Търсене

Под дъба

25 Ноември, 2013 - 21:44
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 296

Аз все мислех и премислях…

Живота нощем все кроях.

Ала денем мигом разпилявах

плановете си във прах.

И прашинките летяха

върху вятърни криле,

и от тях единствено остана

спомен в синьото небе.

Но тогава сякаш, че ми стигна

да мечтая през нощта,

да откривам в тъмното безкрая

на благозвучна тишина.

Стигаше ми в мисли да се вплитам

и леко с тях да си летя,

да докосвам облаците бели,

от сатен ушита синева..

А когато лъч започваше да бляска,

търсех най-зелените треви

и по тях боса все поемах,

и потъвах във мечти.

Слънцето ме галеше лежерно - 

всяка гънка на плътта,

мирисът на минзухари

ми целуваше уста.

Ручеят ми пееше вълнисто

за несбъднат блян в нощта

и клони от вълнение силно

плачеха със мене под дъба.

А дъбът със своята хралупа

дом ми беше, но уви,

някой горски хулиган

го отсече и направи на дъски.

И тогава може би престанах

да мечтая за хора с чувствени души.

И тогава вярата ми май изтина,

а сърцето спря копнежи да реди.

последна редакция на 25 Ноември, 2013 - 22:00
снимка на smiling_girl