География на гения. В търсене на най-творческите места по света – Ерик Уайнър

Posted on 08/05/2024

by book

Дали гениите се раждат или могат да се отглеждат? Дали гениалността е наследствена или може да се придобие с 10 000 часа труд? Несъмнено, без труд нищо няма да стане. Но само той е недостатъчен, трябва и още нещо. Само че, какво е то? Ерик Уайнър предприема пътешествие в различни страни и столетия, за да разбере защо в някои места в различни епохи е процъфтявал творческият гений.
По пътя той научава защо бъркотията и хаосът благоприятстват появата на гения, защо мислим по-добре, докато ходим, как стридите са помогнали на Шотландското просвещение и защо без чумата не би започнал Ренесансът.
Уайнър върви по същия път като древните атиняни, съвременниците на династията Сун и обитателите на днешната Силициева долина, като се пита какво витае във въздуха на тези места и можем ли да създадем условия за появата на гений там, където живеем ние.
Гениите могат да са мрачни интроверти като Микеланджело, но и жизнерадостни екстроверти, като Тициан.
Между другото ще разберем, че изкуството на Ренесанса, което се смята за връх на човешките достижения, е започнало като чиста проба религиозна пропаганда.
Ще разберем и каква роля е играла религията в разцвета на гениите на арабския свят.
Ще чуем разсъжденията на мултимилионера Джак Ма, създател на Alibaba, за разрушаването на основите на китайското общество.
Ще открием, че у всеки от нас има частица от Шотландия, дори никога да не сме били там.
Ще получим указания как да се занимаваме с взаимоизгодна церебрална стимулация.
Ще се срещнем със стотици невероятно интересни хора, за някои от които никога досега не сме чували, като например съветската психоложка Блюма Зейгарник, открила наречения на нейно име ефект, на който гениите са подложени по-силно, отколкото простосмъртните.
Освен това ще узнаем, че да се возиш в претъпканото метро е по-полезно за креативността, отколкото на задната седалка на лимузина, а разсеяното внимание е необходимо условие за получаване на прозрение.
Докато ни разказва забавни истории, Уайнър неусетно ни води към въпроса, който го занимава най-много: възможно ли е да се създаде място на гения — не само Силициева долина, но и нова Атина, нова Флоренция? Или това е все едно да създадеш дъга? И авторът ни дава отговор…, прочетете книгата за да разберете сами.

“В една държава се развива онова, което е на почит в нея.”
– Платон

Следя това разгръщане на концепцията за гениалността, или по-скоро нейната деградация, от известно време. Темата за гения ме очарова така, както голият човек се очарова от темата за облеклото. Дали наистина слизаме надолу по спиралата на гениалността, или има надежда за нас, а дори и за мен?
Гений. Думата примамва, но знаем ли какво точно означава? Тя произлиза от латинската дума „genius“, но по римско време смисълът ѝ е бил съвсем различен. По онова време „геният“ бил онзи дух-пазител, който съпровождал човек навсякъде. Нещо като вманиачен на тема „безопасност“ родител, само че със свръхестествени сили. (Името на арабския дух „джин“ произлиза от същия корен.) Всеки човек си имал „гений“. Всяко място също. Градове, села, пазари… Всички притежавали свой дух-пазител, свой „genius loci“, дух на мястото, който им вдъхвал живот. Съвременното значение на думата, което е „изключителна интелектуална сила, особено такава, проявявана в творческа дейност“, е продукт на романтиците от 18-ти век, онези мрачни поети, които страдали за своето изкуство, и както бихме казали сега, за своята креативност – дума, която също е доста нова, тъй като се е появила чак след 1870 г., а е добила популярност през 50-те години на 20-ти век.
Някои ползват термина „гений“, за да опишат много умен човек, някой с особено висок коефициент на интелигентност (IQ), но това е твърде ограничено и подвеждащо. Много хора с изключително висок IQ не са постигнали почти нищо, и обратното – много хора със средна интелигентност са направили велики неща. Не, аз говоря за гения в смисъл на креативност – като най-висока форма на креативността.
Любимата ми дефиниция за творчески гений принадлежи на изследователката и експерт по изкуствен интелект Маргарет Боудън. Тя твърди: „Креативният гений е човек, който има нови, изненадващи и ценни идеи.“ Този е и критерият, който използва патентното бюро на САЩ, когато решава дали едно изобретение заслужава патент.
Да вземем нещо съвсем просто, например чашата за кафе. Аз мога да направя чаша, която да е оцветена в необикновен флуоресциращ нюанс на оранжевото. Да, нещо ново е, но не е изненадващо, нито пък особено полезно. Да речем, че изобретя чаша без дъно. Това със сигурност е истинска новост, определено е изненадващо, но отново, без никаква практическа полза. За да се класирам за патент, ще трябва да измисля нещо от рода на самопочистваща се чаша, или пък сгъваема, която служи и за флаш-памет – нещо, което изпълнява и трите критерия: да е ново, изненадващо и полезно. Постепенните иновации, които следват една след друга като стъпки на прохождащо дете, няма да ви спечелят патент, нито пък титлата „гений“. Това става само със скок.
Въпросът, който вълнува човек като мен – любител на географията и изследовател на историята, е не само как изглеждат тези скокове, но и къде и кога се случват. Впуснах се в един собствен вариант на Гранд тур – онези пътешествия в чужбина, които младите английски благородници предприемали през XVIII и XIX век, за да разширят своя хоризонт. Не съм благородник, и както казах, не съм гений. Спомените ми за годините в колежа са като една мъгла от евтина бира и неподходящи жени. Ще ми се тогава да бях внимавал повече в час. Този път, кълна се, ще е различно. Този път ще послушам съвета на тъста си, който казваше с неговия мелодичен и неясен акцент: „Младежо, трябва да се о-бра-зо-ваш“…

