Знания, разум, морал и бъдеще – Тотю Вълчев

Posted on 14/04/2024

by book

Човешкият вид стои най-високо в животинската йерархия на планетата земя, защото се различава съществено от останалите по развития си разум. Разумът означава висша степен на познавателна дейност, способността на мозъка да запаметява, да мисли логически и абстрактно, да съзнава смисъла на нещата и истината за индивида (самосъзнание) и околната среда. Развитието на нашата цивилизация зависи от развитието на разума на хората, а той не се наследява пряко, а се развива индивидуално с постоянно образование и самоусъвършенстване.
Разумът на масите се развива по-бавно от научно-техническия прогрес, а образованието и възпитанието водят до различна степен на изграждане на разума, поради което обществата на планетата ни преживяват кризи, които трудно се регулират. Развитието на човешкия разум и свързаният с това прогрес на нашата цивилизация е фундаментална тема и обект на настоящия труд.

Тази книга се опитва да спре деструкцията на българското общество и да покаже пътя за изграждане на когнитивността, метаетичното съзнание, хуманизма и политическа култура на българина, осигурявайки така прогрес на обществото ни.
Днес, в ХХI век сме на прага на нова Реформация на християнската църква и философията на живота ни. Този труд се опитва да проправи пътя в този процес.
Всички тези в книгата са обосновани научно от гледна точка на природните закони и теорията на системите и регулирането.
Една нация и нейната държава успяват да се запазят и развиват, само ако следват еволюционния консервативен път на своето развитие. Идентичността ѝ трябва да се гради върху цялата история и поуките от нея, а не на идеологически внушения. Гаранция за това е системният подход в управлението на обществото и постоянното образование и повишаване на когнитивния разум на всички индивиди в него. Революциите при демокрацията водят само до реинкарнация на примитивния разум със своите илюзии, нихилизъм и регрес на обществото. Разумът на XXI век трябва да изгради в системно отношение нова устойчива форма на регулиране на междудържавните отношения, за да има прогрес на земята. Преди това е задължително да се осигури критична маса индивиди във всяко отделно общество, която притежава метаетичен морал и високо развит когнитивизъм (разум). Философията на морала и хуманизма на XXI век трябва да стане конституционна норма.
Текстът в книгата цели да популяризира следните теми и въпроси:

Философия на морала преди и сега;
Хуманизъм, общество и политически системи;
Приложение на кибернетиката в природните и обществените системи;
Съвременното образование и отрицателните проявления на личността;
Българската историческа идентичност като фундамент на прогреса;
Синкретичното изучаване на историята на България и Русия без митове и идеология;
Формулиране на основните принципи, на които една държава може да има бъдеще от гледна точка на съвременната наука.

Човешкият разум е уникален феномен на нашата планета, който организира прогреса на цивилизацията, стреми се да ни отдалечава от животинските ни корени и ни помага да се развиваме трайно в посока на божественото. Той не се наследява директно и трябва да се изгражда у всеки индивидуално, като остава необходимостта от постоянно потискане на първичните инстинкти и проява на хуманизъм. Разумът на масите се развива по-бавно от научно-техническия прогрес, а образованието и възпитанието водят до различна степен на изграждане на разума, поради което обществата на планетата ни преживяват кризи, които трудно се регулират. Развитието на човешкия разум и свързаният с това прогрес на нашата цивилизация е фундаментална тема и обект на настоящия труд.

В книгата се прави опит за обяснение на функциите на разума от гледна точка на теорията на кибернетиката. Обръща се особено внимание на човешките действия от гледна точка на морала, като част от функциите на разума. Изграждането на разума не става само с натрупване на знания, а със системно йерархично надграждане на когнитивната му структура, свързана с висши регулаторни функции, които включват моралните правила в обществото. Дава се отговор на въпроса „Защо човечеството трябва да развива интензивно и да оптимизира постоянно образованието си, в т.ч. и индивидуалното самоизграждане на когнитивността си в посока хуманизъм“. Развитието на разума е пряко свързано с идентичността на индивида и цялото общество, затова се учат поуките от историята. Устройството на държавата и политическата система се разглеждат в контекста на системната теория на кибернетиката и развитието на разума, като се посочват главните причини за деструкция на обществото.

