Търсене

Четете ли Станислав Стратиев

20 posts / 0 нови
Последно мнение
Четете ли Станислав Стратиев

Напоследък томчето на Станислав Стратиев ми е станало като библия. Чета си го постоянно. Мога да ви качвам редовно тук по едно от неговите памфлети.  

Конците, начин на употреба

 

Объркаха се конците.

Сутринта усещам дръпване в крака, а клатя главата.

Искам да си вдигна лявата ръка, а вдигам дясната.

Тези, дето ги дърпат не усещат ли? Получава се голям цирк.

Човек не може да закуси.

Само клати глава.

Това не е работа.

Нещо постоянно ме дърпа в раменете и е ясно, че не ми никнат крила.

От дърпането на конците е.

Някъде нещо се е оплело.

Или някой се е оплел.

С положителност конците са се усукали.

Дърпат ти конеца за главата, а ти подгъваш коляно.

Теглят конеца за предно салто, а ти правиш задно салто.

Това не е работа.

Така не може.

Марионетката също е човек.

Колкото и всичко да е съшито с бели конци, трябва да се спазва някаква видимост.

Европейската общост ни гледа.

Не можем да си движим главата назад, ръцете-напред, а краката във всички посоки и всичко да изглежда нормално.

И демократично.

Нелепо е.

Дърпайте конците като хората.

И ние ще реагираме като хората.

Нищо, че сме марионетки.

Не се дърпаме- ясно е, че ще бъдем дърпани.

Но няма защо да се оправдавате с конците.

Били възел до възел от проблеми.

Човек, ако е умен, може да използва и възлите.

Перуанското писмо е от възли.

Ако ли не- елате вие да скачате, пък ние ще дърпаме конците.

И не ни разправяйте басни за цвета им.

Вече сме далтонисти.

Паднало се циганину царство, той най-напред обесил баща си.

До Йети*, с нежност

 

*Йети- изчезваща порода снежен човек, който обитава високите планини, чистите снегове и прозрачния въздух.

 

Голяма глупост е, че ти пиша.

Но с настоящото искам да ти благодаря, че те има.

Че съществуваш.

Че оставяш следа след себе си.

Каквато всички трябва да оставяме.

Огромно облекчение е, да знаеш, че има такива.

Хора, които купуват книги.

Или имат приятели.

Изчезващи същества, които нехаят за лихви и проценти.

Съдоразширяващо е да срещнеш сред тълпите от делови хора някой, който си свирка, а не говори по мобифон.

И се усмихва.

Без да е спечелил от спекулация с цените.

Затова ти благодаря.

Че си свиркаш.

Ти си толкова първобитен, че дори имаш деца и обичаш жена си.

Разправят днес, че продължаваш да вярваш в нещо.

Това е невероятно, дори и за тебе.

Че работиш почти без пари и не получаваш заплатата си с месеци- това го вярвам.

Но другото....

Както и да е- благодаря ти.

В особено тежки моменти се сещам за теб и ми олеква.

Така на няколко пъти почти ми спасяваш живота.

Благодаря ти.

Продължавай да ходиш на театър.

Продължавай да пишеш стихове.

Продължавай да се изчервяваш.

Продължавай да мислиш, че любовта е винаги единствена.

Не спирай да рисуваш.

Разхождай се с децата си.

Пий вино с приятелите си.

Това е толкова изчезващо- като тебе.

Изчезвай, но не съвсем.

Остани си изчезващ, но не изчезвай никога.

Огромно облекчение е да знаеш, че те има.

 

"До Йети, с нежност" е прекрасно! 

Благодаря за споделянето!  Innocent

__________________

Не обикаляй наоколо заявявайки, че света ти дължи добър живот. Света не ти дължи нищо. Той беше тук първи…Марк Твен

Щом и на един човек му харесва, ще продължавам да публикувам....докато някой изпищи, че нарушавам авторското право. На ръка съм ги преписвала, толкова са ме впечатлили и са ме накарали да се замисля за нашите си българските работи.

 

Моби Дик

 

Не съм кит по рождение.

Станах впоследствие.

Най-напред бях човек.

Работих цял живот.

Какво точно, вече не си спомням.

Никога не съм знаел.

Най-напред събаряхме. После изливахме.

После пак събаряхме. И започвахме от основи.

