Търсене

Уилям Голдинг

Роден на 19 септември 1911 г. в село Сейнт Кълъмб Мейнър, което е в рамките на град Нюкий, Корнуол. Започва да пише на седем. Корнуолските му корени са рядко споменавани, но в младите си години научава характерния корнски език.

Баща му бил преподавател в местното училище и интелектуалец с радикални възгледи по отнешение на политиката, както и силно вярващ в науката. Семейството се мести в Марлборо, където Голдинг посещава Marlborough Grammar School. По-късно (1930) започва следването си на естествени науки и английски език в Оксфордския университет. Първата му книга — стихосбирка, излиза година преди получаването на бакалавърска степен по изкуства.

Жени се за Ан Брукфийлд през 1939. Преподава английски език и философия в Bishop Wordsworth's School в Сейлсбъри.

По време на Втората световна война служи на Британската кралската флота и участва в потопяването на немския боен кораб Бисмарк. Участва и в завладяването на Нормандия. След края на войната се завръща към преподаването и писането.

Посветен е в рицарство през 1988 от кралица Елизабет Втора.

Уилям Голдинг умира на 19 юни 1993.

Цитати от този автор

С кръвотечението Саймън премина от състоянието на криза в дълбок и уморен сън. Той лежеше на дюшека от пълзящи растения. Свечеряваше се, а оръдието продължаваше да гърми. Накрая се събуди и с крайчеца на окото си зърна черната пръст до бузата си. Но не помръдна, а остана да лежи на същото място, опрял страна в земята, загледан вцепенено пред себе си. После се извъртя настрана, сви крака до корема си и сграбчи пълзящите треви, за да се изправи. Щом тревите се раздвижиха, вътрешностите експлодираха облак мухи се отдели от тях със злобно бръмчене и пак го накаца. Саймън се изправи. Светлината беше неземна. Повелителят на мухите стоеше набучен на своя кол като черна топка. Саймън се обърна гласно към полянката:

- Всичко тук е свършено, нали?

Ние, толкова улисани в ежедневните си тревоги, не говорим с децата си. Не им споделяме – като равнопоставен с равнопоставен – какво ни тежи, нито искаме да чуем – като равнопоставен от равнопоставен – какво мъчи тях. И едните, и другите сме така самотни, че живеем като чужди един на друг. Като кухи тела, обитаващи едно и също пусто пространство.

Коментари