Търсене

Инес Субашка: Обожавам да чета биографии. За мен успехът оставя следи след себе

14 Май, 2013 - 08:54

Инес Субашка е сертифициран персонален треньор. Провежда индивидуални и групови тренировки. Чрез сайта си inspiredfitstrong.com се е заела с мисията да покаже на хората, че всеки има нужда да намери място за тренировка в своето ежедневие.



Какво място заемат книгите в живота ти?

Книгите са част от мен. Нещо, като вътрешна потребност. Необходимост, без която животът ми изглежда някак празен и не достатъчно вълнуващ. За мен всяка книга е отделен свят. Свят, в който нямам търпение да се потопя, за да открия повече, отколкото си мисля, че знам за себе си.

Книгата, която последно те погълна?
Определено бих казала „Рай” на Радослав Гизгинджиев. Уникална книга. Определено бях пленена. Докато я четях ми се искаше да я науча наизуст, а Радослав Гизгинджиев да е най-добрият ми приятел, за да мога винаги да си говоря с него. Не знам какво има в тази книга, но всяка една дума успяваше да стигне до мен. Принуждаваше ме да се върна в коридорите на собствения си живот и да отворя врати, които бях затръшнала и зад които не исках да поглеждам повече.


Имаш ли любим литературен жанр или тематика?
Много зависи от това на какъв етап в живота си съм. От малка имам влечение към философията и обичам книги, в които през призмата на литературните герои, се разкрива смисълът, който всеки един от нас търси. Понякога чета и си мисля, че би ми се искало за минута да бъда в ума на автора. Четейки някои книги се изпълвам с едно любопитство за човека, който ги е написал. Някои автори определено виждат света по един различен начин. И най-уникалното е, че мнозина от тези хора са сред нас. Разхождат се, виждайки много по-дълбоко от това, което е на повърхността. Открили нещо много повече за живота, отколкото повечето от нас някога ще забележат!

Харесват ми и мистични книги, художествена литература. Като цяло не обичам фантастика. Знам, че зад сюжета обикновено се крие дълбок смисъл, но някак не задържат вниманието ми. Макар че „фантастика” е доста относително определение, имайки предвид, че романът на Оруел „1984” за времето си е бил фантастика, а след това се е превърнал в неизбежна действителност!

И разбира се обожавам да чета биографии. За мен успехът оставя след себе си следи. Следи, които искам да открия, за да след това вървейки по собствения си път нагоре, да мога по-добре да предвиждам ситуациите и да реагирам по-адекватно на случващото се.
Освен това обичам да се ровя и в човешката психика. Психологията и невромаркетинга са нещо, което събужда любопитството ми. Интересно ми е как функционира мозъка и как това познание би могло да се приложи, за да се анализират определени поведенчески модели.

Как подбираш какво да четеш?
Обожавам книжарниците. Мога да седя там с часове, да разглеждам книгите и да чета резюметата им. Понякога просто вида на книгата, описанието, заглавието ме грабва и си я купувам. Друг път препоръка на приятел е достатъчна, за да ме накара да си взема конкретна книга. 
Четейки някои книги, вътре има нещо като препратки към други автори и ако самата книга ме е пленила, решавам, че авторът е добър съветник и след като той ми препоръчва тази книга, значи мога да му се доверя и да си я купя.
Освен това винаги, когато чета интервю с някой ерудиран човек, човек чийто изказ и гледна точка ме заинтригува, веднага се заравям в малко повече детайли за него и предпочитанията му и проучвам книгите, които той харесва.

С кой литературен герой би искала да си приятел?
Може би с Пипилота. Мисля, че имам нужда от повече приятели, които не са обременени от ограниченията, невъзможността. Хора, които не са отегчени до смърт от ежедневието и обичат да правят щуротии, да предизвикват себе си и другите и да откриват прекрасните неща, които животът крие.


Кой и защо не чете?
Не четат хората, за които животът е едно монотонно повторение. Хора, които са се примирили с битовизма и отегчителното ежедневие, подплатено само от действия, гарантиращи жизнения минимум за оцеляване. 
Както казах всяка книга е отделен свят. Обичам да се разхождам четейки. Вървя и чета. Минавала съм по един и същи маршрут стотици пъти, но всеки път книгата е различна. И това придава на разходката ми уникалност. Всеки път емоциите ми, мислите ми се различават в зависимост от това какво книгата провокира у мен.
Не четат хора, които са повярвали, че животът е тежък и че светът е грозно и отблъскващо място. За мен всеки един ден е прекрасен и всеки един ден крие нова възможност, а книгите ми позволяват в рамките на краткия си живот, да открия тайни, които тези преди мен да разкривали векове наред. Така че да използвам тяхната мъдрост, за да придам повече стойност на себе си и на тези около мен.
Не четат хора, които бягат от истината за себе си. Книгите имат невероятната способност да разкриват пред теб много истини, от които бягаш и от които се опитваш да се скриеш. Карат те да се ровиш на места, на които не би искал да се връщаш. Не четат хора, които се задоволяват с фалшивата сигурност на илюзията, в която живеят и бягат от болезнената откровеност на действителността.


От какви книги имат нужда хората?
Всеки има нужда от различни книги. Книги, които да отговарят на моментното състояние, на моментната потребност. Книги, които да са като добър приятел, който в този етап от живота ти, да ти даде една различна гледна точка, която да те мотивира да търсиш и да откриваш. Да действаш и да създаваш.


С кой писател искаш да седнеш на по чашка?
Определено Радослав Гизгинджиев, Айн Ранд, Робин Шарма, Ремарк, Блага Димитрова, Кен Киси, Вадим Зеланд, Анди Андрюс, Стайнбек, Буковски. Доста са, но тези са на първите места.


Кои са книгите на твоето детство?
Честно казано, като малка четях странни за възрастта си книги. Тогава бях на вълна Монтен, „Махалото на Фуко” на Умберто Еко, „1984” на Джорж Оруел, Всичките вълни( така да ги обобщя) на Алвин Тофлър, Писмата на Ван Гог, четях много биографии- всяка една,която попаднеше пред погледа ми- художници, спортисти, музиканти, бизнес лидери.

Пожелай ни книга...
„Рай” на Радослав Гизгинджиев.


Коментари