Търсене

Анелия Терзиева: За мен книгите са източник на идеи

23 Март, 2014 - 19:31

Анелия Терзиева е автор, коучинг ентусиаст и активист за щастлив и пълноценен живот. Поставя началото на Feedbackme.net блог-панорама, който помага на жените да имат личния и професионалния живот, който обичат и заслужават. Мечтата й е да превърне блога в глобално движение, което да култивира у жените самосъзнание на сила и увереност отвътре навън и да им даде практически инструменти, за да променят живота си и да получат всичко, което искат, обичат и заслужават.

Какво място заемат книгите в живота ти? 
На източник на идеи.
Те предоставят едно чудесно поле за изследване.
Живеем в най-благодатното време, където информацията е свободна, а самообучението е повече от възможно. То е достъпно. И книгите са прекрасна ниша за тази тенденция.

Няма проблем, който някой, някъде по света да не е разрешил или казус, който някой, някъде по света да не е обмислял. И сега всичко това е на един клик разстояние.

За мен книгите имат както една много романтична и емоционална страна, така и потенциала на един чудесен практичен източник на идеи и решения.

Книгата, която последно те погълна?

„Каквото и да си мислиш, помисли за обратното“ от Пол Арден. Прочетох я на един дъх за 20 минути в книжарницата, после си я купих. Имах страхотно графично преживяване и насищане на идеи.


Имаш ли любим литературен жанр или тематика?
Обичам да чета литература в посока на професионалното ми направление. Това правя непрекъснато. Психология на личността, поведенческа и социална психология са на топ позиции.

Друго, което изследвам с огромно любопитство, е психоаналитичната литература.

В художествената литература, богатството от плътни, жизнени образи, дълбочината на личните преживявания, сложните междуличностните отношения и липсата на структура, яснота и универсалност са най-виталното поле на изследване за мен.

Изключително много ценя литературата посветена на фотография и дизайн в различни направления.

Как подбираш какво да четеш?
Преди смятах, че човек трябва да отделя време само за качествена литература и търсех трикове и стратегии, за да я филтрирам по някакъв начин. Сега не мисля така.

Една приятелка ми беше казала „За да започнеш да оценяваш качествените идея, трябва да си минала през много томове боклучива литература.“ Беше права.

Опитвам се понякога и да се отклонявам от личните си предпочитания, за да не боксувам само в собствения си идеен свят. Търся литература, която да ме раздвижи, потресе, ако щете. Смятам, че това е много важно, за да си осъзнат и отворен.

От време навреме посягам и към бестселърите, за които не мога да разбера, как са се озовали на витрината, винаги в търсене на ключовете, които привличат хората в даденото четиво.

С кой литературен герой би искала да си приятел?
Лао Дзъ – имам сериозни подозрения, че е измислен герой. Имам интерес към няколко духовни учителя.


Кой и защо не чете?
Хората със силен показател на екстраверсия. Някои хора имат нужда от интеракция и не могат да намерят достатъчно силен стимул в преживяването през усамотяването и вглъбяването в нечии чужди мисли. В днешно време „пазарът“ на идеи е отворен и към тях. Има много други възможности за интерактивно взаимодействие, което може да предостави възможност на всеки да намери това, което работи за него, според целите и намеренията му.

От какви книги имат нужда хората?
Глобалният пазар предоставя възможности за всеки вкус и респективно за всяка нужда. Смятам, че хората имат нужда от преживявания, не от книги.


С кой писател искаш да седнеш на по чашка?
Аlexander Оsterwalder, Paul Bloom, Dan Ariely, Д-р Адам Блатнер.


Кои са книгите на твоето детство?
Като дете исках да играя и да съм навън. Имах условие да прочитам по 30 страници дневно от задължителните училищни списъци, които бързо минавах и оставях настрана. Това, което помня – Пипи, Лукчо, Карлсон, Барон Мюнхаузен.

Пожелай ни книга...
Пожелавам ви книга, която да ви раздвижи отвътре и да ви провокира, да ви изуми, да ви разтърси и да разчупи кората на установеното, за да ви промени, така че винаги да има свежест, движение и пространство за новото.

Всъщност не е ли това една от чудесните възможности на книгите?