Търсене

Любимите цитати от книгите

34 posts / 0 нови
Последно мнение
Любимите цитати от книгите

Кои са любимите ви цитати от книгите?

Ето го и моя:

- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.

- Безусловна? - повтори тя. - Ако аз съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
- Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее - признах аз. Колкото по-застрашение сме, толкова по-малко обичаме. - Интересно, да обичаш някого безусловно означава да не те е грижа какъв е този човек и какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!

"Едно"

Ричард Бах

__________________

Не обикаляй наоколо заявявайки, че света ти дължи добър живот. Света не ти дължи нищо. Той беше тук първи…Марк Твен

Много добър цитат!

Моите любими цитати са много. Ако започна да се замислям ще излезе доста голям пост.

Ето един цитат от моя много любима книга:

  ~"На изток от Рая" на Джон Стайнбек ~

„С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.“

‎" Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти." - Стивън Кинг, "То"

valentina (непотвърден)
снимка на Гост

Виж едно любимо мое за приятелството:

Приятелството поставих над всичко.
Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.
Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.
Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.
Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.
Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.
Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.
Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.
Браних го от безоблачност.
А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:
- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!

От Стивън Кинг:

  • Ако си запознат с теологията, ще знаеш, че Бог избира да говори чрез умиращите или безумците. Дори ми се струва, че съществува и психологическо обяснение на всичко това. Умиращите или лудите са същества с драстично променена психика. Здравият човек „филтрира“ съобщението свише, за да го изтълкува по своему. С други думи, от нормалния човек не става пророк.
  • Но това бе тъпо, празноглаво зло, за което няма ни отдих, ни прошка. Хрущенето на юмрук върху бебешко лице, срязаната с джобно ножче гума, побоят в бара, слагането на бръснарски ножчета в ябълките за празника на Вси светии, всички гнусотии, които човешкият ум може да избълва от безконечните си лабиринти. Господа, всичко ще се оправи, ако имаме по-добри затвори. По-добри ченгета. По-добра администрация. По-добър контрол над раждаемостта. По-добри методи за стерилизация. По-добри аборти. Господа, ако изтръгнем този зародиш от утробата сред кръв и плетеница от неоформени ръце и крака, той няма да порасне, за да пребие с чук някоя стара дама. Дами, ако вържем този мъж на специален електрифициран стол и го изпечем като пържола в микровълнова фурна, той вече не ще има възможност да измъчва до смърт малки момченца.

  • Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли - не за пръв път - колко странни са възрастните. Пият слабително, алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, приятелите, парите, какво ли ще си помисли учителката ако не купя по-хубави дрешки на моята Джени, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да разбере. Не съществува групова терапия, нито обществена помощ за детето, което трябва всяка нощ самичко да се справя с нещото под леглото - нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича... израстване

__________________

Не обикаляй наоколо заявявайки, че света ти дължи добър живот. Света не ти дължи нищо. Той беше тук първи…Марк Твен

"Любовта винаги е нова.Няма значение дали обичаме веднъж,два пъти или десет пъти в живота си-винаги се оказваме в непозната ситуация.Любовта може да ни отведе в ада или в рая,но винаги ни води нанякъде.Трябва да я приемем,защото тя е храната на нашето съществуване.Ако откажем да го сторим,ще умрем от глад под отрупаните клони на живота,защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете.Където и да се намираме,трябва да търсим любовта,дори това да означава часове,дни и седмици на разочарование и печал.

Защото в мига,в който тръгнем да търсим любовта,тя също тръгва към нас.    И ни спасява"

  "Край река Пиедра седнах и заплаках"                Паулу Коелю

"Аз земното изгубих - спечелих небесата." Пейо Яворов

smiling_girl, това е много красиво! Не бях го чувала.

Аз в момента не се сещам за любим цитат въобще, но току що прочетох нещо в " Преди да се родя и след смъртта ми" на Ивайло Петров. Дори и да не е любимият ми цитат, то със сигурност е цитатът ми на деня:

"...човек трябва да бъде преди всичко хуманист, а след това разбойник, учител, поп или министър."

Много добър цитат, Kathryn Smiling

Ето цитат от мен, като признавам си в момента чета Оруел и определено мога да споделя, че ми харесва:
"Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич."

Джордж Оруел- 1984

valentina (непотвърден)
снимка на Гост

Сетих се за няколко цитатата от 1984

Министерството на истината се занимаваше с информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на мира се занимаваше с войната. Министерството на любовта поддържаше законността и реда. А Министерството на изобилието отговаряше за икономиката.

ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Има истина, а има и неистина, и ако се придържаш към истината, дори когато си сам срещу целия свят, ти не си луд.

Аз още не мога да набера снелост за тази книга. Помня, как една приятелка разказваше, че я четяла успоредно с " Трима мъже в снега" на Ерих Кестнер, защото иначе нямала да може да я понесе.

И малко цитати от Пратчет:

"БААЛОНЧЕТООООО!”, което беше традиционният звук на мъничко детенце, току що научило, че с балоните, както и с живота като цяло, е много важно да знаеш, кога да не му отпускаш края. То балоните за друго не стават, освен да учат малките дечица на това." - Шапка от небето

"Не са важни вещите. Хората са всичко." - Пак от там

"- Хайде да се махаме! – настоя Гаспод. – Не е редно да си сам в стаята на дама.
- Че аз не съм сам – възрази Виктор. – И тя е тук.
- За същото ти говоря." - Подвижни образи

"Които могат, трябва да вършат работа и зарад тия, които не могат. А някой трябва да говори и зарад тия, които нямат свой глас." - Дребнио волен народ