Търсене

Павел Вежинов

Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в 7 Народно събрание.

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала.

В началото на 1930-те год. сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др., през 1938–1944 г. следва философия в Софийския университет. Член на БКП от 1944 г.

През есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“. Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“, като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти.

От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Почива внезапно на 20 декември 1983 г.

Цитати от този автор

Не може да бъде дълбоко и силно това, което без срам се показва.

Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по -евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност, това е, може би, костната система на човешката нравственост.

Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.

Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират...

Не може да бъде дълбоко и силно това, което без срам се показва.

В основата на всяка саморазруха стои самоизмамата.

Всяко същество, за да израсне достатъчно силно, трябва да бъде малко самотно.

Паметта не е свобода, както си мислим... Паметта е вериги!

Да имаш вкус означава може би да нямаш свой собствен вкус.

Истината е, че Съдбата нито бърка, нито нарежда картите - тя само ги раздава.

Коментари