Основен проблем на човешкия разум е трудността при изграждане на 3-то регулаторно ниво – когнитивната интелигентност. Така например в нашето публично пространство има една плеяда високо интелигентни, начетени и най-вече блестящи оратори и писатели, които биват използвани като пропагандни политически рупори. През годините те са писали и държали речи, изградени по всички правила на словесното изкуство, което впечатлява публиката. За жалост често те са били изградени върху една фалшива илюзорна основа, зададена от идеологически вектор. Доказателство за верността на това твърдение е, че през годините идеологическият им вектор се е променял поне два пъти в противоположна посока. Факт е, че човек може да има силно развит разум до 2-ро регулаторно ниво, но не може да развие 3-то на метаетичния реализъм, където да прецени, дали гради разсъдъка си на истината, дали е преценил всички обстоятелства, дали е изработил логически анализ от високо ниво и така да отсява фалшивите изходни данни и най-накрая – дали е изключил субективния и емоционалния фактор в разсъжденията си.

В България, както в много други страни, е налице пълзящ процес на разпад на обществото и държавността. Въпреки, че някои гении сътвориха космически технологии, изкуствен интелект и роботи хуманоиди и са готови да се преселят на Марс, огромната част от човечеството не се е развило съществено от римско време насам. Фактът, че днешните гладиаторски битки като СЕНШИ са редовно забавление, да гледаш как се осакатяват млади мъже, или че десетки жени ежедневно биват домашно малтретирани и убивани, говори, че има несъвършенства в нашия разум.

Всеки ден медиите бълват първо и предимно изкуствено преекспонирани страховити и плашещи новини и конфликти, за да печелят любопитна аудитория и в крайна сметка рекламни пари за сметка на негативизъм в обществото. Оправдават се с „виновно е времето“. Но времето в света винаги е било бурно и са оцелявали само тези народи, които са стояли здраво свързани с корените си. Народът ни близо 100 години е индоктриниран с митологемите на болшевизма, разрушили традиционните семейни отношения и създали комуноидни девиации в разума му. По ирония на съдбата днес техните наследници са се променили на либерали, карат скъпи коли, лигавят се с миски и джукеси, говорят срещу ваксинацията, кемтрейлса и че в България и Украйна имало фашизъм. България се оказа силно заразена страна от бацила на човеконенавистния и престъпен рашизъм (руски национал-социализъм), който активно подържа пета колона у нас. Християнската религия бе унищожена отдавна от болшевишкия атеизъм и заменена с бутафорни дебели брадясали попове доносници на режима, мънкащи си под носа никому невнятни текстове. Добре е, че здравите гени на народа ни запазиха вековно утвърдените ни обичай за добруване и народните песни и творчество.

Политическото индоктриниране оставя трайни последици, както в съзнанието, така и в рефлексите у човека. Така например израснали младежи в една семейна, училищна и обществена среда, трудно могат да се отърсят от рефлексите си в зряла възраст, когато живеят в съвсем друга среда. Така например много бивши комунисти, които след промените през 1989 г. изживяха своя катарзис и разбраха за заблудите си, много трудно променят някои свои навици (рефлекси), когато изпадат в затрудняващи ги ситуации. Те реагират първосигнално – готови са да анатемосат и унищожат опонента си, навиват се срещу противника в негативен план, без да подложат на конгнитивен анализ всички обстоятелства. Основната причина за това е, че комунизмът работеше с индоктриниране (сляпо втълпяване, наизустяване или трениране) на мозъка да действа първосигнално в интерес на идеологията. Същото е и при ислямизма. Само при метаетичния реализъм, разумът е освободен от връзки с първосигналните реакции или животинските рефлекси.