Но по-нататък от основите не отидохме.

Поне докато бях човек.

След това станах млекопитаещо.

Нямах средства за друго.

Питаех мляко.

С надробен хляб вътре.

Около мене продължаваха да събарят основи.

Не знам откъде ги намираха.

Мислех, че ние сме ги съборили всичките.

Излезе, че не съм прав.

Излезе, че за всяко поколение има основи за разрушаване.

Но на мене не ми беше интересно.

Цял живот бях правил това.

На тях им предстоеше да събарят, след това потомците им да изливат, а техните потомци отново да разрушават из основи.

Абсолютни отчайващо.

Не намерах смисъл.

Поне да бяхме стигнали до първия етаж.

След това и млякото свърши.

И хлябът.

Минах на вода.

След това ми се развиха съответните органи.

Хриле, плавници, опашка.

Междувременно и хората около мене свършиха.

Зверовете станаха повече. От най-различни видове и породи.

И аз станах кит..

В блока има доста китове.

Както и в съседните блокове.

Медицината сочи и други причини, но мене ако питате, в китове ни превърна отчаянието.

Сега се хвърляме безумно по пясъка на плажовете.

Еколози ни бутат обратно, но ние отново и отново се хвърляме на пясъка.

Не виждаме смисъл.

 

 

Съобщение за лебедите

 

 

Сега всички искаме да бъдем лебеди.

И да плуваме по Мисисипи.

Или по реката Ейвън. Край Стратфорд.

Никой не иска да има нищо общо с тази загубена планинска местност, наречена България.

И с грозните патета, наречени електорат.

Ние сме лебеди, които временно, четиридесет и пет години, се правеха на грозни патета.

Сега обаче ще си отидем на мястото.

На реката Ейвън.

Ще плуваме край зелените брегове, в чистите води и отвсякъде ще ни подхвърлят кифли.

Калорична и екологична храна за лебеди.

Нито секунда повече няма да останем тука

Не само хората, но и говедата да ни сиви.

И искърски.

Да не говорим за реките.

Тук прекъсвам лебедите за едно съобщение- реката Ейвън гъмжи от лебеди.

Тамошни.

Бели.

С много дълги шии.

И плават там от столетия.

А нашата река е Искър

Мръсна, химическа, полупресъхнала, отровна.

Край бреговете и се разхождат сиви искърски говеда.

Ако пуснеш в нея тесла-ще се стопи за половин час.

От киселината.

Но тука плуваме ние- грозните патета.

На пук на всяка логика и на всякакви природни закони.

Дали ще плуват тук и децата ни- утрешните бели наши лебеди,- зависи само от нас.

На Ейвън няма място.

Дайте да очистим Искър.

Българската енигма

 

Според всички природни и физически закони такова нещо като българина не може да съществува.

Обаче не.

Хванати за опашките- ето ни тука.

Седем пъти по-малобройни, асимилираме славяните и на всичко отгоре ги кръщаваме на наше име.

На всичкото отгоре наричаме български и езика, в който има само осем български думи.

Обаче първата от тях е тояга.

Речниковият фонд на много от нас и до днес се състои само от тази дума.

После това-да кръщаваме и прекръщаваме- се превъща в стар български обичай.

И обикновено започва с първата българска дума.

В живата природа няма нищо по-силно от инстинкта за самосъхранение, но ето ти го българина със следната поговорка:

„Че си извадим окото, че тъщата да умре от мъка, че има кьорав зет”

И наистина го вади. А тъщата наистина умира от мъка.

И това при закона за запазване на видовете.

Нещата по-нататък се развиват така:

Яйцата кудкудякат, а кокошките мълчат.

Пешакът мрази конника.

Чукаме вода в хаван.

Две риби се пекат, една друга не вярва.

Все тръгваме за вълна и все се връщаме остригани.

Сляпа кокошка кога прогледна, иска и на петела да се качи.

Нямане ни се купува, ни се продава.

И искристализират накрая в следната житейска философия:

„Като не можем, както щем, да щем, както можем!”

По този начин за българина животът става повод за съществуване.

Оттук нататък нещата следват естествения  си ход.

Свестните у нас считат за луди.

Стават все по-малко народите по света, с които не сме братя. И все по-малко сиренето.

