г среща Агелос Сикелианос, с когото пътуват заедно две години, на места, където гръцкото православно християнство процъфтява.

Казандзакис се жени за Галатея Алексио през 1911 г, но се развеждат през 1922 г. След това той се жени пак, за Елени Самиоу през 1945. След 1922, той посещава много места – Париж и Берлин от 1922 до 1924; Италия, Русия и Испания (1932), по-късно в Кипър, Египет, Чехословакия, Ница, Китай и Япония. Докато се намира в Берлин,Никос Казандзакис открива комунизма и започва да се възхищава на Ленин. Посещава Съветския съюз, където става свидетел на издигането на Сталин и илюзиите му са разбити от съветския начин на комунистическо управление. По това време вярванията му се заменят от по-универсална идеология.

През 1945 година, Никос Казандзакис става лидер на партия от леви не комунисти и влиза в гръцкия парламент като министър без портфейл. На следващата година се оттегля от поста. През 1946, обществото на гръцките писатели предлага Казандзакис и Сикелианос за Нобеловата награда за литература. През 1957, той изгубва съревнованието за наградата от Албер Камю само с един глас. По-късно същата година, макар да страда от левкемия, той заминава на една последна обиколка из Китай и Япония. При полета на връщане той вече не се чувства много добре. Откаран е в болница в Германия, където умира. Погребан е до стената обграждаща гр.Хераклион, защото църквата забранява да бъде погребан в гробището. На надгробната му плоча пише: „Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.”.

Първата творба на Никос Казандзакис е приказката „Драконът и лилията”, която подписва с псевдоним Карма Нирвами и е публикувана през 1906 г. Най-известните му произведения са – Зорбас Гръкът (1946), Гръцката страст (1948), Капитан Михалис (1950), Последното изкушение на Христос (1951), Свети Франсин (1956), както и др. През 1961 година публикува „Докладът на Греко”, която съдържа както измислени, така и биографични елементи.

Цитати от този автор

Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.

Сякаш Христос беше някакво лекарство, което човек взема само когато заболее тежко; докато е жив и здрав и яде и пие и люби, не му трябва

Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.

Коментари