Тази книга не е роман, тази книга е животът такъв, какъвто е бил и е. Тя няма намерение да развлича, желанието ѝ е да стори така, че хора, попаднали в ада на наркотиците, както и техните близки, да узнаят, че надежда винаги има, че независимо от всичко човек може да се справи, стига да иска. Посвещавам я на всички, които ми помогнаха, на мама, на татко, на сестра ми и дъщеря ми, посвещавам я също и на тези, които имат нужда от помощ. И ще се радвам, ако с нея допринеса поне малко за тяхното избавление. Защото надеждата е винаги жива…

Весела Тотева е телевизионен журналист. В работата си като репортер се е занимавала основно с изследване на душата на хора извън закона. Интересът ѝ е породен не само от журналистическо любопитство, но и от факта, че самата тя е била извън нормите – осем години от живота си Весела е тежко зависима от „вещицата“ на наркотиците – хероина. В жестока борба тя успява да се освободи от робството на дрогата и променя живота си. „Падение и спасение” е книга за пътя към бездната и обратния път нагоре, за младата жена, вече успешен професионалист и майка на две деца, преборила една от най-страшните зависимости

Майката на Валя е едва 17-годишна, когато я ражда. За двете следват трудни години, в които оцеляват. В един момент Весела, принудена да работи на 2-3 места, се разболява и едва 10-годишна, Валя трябва да стане “глава на семейството” и да се грижи за майка си. Но това е вече минало… Момичето израства борбено и позитивно напук на съдбата.
Но 21-годишна, Весела става наркозависима. “Зарибиха ме супертъпанарски, като по учебник”, разказва откровено тя. Тъкмо се била развела и имала приятел “с доста пари с неясен произход”. Дава ѝ да пуши. След 10 дни се събужда с абстиненция, а приятелят ѝ поднася от същото с думите: “Пуши, това е хероин и от днес си го плащаш”
Когато се пристрастява, дъщеря ѝ Валентина е на 3 г. Въпреки зависимостта си Тотева не спира да се грижи за нея. Успява през цялото време да работи – мажела си ръцете с фондьотен, за да не се виждат белезите. Един лекар описал състоянието ѝ като тежка зависимост от хероин, но не и наркомания, защото младата жена не развила стадното чувство да се събира в групи, да краде или да проституира. За осем години тя минава през ада и повежда тежка битка.
На 1 януари 2002 г. спира окончателно наркотиците. Това описва в книгата си “Падение и спасение”. Предлага го на голямо българско издателсто. Вярват ѝ. Издават я! Книгата излиза като предупреждение! Резултат? Весела губи работата си заради своята откровеност.

Филмът “Доза щастие” от 2019г. е заснет по тази книга. Лентата разказва истинската история на журналистката – Васела Тотева – момиче, което търси щастието, но намира ада. Минава през него и оцелява. Дозата щастие се оказва не поредната инжекция, нейната дъщеричка – Валентина. Тя я спасява. В главната роля влиза дъщерята на Весела Тотева – актрисата Валентина Каролева. “Най-ранният ми спомен, който се е запечатал и който сънувам и до ден днешен, е как тя си бие “лекарството” в тоалетната, но имаше много кръв и много се стреснах”, разказва дъщеря ѝ.

Хората обикновено крият факта, че са взимали наркотици, а вие написахте книга за своята зависимост и спасението си. Защо?
Защото смятам, че единственият начин да се помогне на хора, попаднали в капана на зависимостите, е споделянето. Споделянето от първо лице, с името и личната си история. За мен книгата ”Падение и спасение” не е самоцел, тя е мисия. Преди 16 години, когато излязох от тази битка като победител, исках да помагам на хора като мен, сблъскали се с наркотиците. По една или друга причина това не се получи. Сега, с тази книга, смятам, че ще успея. А дори и един да спре и да се замисли… Значи е имало смисъл.

 

ХЕРОИНЪТ има мнозо имена – херинга, стаф, материал, жълто… Може да го срещнете в пакетче, сгънато като ванилия, пълно с жълт прах, или на тъмнокафява буца. Може да се приема по различен начин – в цигара, на фолио, на нос, на „помпа“. Както и да влезе в тялото ти, той те превзема като леснодостъпна крепост, завладява те и ставаш негов слуга.

ХЕРОИНЪТ – най-мощното оръжие за масово поразяване, най-силният коз в ръцете на дявола, най-печелившата машина за пари.

ХЕРОИНЪТ – мой стар добър приятел… Когато преди 10 години се запознах с него, вече бях голям човек по всеобщите схващания – на почти 22 г., бях майка на 4-годишно дете и изобщо трябваше уж да съм си стъпила на краката. Но го срещнах и той ме завладя…

Случи се по класическия „балъшки“ начин – бях разведена след твърде ранна женитба, бях бунтарка, отгледана като в саксия от твърде консервативни родители, импулсивна, „луда“, жадна за нови емоции и предизвикателства. Аз съм от поколението на родените през 70-те, които тръгнаха да емигрират на Запад и живяха по имиграционни лагери в началото на 90-те – в търсене на по-добър живот.

