Търсене

Страхът-разрушителят на животи

5 Октомври, 2014 - 14:02
1 Коментари

Оценка:
Общо гласували 27

Защо ревнувах толкова бясно? Защо реагирах с такава острота на всичко, случващо се около мен? Казват, че хората ревнуват, когато ги е страх да не изгубят някой, когото обичат.  Там е цялата работа. Да, ревнувам, но това не е доказателство, че го обичам. Всъщност не знам дали го обичам. Има огромна разлика между това да обичаш и да бъдеш влюбен. А аз дори не знам какво се случва в главата ми… Как бих могла да подредя живота си, щом не мога да обуздая и собствените си мисли? От много време не бях писала например. Надявам се това да разсее част от напрежението.  Толкова съм ядосана на себе си, защото не знам какво искам, че загубих представа за времето. Не знам кога е нощ или ден, не помня кога за последно съм се хранила, знам само, че губя бройката на изпушените цигари. При всяка една дръпка усещам как димът застава в дробовете ми, получавам онова горчиво усещане в гърлото,задавям се … но не пия вода, за да се успокоя , а поемам друга дълбока дръпка. Това ми е проблемът! Родена съм си беля. Щом хората потънат достатъчно, те започват да планират как да излязат от тази бездна, чиито край не виждат. Аз съм на дъното, виждам края, няма накъде да потъна вече, но продължавам да дълбая по-навътре. Та, за ревността ми към него… Уж миналото не оказва влияние на бъдещето ни, уж са два напълно различни аспекта, но никой не осъзнава, че миналото ни е породило някои лоши навици, спомени и болки. Именно тези болки ме промениха, те промениха държанието ми. На пръв поглед съм по-дръзка от преди, но истината е, че ме е страх от всичко. Страх ме е да не загубя отново, страх ме е да обичам, страх ме е да не ме наранят. От толкова страхове и колебания свикнах да наранявам първа онзи, който ме обича, отколкото да чакам той да ме нарани. Не мога да си представя безпроблемна връзка. Знам, че все някога той ще ме предаде и нарани. Знам, че ще ме излъже, знам че ще ми изневери, не вярвам в чувствата му. Не вярвам на него, не вярвам на нито една дума ,която той е изрекъл, изрича или те първа ще изрича. Неволно го правя! Може би от чувство за самосъхранение… Наранявам първа, обръщам гръб първа! Не ми става по-леко щом го направя, става ми дори още по-тежко, съвестта ме гризе, не мога да спя, не мога да живея… Всичко се върти около онзи момент , в който аз предадох и загърбих всичко с него. Общо взето прецаках единствения си шанс за някогашно щастие и пълноценен живот с хармония. От един ш*бан страх! Сега останаха само спомените и последната ми цигара… Цигара, от която ще се давя, мислейки си, че поемам глътка въздух…

Друго от същия автор:

Ключови думи: 
снимка на Victoria

Коментари
6 Октомври, 2014 - 23:02

Много ми хареса написаното Smiling.Поздрави!