Търсене

Съмърсет Моъм

Уилям Съмърсет Моъм е роден на 25 януари 1874 година.

Баща му Робърт бил английски адвокат, който се занимавал с законовите дейности на Великобританското посолство в Париж, Франция. Тъй като според френския закон, всички деца родени в страната можели да бъдат призовани за военна служба, баща му уредил раждането на Уилям да стане в самото посолство, т.е. на английска земя. Дядото на Моъм също бил адвокат, а традицията била продължена от по-големите братя на Уилям. Тяхната майка била предразположена към заболяването туберкулоза и заради това състояние докторът й предписал да ражда повече деца.

Така тримата му по-големи братя вече били разпратени по пансиони, докато Моъм станал на три и на практика бил отгледан като единствено дете. Раждането не се оказало добро лекарство за майка му, след появата на шестия й син, който умира ден след това, тя също умира шест дена след раждането му, на 41 годишна възраст. Моъм е на осем години и смъртта на майка му го травматизира до живот. Две години по-късно умира и баща му, и той е изпратен в Англия при чичо си Хенри, който се оказва студен и жесток човек.

Съмърсет Моъм бил нещастен и при чичо си, и в училището, в Кентърбъри, където го праща да учи. Той развил способност да прави хапливи забележки на всички, които го закачали. На 16 годишна възраст чичо му, му позволил да пътува до Германия, където учил литература в университета в Хайделберг. Там Моъм има връзка с 10 години по-възрастния Джон Брукс, и пише първата си книга – биография на оперния композитор Джакомо Майербер.

По настояване на чичо си да си намери добра професия, Моъм се връща в Англия. Моъм иска да стане писател, но тъй като още няма години да се опълчи срещу това, което казва неговия чичо, с нежелание започва да посещава болницата Св.Томас в Лондон, тъй като се спират в крайна сметка на професията лекар, и учи медицина там в следващите пет години.

В Лондон Съмърсет Моъм събира много идеи и се потапя в оживеността на града. През 1897 година издава втората си книга „Лиза от Ламбет”. Тя се разпродава за седмици. Това окончателно убеждава Моъм в неговото желание да се занимава с писане, той се отказва от лекарската професия и се посвещава на призванието си. Следващото десетилетие той пътува много, но нещата, които написва нямат този успех като втората му книга. Това се променя през 1907, когато написва пиесата „Лейди Фредерик”, която има феноменален успех.

През 1914, Моъм е доста известен, но започва Първата световна война и той служи във Франция като член на британския червен кръст, в група, сформирана от 23-ма писатели. Тогава среща Фредерик Хакстън, с когото има връзка, до смъртта му през 1944 година. Тогава написва и книгата „За човешкото робство”.

Въпреки че първата и други сексуални връзки на Моъм били с мъже, той имал доста афери и с жени. От връзката му с омъжената Сайри Уелнъм, се ражда дъщеря ме Лиза. Съпругът на Сайри я съди за развод. Така през май 1917, Моъм и Сайри се женят. През 1916 той пътува до Пасифика, за да направи проучване за книгата си – Луната и шест пенса. На следващата година е изпратен на мисия в Русия, която не успява да завърши, защото болшевиките завземат властта, но превръща преживяното в колекция от разкази.

През 1927-8 година, Съмърсет Моъм и Сайри се развеждат, от една страна заради непрекъснатите му пътувания в чужбина, от друга заради продължаващата му връзка с Хакстън. Същата година Моъм купува вила Маркез, намираща се на френската ривиера, която става негов дом до края на живата му.

По време на Втората световна война, той е на 60 години и се намира в САЩ. Когато умира приятеля му Хакстън, той се връща в Англия и накрая остава във вилата си във Франция. Там се запознава с Алън Спърл, който запълва празнотата от липсата на Хакстън. През 1962 година, Моъм продава колекция от картини, които по право принадлежат на дъщеря му Лиза като наследница. Тя го съди и печели делото. Моъм публично се отрича от нея и иска да осинови Алън. Написва един том, пълен със спомени от миналото, наречен „Поглеждайки назад”, където твърди, че не биологичен баща на дъщеря си. Заради тази си постъпка, той губи доста приятели, а от книгата Лиза научава, че е родена преди родителите й да се оженят. Лиза оспорва промените в завещанието на баща си, но искът й е отхвърлен и Алън наследява голяма сума, съдържанието на вила Маркез и ръкописите на Моъм. Моъм умира през 1965 година, като прахът му е разпръснат близо до библиотека Моъм, в кралското училище в Кентърбъри. Дъщеря му има четири деца, син и дъщеря от първия брак и още двама сина от втория.

Цитати от този автор

Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.

Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.

Смелите думи, който изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация.

Има три правила за писането на романи. За съжаление никой не ги знае.

Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това. 

Знаете ли, скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, а само в собствената си душа.

Коментари