Търсене

Виктор Юго

Виктор Юго е роден през 1802 година в Безансон, Франш Конте. Виктор-Мари Юго е син на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773-1828), генерал от армията на Първата империя, получил графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт, и на Софи Требюше (1772-1821). Виктор е най-малкото дете в семейството и има двама братя - Абел Жозеф Юго (1798-1855) и Йожен Юго (1800-1837).

Виктор Юго прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в Мадрид. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му, заради връзка с Виктор Фано дьо Лаори, също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове. Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира. По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - „Искам да бъда Шатобриан или нищо“.

През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от Френската академия. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението „Trois lustres à peine“, но усъмнявайки се, че той е твърде малък, за да го напише сам. През следващите няколко години той участва с променлив успех и в други поетични конкурси.

Окуражен от първите успехи, Виктор Юго се отказва от математиката, към която има склонност, и решава да се занимава с литература. През 1819 година основава, заедно с братята си Абел и Йожен, списанието „Консерватьор литерер“, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Първата му стихосбирка „Odes“ излиза през 1821 година, когато той е на 19 години. Тя е отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Един от тях достига до крал Луи XVIII, който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда франка.

Майката на Юго умира на 27 юни 1821 г. През младежките си години той силно се привързва към нея и нейната смърт го засяга тежко.

На 12 октомври 1822 г. Виктор Юго се жени за своята приятелка от детинство Адел Фуше (1803-1868). През 1823 г. се ражда първото им дете Леопол, което обаче умира рано. След това се раждат Леополдин (1824-1843), Шарл (1826-1871), Франсоа-Виктор (1828-1873) и Адел (1830-1915). Само най-малката дъщеря Адел надживява известния си баща, но в тежко психическо състояние, заради което прекарва продължителни периоди в специализирани болници. Малко след женитбата на Виктор Юго брат му Йожен заболява от шизофрения и прекарва остатъка от живота си затворен в болница.

През 1823 година Юго публикува първия си роман „Han d'Islande“, който получава смесени отзиви. Добре аргументирана критика на романаот Шарл Нодие става повод за запознанството и сприятеляването на Юго с него. Той започва да посещава сбирките на литературния кръг Сенакъл, люлката на Романтизма, които оказват силно влияние върху творческото му развитие. Това продължава до 1827-1830 година, когато Шарл Нодие започва да става прекалено критичен към работите на Юго. През този период Виктор Юго се сближава с баща си, който го вдъхновява за няколко стихотворения с патриотичен и бонапартистки дух. Баща му умира през 1828 година.

Семейството на Виктор и Адел Юго води активен светски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като Шарл-Огюстен Сент Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа. През 1831 година Адел Юго има любовна връзка със Сент Бьов. От 1826 до 1837 година семейството често гостува в замъка на Луи-Франсоа Бертен, директор на вестник „Журнал де деба“, в Биевър. По време на тези посещения Юго се запознава с Ектор Берлиоз, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Ференц Лист, Джакомо Мейербер, и пише стихове, включително стихосбирката „Есенни листа“ („Les Feuilles d'automne“, 1831).

През 1826 година излиза вторият му роман „Бюг Жаргал“. Между 1829 и 1840 година публикува още пет тома поезия – „Ориенталците", „Есенни листа“, „Песните на здрача“, „Вътрешните гласове“ и „Лъчите и сенките“, затвърждаващи неговата репутация на един от най-великите елегични и лирични поети на онова време. Двете повести „Последният ден на един осъден“ („Le Dernier Jour d'un condamné“) и „Клод Гьо“ („Claude Gueux“) изразяват отвращението на автора от болката и смъртта. През 1831 г. се появява и романа „Парижката Света Богородица“ („Notre Dame de Paris“).

През 1827 г. Виктор Юго публикува пиесата „Кромуел“, която се превръща в блестящ успех. В нейния предговор той се противопоставя на класическите конвенции, особено на принципа за единство на време и място, и очертава основните идеи на своята романтична драма.

От 1830 до 1843 година Виктор Юго се посвещава почти изцяло на театъра, макар че продължава да публикува и поезия. Още през 1828 година той публикува младежката си пиеса „Amy Robsart“. През 1830 година той пише драмата „Ернани“ („Hernani“), която става повод за публичен сблъсък между литературните традиционалисти и новото романтично течение, оглавявано от Теофил Готие, което ентусиазирано подкрепя автора на „Ернани“. През 1831 година е поставена забранената две години по-рано пиеса на Юго „Марион Делорм“ („Marion de Lorme“), а през 1832 година - „Кралят се забавлява“ („Le roi s'amuse“).

През 1833 година Юго се запознава с актрисата Жюлиет Друе, която става негова любовница и му посвещава живота си. Тя го спасява от арест по време на преврата от 1851 година, а той пише за нея множество стихотворения. В същото време тя не е единствената му любовница.

Пиесите „Лукреция Борджия“ („Lucrèce Borgia“) и „Мария Тюдор“ („Marie Tudor“) са поставени през 1833 година, а „Angelo, tyran de Padoue“ - през 1835 година. Поради липса на театрални салони, пригодени за новите романтични драми, Виктор Юго и Александър Дюма решават да създадат такъв театър. През 1836 година театралният деятел Атенор Жоли получава разрешение за изграждането на Ренесансовия театър в Париж и две години по-късно Юго поставя там пиесата си „Рюи Блас“ („Ruy Blas“).

Виктор Юго става член на Френската академия през 1841 година след няколко опита, останали неуспешни, поради съпротивата на група академици, противници на романтизма, начело с Етиен дьо Жуи. През 1843 година поставя пиесата „Les Burgraves“, която не постига очаквания успех. Пиесите му често са освирквани от публиката, не особено склонна да приеме новия романтичен театър, макар че той има и група от ентусиазирани почитатели.

Докато пише всички тези пиеси, Юго се сблъсква с множество материални и лични проблеми. През 1843 година дъщеря му Леополдин загива със съпруга си, когато лодката им потъва в река Сена при Вилкиер.

Тази трагедия силно го засяга и до началото на своето изгнание той спира да пише и публикува.

Цитати от този автор

Върховното щастие в живота е убеждението, че си обичан - обичан заради себе си или въпреки себе си.

Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните.

Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст.

Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал.

На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.

Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето.

Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.

Коментари