Пол Сафо, футурист, който живее в Долината, докато си хапвахме палачинки един ден ми каза: „Може да си един наистина глупав гений“.
Знам, че звучи абсурдно, но Пол Сафо защитава тезата си, като посочва за пример съмнителната история, позната като Колумбовото яйце. В нея Колумб се върнал от пътешествията си до Америка като герой, но някои испанци не били впечатлени от постиженията му. „Всеки може да преплава океана като теб. – му казал един от тях по време на вечеря – Това е най-лесното нещо на света.“
Колумб взел едно варено яйце и предизвикал гостите да опитат да го закрепят да стои право на масата. Никой не успял да го направи.
Тогава Колумб чукнал леко дъното му в масата и яйцето останало право. „Това е най-лесното нещо на света. – казал той. – Всеки може да го направи. Стига някой преди това да му покаже как.“

Истината е, че броят на гениите, които се появяват в дадена област в дадено време, е функция не на количеството налични таланти, а по-скоро на привлекателността на тази област. Например причината да имаме далеч по-малко гениални композитори на класическа музика днес, отколкото през деветнайсети век, не е защото композиторите са по-малко талантливи, или пък се дължи на накакъв странен и внезапен генетичен дефицит, а защото далеч по-малко амбициозни младежи виждат в класическата музика средство да оставят следа в съвременния свят. „В една държава се развива това, което е на почит в нея.“

Съдържание

Въведение
Приключение с кутията на Галтън
Глава първа. Геният е в простотата: Атина
Глава втора. Геният не е нищо ново: Ханджоу
Глава трета. Геният е скъп: Флоренция
Глава четвърта. Геният е практичен: Единбург
Глава пета. Геният е хаотичен: Калкута
Глава шеста. Геният е непреднамерен: Виена и музиката
Глава седма. Геният е заразителен: Виена на кушетката
Глава осма. Геният е уязвим: Силициевата долина
Епилог. Да опечеш хляб и да яхнеш вълната
Благодарности

Автор

Ерик Уайнър е писател, журналист, мислител и пътешественик. Бил е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Бил е кореспондент в Ню Йорк. Маями, във Вашингтон, окръг Колумбия, репортер на „Ню Йорк Таймс“. Автор на статии за New York Times, Slate, Quartz, Los Angeles Times, Foreign Policy, BBC, AFAR, Best American Travel Writing, The New Republic и др.
Автор е на книгите „География на блаженството“, „География на мъдростта“, Човек търси Бог“.