На фона на това осакатено духовно време и в бягството си от миналото, младите от перестроечното поколение попаднаха и под влиянието на една нова левосектантска глобалистично-либерална идеология. Те се обявяват срещу всичко досегашно старо, искат нова „промяна“ без никаква философска обосновка или зачитане на еволюционния консерватизъм, като обявяват всеки опонент за враг, корумпиран, крадец и престъпник. Една значителна група неориентирани философски хора биват зомбирани от поредните шарлатани. И няма значение какво говорят, дали лъжат и какво изобщо могат да направят, важното в пропагандата им е, че се борят със статуквото. Все повече публичното пространство в България се превзема от изкуствено превъзбудени, много говорещи и ръкомахащи хора, от които е трудно да вземеш думата. Те имат самочувствието, че всичко им принадлежи и показват рефлекси от болшевизма в религиозно илюзорно представяне на политиката, като обявяват всички опоненти за врагове, които трябва да се унищожават. Неразвитият разум не разпознава правилно околния свят и когато изпадне в ситуации, които не може да си обясни, счита, че това го застрашава, затова прибягва до помощ от шарлатани спасители.

В преходния период след 1989 г. нацията ни не се организира от хора будители за истински процес на изкореняване на невежеството по отношение на възпитание, морал, историческа идентичност, философия на съвременния живот, демокрация. Не се намери политик с развит разум, който да поведе по-голямата част от народа със своите чисти помисли и системно обоснована програма за развитие. Само човек с когнитивно развит разум може да решава проблеми от обществено значение, като анализира синкретично историите на България и Русия, опита от миналото, въздействието на решенията върху околните и дали удовлетворяват общочовешките ценности в бъдеще.

На човек с нисък познавателен и емпатичен хоризонт, който се затваря в семейството и най-непосредствения околен свят, са му чужди идеите и научните постиженията на съвременния свят. За да се спаси от несигурността и страха си от провал в обществото, той се капсулира и си създава свой имагинерен свят. В България имаме общество, в съществената си част обречено да догонва образци. Да не забравяме, че когато се борим за освобождението си в края на ХIХ век, метрото в Лондон е минавало в тунел под р. Темза. Обществото ни се лута в разбирането на политическата система, след като прие безкритично лозунга „няма дясно, няма ляво“ и „с десни мерки ще постигнем леви политики“ на политически шарлатани.

Християнската религия, плод на древните мъдреци, въвежда порядък в обществените отношения, така щото хората да живеят заедно и не се избиват помежду си. Чрез църквата си тя налага философската основа в правилата на живота, като с респект към Господа, който вижда всичко, се забранява извършване на всички онези лоши неща, които сам човек не иска на него да му се случват: „Не кради!“, „Не лъжи!“, „Не убивай!“ и т.н. Базовата християнска етика пречеше на агресивния болшевизъм и той унищожи църквата. Същото сториха и техните български аватари след 1944 г. Въведоха култ към личността вместо към Господа и въведоха като инструмент лъжата или за създаване на илюзии и паралелна реалност пред масите, като записаха в конституцията „Партията, каквото каже, това е истината!“

Разграждането на държавата у нас под влиянието на Русия през последните сто години доведе днес до издигането във властта на случайни индивиди ˗ хора, които не са се изградили по стъпалата на живота, не са водили идейни битки и не са се доказали като управленци и държавници. Червените социолози в България не спряха да правят политически инженеринг. Всякакви избори, било на председатели на партии, на президенти, на царя, на шоумени и завършим с шарлатани с фалшиви дипломи, са плод на тяхната целенасочена пропаганда. Първо свестните кандидати се компрометират, след това се предлагат спасители, които се държат с компромати и биват изнудвани за определени действия, осигуряващи им финансови ресурси и облаги. В крайна сметка целта им е, да се отврати гражданството от политиката, да не се интересува от нея, за да могат да го ограбват по-лесно.