Родих, върнах се в България, разведох се, срещнах мъж, 15 години по-голям от мен, със „силова“ професия и много пари, които се чудех как най-качествено да изхарча. Най-добрата ми приятелка работеше като сервитьорка в заведение близо до „Магурата“ на „Витошка“ – мястото, където тогава се събираха всички по-дребни и по-едри мошеници, чейнчаджии и всякакъв ъндърграунд. Нямах никакви смислени занимания тогава, не работех, дъщеря ми ходеше на детска градина и… прекарвах дните си там, в това заведение.

Запознах се с дрогата по класическия начин – излъгаха ме.
Един ден мой познат ми предложи да пушим нещо, не уточни какво и аз… се навих (тогава винаги бързо приемах предизвикателни предложения, уви). Е, пушихме от нещото, не ми хареса особено, но някак се отпуснах, одремах се и всякакви дребни и едри проблеми изведнъж изчезнаха. Потънах в една друга, розова действителност, която ме омая. Всеки ден ходех там, пушех от нещото и се потапях в другия свят – тогава не подозирах последствията, не знаех, че в този свят се остава завинаги и че това е псевдосвобода.

Не знаех, че вече съм в омагьосания кръг на ХЕРОИНА. И една сутрин, когато се събудих вкъщи трепереща, виеща от болки в ставите и потяща се, разбрах, че нещо не е наред но нямаше къде да отида. И затова се отправих натам, към моите „приятели“, към мястото, където, ако няма отговори, поне има „нещо ,от което ще забравя, че съм болна (защото аз чувствах, че се разболявам, но не знаех от какво). И отидох-бледа, уплашена и питаща. А там ме чакаха с отговор – „ето, пуши и ще ти мине, но от утре ще ти струва 30 лева грама“.
Чак тогава разбрах, че „нещото“ не е някаква трева и че вече трябва да си плащам за него. Допуснах хероина до себе си и той промени живота ми постепенно ме обсеби, отрови душата ми, уби духа ми.

Превърнах се в парцалена кукла в мощните му ръце.
Защото ХЕРОИНЪТ не е просто вещество, а Същество. Най-страшният дявол от всички дроги, който влиза в теб, и повече никога не си същият. Как се съжителства с такъв „приятел“? Винаги под напрежение и винаги посоката на съвместния ви път е надолу – към бездната, калта, отчаянието, самотата… С болка се събуждаш, а мисълта в главата ти пищи – искам, нужно ми е, за да не умра. С усилие, равно на вдигането на 200-килограмова щанга, ставаш и тръгваш, преди да си измиеш очите, натежали от снощната доза.

Тръгваш да търсиш пари, да търсиш дилър, да крадеш, да убиваш – всичко… само и само да постигнеш целта. Забождането на иглата в калцираните, насинени вени, останали без дъх, и вкарването вътре…

ХЕРОИНЪТ – моят най-добър приятел. Жълтото чудовище… И така до след 3 часа. Всичко започва отначало. Пищиш неистово за още – и така три пъти на ден, или пет… Ден след ден, седмици, месеци, години. Докато забравиш кой си и затвориш кръга, омагьосания кръг на ХЕРОИНА – моя най-добър приятел. И лека-полека оставаш сам с него, смеете се заедно, плачеш на рамото му, дори говориш с него, сънуваш го – защото е реален, защото е живо вещество, дух в духа ти, мисъл в ума ти…

Сигурно се питаше как съм жива след такава връзка?
Дълга история. Ще кажа само, че настани ли се веднъж в теб ХЕРОИНЪТ, трудно те оставя. Дори да бягаш от него, да се криеш, да му затваряш телефона, той се шмугва в сънищата ти, чука на сърцето ти и след ден-два ти отново го пускаш, защото си зависим от него – от топлината му, от състоянието на безвремие, до което те докарва. Раздялата с него е безкрайно трудна, но все пак не е невъзможна. Въпросът е да повярваш, че там някъде, извън кръга, някой те обича и чака да се събудиш – като Спящата красавица в очакване на принца. Принцът може да е всичко – родител, приятел, любим, работа, вяра, Бог… Нещо истинско, нещо, което не търси своето, а чака теб.

След 4-годишна връзка с хероина (и още 4 г. на метадон) моят принц дойде и ме целуна. И тогава се събудих… За мен „принцът“ беше вярата, че мога да променя живота си, че има смисъл да съм жива, че има любов, че някой го е грижа за мен и ме обича.