Вярващите все повече се увеличават, а вярата все повече намалява.

Никой не си отговаря на въпроса: „Какъв е смисълът да бъдеш скот, ако не си и Фицджералд?

Все по-близки са ни далечните народи и по-далечни- близките.

Черно ни е не само морето, но и всеки който ни се изпречи пред очите.

Изнасяме гълъби и завист, а внасяме Пикасо и Моцарт.

Стареем, но не растем.

Толкова много ни правят на маймуни, че вече вярваме в теорията на Дарвин.

Не разбирам защо упорстваме повече. Нека се направи график, кой къде да замине. Безсмислено е да се струпваме пак на едно място.

Последният нека загаси лампата и пусне химна.

Анатомия на модела

 

Всъщност ние се мразим и разделяме не защото сме различни, а защото сме еднакви.

И всеки много добре знае, че другият прилича на него .

И затова се бои.

Защото добре се познава.

И е сигурен, че онова, което той мисли за другия, другият няма начин да не мисли за него.

Затова е безнадежден надписът върху Народното събрание „Съединението прави силата”

Твърде добре се познаваме, за да се обединим.

Предпочитаме да дойде някой, когото не познаваме-тогава има някаква надежда.

Затова и българската триумфална арка, с която срещаме чужденците и освободителите, винаги ухае.

Националната ни черта е да не вярваме на никого и на нищо.

Наскоро получих следната телеграма:”Всичко е истина. Канала наистина съществува. Токът не спира. Има водопад. Чакам те.”

Напразно огледалцата и средствата за масова информация в цялото царство повтарят: „Ти, ти си най-умният, най-хубавият, най-прогресивният!...”

Не им вярваме.

Ние сме им написали текста.

Ако бяхме толкова умни, нямаше да се родим българи.

И да се приканваме непрекъснато към диалог. Кой нормален човек говори със себе си?

Нито пък да имаме поговорка:”Ако можете да ни вземете смеха, плача не можете.”

Стоим пред тази бездна в себе си и никакви хиляда и триста години, конски опашки и еднодръвки не могат да ни помогнат.

Остава единствено нихилизмът.

Всички едновременно отричаме всичко.

Българска работа.

Като отричам тебе, всъщност отричам себе си.

„Българин да се наричав, първа радост е за мене!”

Днес няма по-голям майтап от тези думи на поета.

Каква по-точна диагноза?

Осем милиона кукувици седят и се утешават с пословицата, че една кукувица не докарва лято.

Тогава как ще свърши зимата на нашето недоволство?

Българската риба

 

         Българската риба е ни риба, ни рак.

         Когато няма риба, и българската риба е риба.

         Тя е най-мълчаливата риба в света.

         И си знае защо.

         Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.

         От векове българската риба се лови на чужди въдици.

         И се пържи в собствената си мазнина.

         Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.

         Съвсем сплескана.

         Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.

         И пасе трева.

         Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.

         Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.

         Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.

         Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.

         Гръбнакът на българската риба е политически.

         За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

         Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.

         Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.

         Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.

         Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.

         Осем милиона български риби храниха осем души.

         И чорапите им — пак кърпени.

         Българската риба е най-опушената риба в света.

         Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.

         От три български риби се получават трийсет политически партии.

         Българската риба е българоезична.

         Тя е най-демократичната риба в света.

         Преди тя е била дънна, а сега е летяща.

         Хайверът на българската риба е червен и син.

         Но обикновено я пращат за зелен хайвер.

         Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.

         Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.

 

“Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т   С А М У Р А Й”

 

         Ние сме страна на самураи.

         Самураите на Балканите.

         Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

         Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.

         Като истински самураи и ние не работим нищо.

         Предпочитаме през цялото време да се бием.

         Българският самурай се бие само в гърдите.

         И се размножава чрез делене.

         И противопоставяне.

         Той дава не обет, а обед за служба. Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.

         Той е винаги от страната на изгряващото слънце.

         И никога от страната на залязващото.

         Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.

         Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.

         Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.

         Българският самурай прави харакири на съседа си.

         Той обича не „хайку“, а хайки.

         Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.

         Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.

         И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.

         Българският самурай винаги се смее последен.

         И се познава и под съдран чул.

         Той е прав, дори когато е легнал.

         Любимото му изкуство е бойното.

         Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.

         И съкращава сумата.

