Търсене

Тери Пратчет

Сър Терънс Дейвид Джон Пратчет, по-известен като Тери Пратчет, е английски романист, познат с комичните си творби в жанра фентъзи. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за Света на Диска.

Пратчет е най-продаваният автор във Великобритания през 90-те. До декември 2007 г. е продал 55 милиона книги по света с преводи на 36 езика.
В момента е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. През 2001 печели медала Карнеги за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи”
През 1998 г. на Пратчет е е присъден орденът на Британската империя „за служене на литературата”. В добавка е посветен в рицарство през 2009 г.
На 11 декември 2007 г. той публично обяви, че страда от ранен стадий на болест на Алцхаймер. По-късно направи сериозно дарение на Тръста за изследване на болестта на Алцхаймер и засне програма, проследяваща опита му с болестта за ББС.
Роден е в селото Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшър, Великобритания на 28 април 1948 година. От 1959 г. учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Неговият първи разказ „The Hades Business“ е публикуван в училищното списание през 1961, а през 1963 година — в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ (The Carpet People) е публикуван през1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ (Discworld) — „Цветът на магията“ („The Colour of Magic“) излиза през 1983 година. Оттогава издава средно по две книги на година.
Романът „Пирамиди“ е награден с британската награда за фентъзи. През 1998 г. е отличен от английската кралица заради постижения в литературата.

Цитати от този автор

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с когото можеш да стигнеш навсякъде.

Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.

Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.

Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.

Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си.

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

Стражникът го изгледа толкова цинично, че сякаш и въздуха се омърля.

Не е важно какво имаш, а как го имаш.

Коментари