Минах през всички възможни и невъзможни лечения, лекари и диспансери, падах и ставах, пак падах и ставах… Един ден с моя близка приятелка – след дълго, болезнено лечение – решихме да се надрусаме. Ей така, само още веднъж, за последно – да се потопим в оня сладък и лепкав свят на забравата след всички преживени мъки. Взехме си „материал“ от услужливите дилъри, които винаги са наоколо, особено когато си решил да спираш. Купихме си спринцовки от близката аптека, влязохме в един вход, качихме се на последния етаж и… се надрусахме. Миг преди да потъна в абсолютна мъгла, палейки цигара, погледнах моята приятелка (ще я нарека Мартина). Цветът на устните й беше лилав, изглеждаше заспала. Не се уплаших особено, защото и друг път бях виждала колабирали наркомани, а и не бях в състояние да се уплаша – там, в оня свят, няма страх или ужас, сетивата са притъпени. Знаех какво се прави в подобни случаи – почнах да й бия шамари, държах й езика да не го глътне. 20 минути се опитвах да я събудя. Но не успях…

Мнооого бавно започнах да осъзнавам какво се е случило.
Видях смъртта в очите, но, странно, не се уплаших. Помня линейките, лекарите в „Пирогов“- бяха част от една полуреалност… Помня майка й, сълзите й, думите „няма я вече“. После настана мрак. Не можах тогава да се разделя с ХЕРОИНА. Напротив, сближихме се, плачейки за изгубените приятели (ставаха все повече). През ден чувах за някой от „наште“, който си е отишъл. Много майчини сълзи видях.

Няма да скрия, че в оня период често мислех за самоубийство. Но имах късмет да срещна свестни лекари и с тяхна помощ се включих в държавната метадонова програма. Благодарение на метадоновото поддържащо лечение се измъкнах от омагьосания кръг на хероина и заживях нормално. Още 4 години ми бяха нужни, за да се осмеля да продължа живота си съвсем „на чисто“.

От 3 години чувам пак птиците, виждам колко синьо е небето, вдъхвам аромата на живота. Оцелях. Аз успях – и ти можеш. Но позволи на твоя принц да дойде и да те целуне, отвори очи и… ще видиш първия си изгрев свободен!

(Източник: https://www.jenatadnes.com/monolozi-na-v/heroinat-vragat-v-moeto-tyalo/)

Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсвано от любовна мъка… не съм плакала за мъж… не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш… никога не съм обичала никой друг, освен хероина… любовта на живота ми.
—Весела Тотева

Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: това е печатното излияние на един живот, преминал през деветте кръга на Ада, сам създал си десети и потънал в него до дъно, до бездна, до провала. И стигнал там – оттласнал се и излязъл. Книга за страданията, които доброволно си причиняваш, ако се отдадеш на пагубната страст към наркотиците; но и книга на упованието, защото въпреки всичко, въпреки сякаш отчаянието – измъкваш се, спасяваш се, въздигаш се. В това е големият смисъл на изповедта на Весела Тотева – да узнаем и разберем, че винаги има надежда, винаги има изход, стига да вярваш в надеждата, в изхода, в любовта… Прочетете я непременно – книги като „Падение и спасение наистина спасяват, спасяват безотказно.
—Д-р Митко Новков

Допълнителни ревюта на книгата в Goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/33039983


Съдържание

Детето, което порасна по-бързо от другите
Африка завинаги в сърцето
Усмихни се и кажи „хероин“
С алкохол, наркотици и деца на море
„Бялото“
Опит за помощ
Кръвна връзка
Първо „Здрасти, отдавна те чакам“ със смъртта
Работещо момиче
Мила моя наркомамо…
Мамо, тате, аз съм наркоманка…
Нощен живот
Програмата
Пробуждането
Мракът преди спасението
На прага на друг свят
Послеслов
Приложение


Автор

Весела Руменова Тотева [1973-2019] е родена в София.
През 90-те години журналистката прави една грешна стъпка и обрича себе си на дългогодишна наркозависимост. Става роб на дрогата в деня, в който посещава за пореден път актуално за времето заведение и неин приятел ѝ дава да пуши. През следващите осем години тя минава през ада и повежда тежка битка.
Весела спира с наркотиците на 1 януари 2002 г. и от тогава е чиста. Своята борба описва в книгата си “Падение и спасение”. Според Весела написването на книгата не е смелост. „Смелост е да отидеш на война, в Афганистан, в Ирак, където отиват нашите военни. Моето не е смелост, а откровеност. Но аз винаги съм била такава, никога не съм се притеснявала от това, което съм“.
Журналист е от 2000 година. Работила в бТВ (продуцент на „Тази събота“ и „Тази неделя“) и Нова телевизия (последно като продуцент на сутрешния блок „Събуди се“).
Почива внезапно на 45 г. на 4 март 2019г., по време на сутрешния си крос. Преди това не е боледувала.
Има дъщеря Валентина Каролева, родена 1991 и син – Борис Станков (роден 2007).
След нея остава споменът за изключителния колега и професионалист, за човека, изправил се и успял да преодолее най-тежките житейски изпитания. За майката, посветила се на двете си прекрасни деца. За активистката, отдала се на каузата да спасява децата от изкушенията на дрогата и насилието.


Линк към книгата:

Свалете от Яндиск книгата “Падение и спасение” на Весела Тотева от тук
или
Свалете от Мега книгата “Падение и спасение” на Весела Тотева от тук