         В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.

         И Черно море в Бяло.

         Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.

         Той не гори, но поддържа горенето.

         Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

“Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т   М О Д Е Л”

 

 

         Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството.

         Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене.

         Тип душевност.

         Казано просто — обратното на всичко.

         Колумб тръгва за Индия и открива Америка.

         Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.

         Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

         Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.

         У нас се получи обратното — кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.

         И безработен.

         Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.

         У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

         Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.

         У нас те са на ръководни места.

         Там, когато стреляш по някого, той умира.

         Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

         Там са велики народите.

         Тук — Народното събрание.

         Там от великото до смешното има само една крачка.

         Тук няма никаква разлика.

         При тях са свободни хората, а при нас — цените.

         Това е българският модел.

         Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

         В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

         И знаеш, че ги няма.

         При българския модел ги има, но не са те.

         И не знаеш какво е.

         Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.

         Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.

         Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже — най-мъжествените.

         Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

         И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

         При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

         Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

         И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

         Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

         При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

         Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

         Българският модел е неунищожаем.

         С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.

         Както ще бъде свършено и със самата Канада.

“Б Ъ Л Г А Р С К А Т А    У Ч А С Т”

 

 

         Българска участ е да се родиш в България.

         При толкова други държави.

         Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.

         Мълчанието винаги ще е злато.

         Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.

         Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

         Винаги ще се давиш накрай Дунава.

         Винаги ще си произлязъл от маймуна.

         Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.

         Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко.

         Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична.

         Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове.

         Винаги ще обичаш наште планини зелени.

         Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.

         Винаги министрите ще бъдат с портфейл.

         Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада.

         Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.

         Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.

         Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.

         Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга.

         Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи.

         Българската участ е нашият общ език да е английският.

         Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата.

         Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.

         Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.

         Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.

         Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността.

         Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

Българската гледна точка

 

За всичко е виновно робството.

И поробителят. Не случихме на поробител.

И Норвегия беше под робство, кажи-речи колкото нас, но сега там безработните получават по хиляда и петстотин долара на месец.

Обаче виж им поробителят- Дания и Швеция.

Да ти е да драго да пъшкаш под такова робство.

Навсякъде народите, като излизат от робство, и английски знаят, и се цивилизовали, и метро им прекарал поробителят.

А нашият поробител по-див и от нас.

Щеше ли иначе да ни владее пет века.

Нормален поробител избягва от такъв народ на десетата година.

Това, дето сега нямаме метро като хората, е от робството.

И дето не знаем английски.

Не само, че народът не знае английски, но и народните ни представители не знаят и български.

Ето какво е нашето робство.

Освен това не случихме и на освободител.

Можехме да почакаме три-четири века за друг.

Нищо нямаше да ни стане.

И на географско положение също не случихме

Кой нормален човек се заселва на Балканите?

Народът казва, че на кръстопът не се пикае, а ние правим държава.

Естествено е тогава да сме непрекъснато по тротоарите с китки в ръце и да викаме: „Добре дошли, братя освободители!”

И да се кълнем във вечна дружба на който мине през кръстопътя.

На всички световни езици.

Не случихме и на съседи.

Нито една скандинавска страна наоколо.

Или поне Швейцария. Не- само балкански.

При това положение какво друго можеш да правиш освен балканиади.

Или балкански срещи на високо равнище.

Както и да контрабандираш сирене във всички посоки.

Може ли на нормален човек да му хрумне да прави Балкански обединени щати?

Той си отваря направо стрелбище.

Не случихме и на буржоазия.

Нищо не ни остави.

Едни дъскорезници и даракчийници.

И една кибритена фабрика.

Ако ни беше оставила поне едни заводи, като „Сименс” или „Круп”, или пък „Сони”, положението щеше да е съвсем друго.

Да не говорим за колонии, протекторати и отвъдморски територии.

За черен пипер и гастарбайтери.

Сега трябва сами да си мием чиниите.

Че и чиниите на Северна Америка.

Не случихме и на пролетариат.

И на интелигенция.

И на емиграция.

И на дисиденти, на полезни изкопаеми, на нивото на река Дунав, на флора и фауна, както и на водата в подпочвения слой.

При това положение, каквото и да правим, все това се получава- бананова република без банани, емиратство без петрол и султанат без диамантени находища.

И нищо не може да се направи.

Не зависи от нас.