Търсене

Рей Бредбъри

Рей Бредбъри е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след 1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказа "Pendulum" е публикуван през 1941 г. в съавторство с Хенри Хъс. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника "Марсиански хроники". Тази известност продължава и със следващите му книги.

За себе си той казва "Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на "Франкенщайн", ми е майка."

Рей Бредбъри е носител на наградите "О'Хенри", награда "Бенджамин Франклин", награда на Американската академия, премията "Гандалф". Той е удостоен с титлата "гранд-мастер" през 1988.

Цитати от този автор

Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.

Разбра, че всички хора са така; че всеки човек в себе си е сам. 

Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.

Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.

Аз не говоря за самите неща, говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея.

Опасно е, когато малко знаеш. От извора на музите недей отпива глътка - тя ще те замае; пий с пълни шепи - и ще изтрезнееш!

Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях.

Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш. 

Но знаеш ли, ние никога не задаваме въпроси или поне повечето от нас не задават никакви въпроси. Просто ти набиват отговорите един след друг – фрас, фрас, фрас. Според мен това не е общуване. Това е само някаква фуния, през гърлото на която изливат много вода, и на нас ни казват, че това е вино, а то не е…

Коментари