Медиите, напълно подвластни на новите капиталисти, вече като първа власт манипулират масите със своите целенасочени предавания, репортажи и уж демократични дискусии, на които се канят само точно определени хора. При това ниво на информационните технологии може всичко да се прочете от целия свят, но и всичко да се манипулира в обществото. Политическият пърформанс с агитки и „спонтанни“ демонстрации на няколко „винаги будни“ НПО-та, които като пощенски кутии предават жалби в прокуратурата и съда, са със същата насоченост. Много хора са отвратени от политиката и гласуват с отвращение, не гледат новини и не желаят да водят политически диалог – процес, който е деструктивен за обществото и държавата.

Тази книга има за цел да спре деструкцията на българското общество и да покаже пътя за изграждане на когнитивността, метаетичното съзнание, хуманизма и политическа култура на българина, осигурявайки така прогрес и бъдеще на обществото ни.

Книгата е структурирана по следния начин. Първо се изясняват природните закони, които са необходими, да се разбере материята, свързана с разума. Разглежда се класическата философия на човешкия разум. Въвежда се неговия системен модел, заимстван от кибернетиката, с който да се обяснят структурата, функционирането и изграждането му. На основа на системния модел се обяснява ролята на разума в обществените отношения и тяхната йерархия. Анализира се идентичността на нацията ни и опита от историята. Обществените отношения се разглеждат от гледна точка на системния модел на разума и се показват пътищата за неговия прогрес.

Съдържание

УВОД
ГЛАВА I. РАЗУМ И МОРАЛ
ГЛАВА II. КИБЕРНЕТИКА И РАЗУМ
ГЛАВА III. ВЪВЕДЕНИЕ В КИБЕРНЕТИЧНАТА ТЕОРИЯ НА РАЗУМА
ГЛАВА IV. РАЗУМ И ОБЩЕСТВО
ГЛАВА V. РАЗУМ И ПОЛИТИКА
ГЛАВА VI. БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ
ГЛАВА VII. КРАТКА ИСТОРИЯ НА РУСИЯ
ГЛАВА VIII. БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1944 г.
ГЛАВА IХ. БЪЛГАРИЯ В ХХI ВЕК
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
АВТОБИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА АВТОРА

За автора

Потомък на много трудолюбиви, честни и достойни българи. И двамата му дядовци и баща са били първостроители на Третата българска държава, както в професиите си, така и с храброто си участие във войните и имат ордени за храброст.
Тотю Вълчев е роден в София в будния квартал Лозенец и за щастие учи в елитното VIII-мо СПТУ на ул. Шишман.
Приет е в МЕИ София по специалност „Автоматика и телемеханика“ (де факто кибернетика). Завършва на обучението в СССР и ГДР (III-IV курс). Успява да се класирам за университета в гр. Кемниц за аспирантура. Защитава докторат на тема „Йерархични системни модели на класове цифрови изчислителни машини“.
От Министерството на образованието го разпределят на работа в Централния Институт по изчислителна техника в София като „отговорен конструктор“ и ръководител на разработките и внедряването на десетки устройства и системи на изчислителната техника.
След промените през 1990 г. почти всички водещи инженери по електроника и кибернетика остават без работа.
Работи като проектант в една иновативна холандска компания за модерни напълно затворени оранжерийни комплекси, както при космическите технологии. За жалост проектите ѝ изпреварват времето на зеления преход и не намира финансиране. Той самостоятелно проектира специално за българските условия оригинален затворен оранжериен модул за инсталиране до ключ в селски двор. Проектът е предоставен безвъзмездно в Институт „Марица“ в Пловдив.
В последния етап от живота си се отдава на философски теми и разработки на основата на кибернетичните модели. На първо място се фокусира да възстанови истинската ни история, защото няма народ без памет. След 45 години комунизъм е изтрита истинската историческа памет на българите. Паисий Хилендарски е написал своята история именно за да възстанови паметта на народа си през закъснялото Възраждане. Затова написва и публикува първо „Неосветената история на България“.
След това издава книга за разума и обществото. Книгата „Самоизграждане на разума в дигиталния свят“.
Настоящият текст е последен му труд в областта на разума и прогреса. Нека българите да продължат да работят по тази тема.