Търсене

Стефан Цанев

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите, редактор в Студия за игрални филми, драматург в Държавен сатиричен театър, в Театър 199 и Театъра на окръзите, в Театър "София", в Драматичен театър в Пловдив, Театъра на армията, Театър "София". Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Негова съпруга е Доротея Тончева.

Носител е:

  • на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988),
  • на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992),
  • на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004),
  • на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011),
  • на "Златен Орфеев венец" - за високи постижения в съвременната поезия (2012),
  • носител е и на ордена "Стара планина" І степен — за цялостен принос към българската култура (2006).

Цитати от този автор

Всеки знае, че ще умре някога… И живее спокойно, защото някога е като никога. Кажи му обаче: утре…

От култура има нужда културният човек, простакът няма нужда от култура. 500 милиона години са били необходими на животното да се превърне в човек, 5 години са достатъчни човек да се превърне в животно.

... и защо и до днес битува мнението, че щом нещо е научно, трябва да бъде написано скучно, т.е. тежко, тромаво, с банализирала се отдавна научна фразеология; написано ли е живо и интересно - значи е нещо лековато, несериозно и глупаво; скуката се счита тъждествена на мъдростта. Не, скъпи читателю, скуката е духовна чума. Тя ерозира личностите, убива любовта, разрушава семействата; искаш ли да убиеш и най-красивата идея - говори за нея скучно,цели държави прогниват поради скуката, която витае в тях, и изчезват.

Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен.

Има един вид маниаци, тъй наречените непризнати гении, които вярват, че като наричат другите бездарни, ще станат талантливи; колкото по-силно крещят „Бездарен си!” — толкова по-талантливи си мислят, че стават…

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА 


падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.

Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

Коментари