Търсене

Робърт М. Пърсиг

Робърт Мейнард Пърсиг (на английски: Robert Maynard Pirsig), (роден 6 септември, 1928, Минеаполис, Минесота) е и философ, известен най-вече като автор на книгата Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите (1974), която е издадена в милиони екземпляри по света.

Пърсиг е бил интелектуално надарено дете с коефициент на интелигентност 170, когато е бил на 9 години. Това му дава възможност да прескочи няколко години в обучението си.

През 1943 Пърсиг се записва в Университета на Минесота, където учи биохимия. В книгата си Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет той се описва като студент, странящ от тогавашните течения - идеалист, интересуващ се от науката заради самото познание, а не като начин за изграждане на кариера.

Експериментирайки в биохимическата лаборатория, Пърсиг, бил погълнат от факта, че винаги откривал повече от една валидна хипотеза за обяснението на даден феномен, а броя на тези хипотези изглеждал почти неограничен. Не можейки да намери логично обяснение за това, Пърсиг е чувствал, че усилията на учените са обречени по един или друг начин на неуспех. Тези размисли толкова го озадачили, че той бил изключен от университета за слаби резултати.

След завръщането си от фронта, участвайки във войната в Корея, той защитава бакалавърска степен по философия през 1950. След това се записва в университета Банарас Хинду в Индия, където изучава източна философия. Освен това е разработил и дипломна работа по философия в Чикагския университет, но не получава степен.

До публикуването на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, Пърсинг се е издържал с писателска работа на свободни начала и с преподаване на английски език и риторикана първокурсници. Преживявайки емоционален и психически срив през периода 1960 – 63, Пърсиг прекарва известно време в психиатрични клиники, където му прилагат електрошокова терапия.

През 1954 се жени за Нанси Ан Джеймс. Те имат две деца - Крис (р. 1956) и Тиъдър (р. 1958). Пърсинг се развежда през 1978, като по-късно същата година се жени за Уенди Кембъл.

През 1979 Крис, който играе важна роля в Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, е прободен смъртоносно по време на обир, извършен до Дзен центъра в Сан Франциско. Пърсиг пише за инцидента в послепис към по-късните издания на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Той обяснява, че с втората си съпруга Кембъл, решават да задържат детето, което тя зачева през 1980, защото той вярва, че нероденото дете е продължение на жизнения път на сина му. Това дете е дъщерята на Пърсиг, Нел.

Пърсиг се стреми да избягва публични изяви. Плава с яхтата си през Атлантика, като прекара известно време в Норвегия, Швеция, Белгия, Великобритания и на различни места в САЩ.

Творчеството на Пърсиг се състои само от две книги. В Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите (1974) Пърсинг описва своята интерпретация и разбирания за "Качество" и "Доброто". Книгата е написана в разказвателен стил от първо лице и описва пътешествие с мотоциклет през Северна Америка, заедно с приятели и синът си Крис.

През 1974 Пърсиг получава наградата Гугенхайм, паричните средства от която му позволяват да напише продължение, Лайла: Изследване на морала (1991), в която разсъждава върхуметафизиката на ценностите, с която заменя причинно-следствените връзки в реалността.

През 2005 година, д-р Антъни Макуат от Ливърпулския университет, Великобритания, организира първата конференция за метафизиката на ценностите. По същото време Макуат получава докторската си степен от университета за изследванията си в тази област.

Цитати от този автор

Законите на природата са човешки измислици, както и призраците. Законите на логиката, на математиката също са човешки измислици като призраците. Цялата проклета работа е човешка измислица, включително и идеята, че не е човешка измислица. Светът изобщо не съществува вън от човешкото въображение. Целият е един призрак и в древността се е смятало, че е призрак, целият калпав свят, дето живеем в него. Той се управлява от призраци. Ние виждаме онова, което виждаме, защото призраците ни го показват, призраците на Мойсей и Христос, Буда и Платон, Декарт и Русо, Джеферсън и Линкълн и още, и още, и още. Исак Нютон е един много добър призрак. Един от най-добрите. Човешкият здрав разум не е нещо друго освен гласовете на хиляди и хиляди от тези призраци на миналото. Призраци и още призраци. Призраци, които се опитват да намерят своето място сред живите.

- Тогава защо всички вярват в закона за гравитацията?
- Масова хипноза. Под една твърде ортодоксална форма, известна като „образование“.
- Искаш да кажеш, че учителят хипнотизира децата, за да повярват в закона за гравитацията?
- Разбира се.
- Това е абсурдно.

Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни.

Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.

Училищата те учат да подражаваш.[...] Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.

Майсторът никога не следва и едно-единствено предписание на инструкцията. Той взема решения в процеса на работата си.

Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование.

Коментари