Търсене

Заровени страсти

27 Декември, 2014 - 13:37
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 23

                                                                ЗАРОВЕНИ СТРАСТИ

 

                  „Разрови миналото за да се огледаш в огледалото на бъдещето ”

  

 

      Вярата е единственото постоянно нещо за мъжа . Повярвали веднъж че любовта е скрита само в една жена  ще я обича почти до края на живота си , но вярва ли , че любовта  прескача от жена на жена в усмивката , тогава цял живот ще сменя „единствената” . Вярата е убеждение , мотив да търсиш и преоткриваш , но не любовта към жените ще е нашата тема , а темата за мистерията . Дами и господа , говоря ви за вярата на един мъж , посветил младостта си на миналото , страст наречена иманярство . За него вярата и страстта са едно и също , но в това ще се уверите с течение на времето .

     В късната декемврийска вечер , в селце скрито между заоблените хълмове на Стара  планина , се появи млад мъж с гъсти  черни мустаци и старателно пригладена назад буйна коса с цвят на безлунна нощ . Джипът му от висок клас без проблеми мачкаше преспите , легнали на асфалтовия път като момински къдрици . Чистачките неуморно прогонваха  снежните късове  , за да осигурят видимост на водача , макар и минимална . След десетина минути колата спря насред  центъра на селото , точно пред малката селска кръчма , чиито прозорчета светлееха в полумрака . Наоколо нямаше много обитаеми къщи , улично осветление изобщо отсъстваше , и всичко това засилваше  натиска на зимата . Мъжът нагази в дълбоките преспи , свил се в дебелото зимно яке с широка качулка готово да се бори със студа , и влезе в задименото от цигарен дим и пушек помещение . На една маса точно до тезгяха се бяха настанили трима младежи на не повече от 23 години . Новодошлият се отправи на там , а заедно с него тръгнаха и любопитните погледи на останалите присъстващи .Когато седна на свободния стол  и свали качулката , която закриваше лицето му , някой от съседната  маса се провикна :

- Абе Никола кажи , че си ти бе , ние те взехме за някой побъркан , тръгнал да гони вятъра – всички се засмяха , а младежа се обърна и отвърна

- Бай Йордане , аз вятъра отдавна съм го догонил и името му знам Катя , само дето внучка ти не си дава свободата .

- Ще ти я даде , ти само се спри на едно място – Никола махна с ръка и отново се обърна с гръб към почерпения старец и заговори на насядалите около него мъже .

- Намерих една стара карта . Беше скрита на един римски кораб потънал край бреговете на Варна , течението грижливо го е закътало в една подводна пещера , но това е без значение . – този който седеше от дясната му страна го прекъсна .

- Дори и да си открил нещо , сигурно някой друг отдавна е отмъкнал съкровището , а и посред зима не можеш да правиш разкопки – убедителните доводи не разколебаха Никола .

- Почакай Бояне , изслушайте ме . Картата е изписана на някакъв много древен език , в една манастирска библиотека случайно попаднах на ръкопис изписан по същия начин , за щастие поне ръкописа имаше превод направен по времето на цар Петър от неизвестен монах . Според легендата  имало някъде в Балкана народ , по – древен и от траките . Те не били войни , а книжовници и скотовъдци . В писмената си разказвали за Бога на седемте жълти коша , в тях според преданието , той пренесъл първородителите на седемте шамански рода и така дал началото на седемте племена . По – интересен е „загубеният”  свитък . Този свитък е по – особен от останалите , кодиран е за да не може да бъде разгадан . Особено е също , че е използвано специално зелено мастило , което при нагряване направо се изпарява и не оставя никаква следа . В него се разказва за мястото  където са изплетени седемте жълти коша , затворили образа на слънцето и луната , също така се разказва за тайна съставка добивана от там . Шаманите я използвали в лечебните си отвари . Смятам че , там се крият огромни залежи и най – хубавото е , че досега никой не знаеше точното местонахождение .

- Това са глупости , прибери се и се наспи , утре ще си поговорим – останалите двама кимнаха в знак на съгласие , но Никола настойчиво продължи .

- Не само ,  че не мисля това за глупост , но съм готов да започна търсенето още сега .Къде мислите , че се губя толкова време . Два месеца прекарах  в едно село за да лекуват изгарянията ми , които получих в близката до селото пещера . Местните хора ме предупредиха , казаха ми че там грешник не може да влезе без да го бележат . Белязаха ме , на гърдите ми изписаха част от стар свитък , написан на този непознат език – той вдигна блузата си и показа на събеседниците си белезите  . Ще тръгна с вас или без вас , сами решете дали вярвате в тези неща или не .  

- Добре , да приемем , че ще ти помогнем , каза че не си разгадал картата , от къде знаеш къде да търсиш ? – това всъщност беше доста логичен въпрос и в отговор Иван очакваше логичен отговор

- Не съм казал , че не съм я разгадал . Пет месеца изучавах този език , освен , че съм доста наясно с него , случайно ми хрумна , че мога да наложа древната карта върху съвременната , и ако щете ми вярвайте , но това което търся е в покрайнините на селото ни . Тръгнете ли с мен трябва да ми вярвате безрезервно – тримата се поколебаха за миг , но после си помислиха за богатството , което могат да открият и кимнаха одобрително – Добре , тогава утре в седем часа ме чакайте тук , пригответе си екипировката и тръгваме – Никола Лажалиев стана , закопча якето си и си тръгна . Джипът с мощен рев събори тишината и се спусна по замръзналите селски улички .

         На следващия ден в уговореното време , мъжете се събраха и потеглиха някъде извън селото , отдалечиха се на около десетина километра , след което Никола зави и пое направо през полето . Широките гуми на колата оставяха дълбоки следи в навалелия сняг . Джипът доста се клатушкаше по неравната земя , но това не смути никого от пътниците , залисани в приказки за времето през което не се бяха виждали . Спряха пред една могила , сега станала с  около 70 – 80 сантиметра по – висока от натрупалите през нощта снежни букли . От багажника извадиха четири раници едвам побрали всичко необходимо . Освен това извадиха металотърсачи , палатка кирки и лопати . Загърнати в дебелите си якета , нарамили екипировката  , се заискачваха по могилата , което не беше лесно понеже при всяка крачка затъваха все по – дълбоко в снега . На заобленото било изринаха снега и на замръзналата земя разпънаха голямата палатка и се заловиха за работа .  Никола не беше глупак , знаеше че през този сезон може да работи необезпокояван  от „колегите си ” в бранша . , никой друг не би тръгнал да прави разкопки  при такива лоши условия .Усърдното търсене с металотърсачите от най – висок  клас не даде никакъв резултат , но мъжете не загубиха надежда . За да се предпазят от студенината на вятъра , копаеха под брезентовата шапка на палатката .Постоянно се чуваше някакво потракване прилично повече на звука , който издава изстиващ метал .  Земята трудно се поддаваше на разкопаване , но здравите ръце на четиримата мъже не се предаваха . За три дни изкопаха дупка широка близо метър на метър и дълбока десет  метра  . Не ги спираше нито умората , нито студът , водеше ги вярата в несметното богатство и надеждата на Никола да покрие имената им със славата на най – значимото откритие за всички времена . На четвъртия ден се завихри снежна буря , която ту свиваше , ту опъваше стените на палатката , танцуващи  с единствения кавалер тук  вятъра . Започнал беше поредния уморителен ден , толкова много пръст трябваше да изхвърлят , с такава нагласа започнаха работата си днес . Никола и Боби се спуснаха по въжената стълба и започнаха да копаят , днес първата смяна беше тяхна . Когато забиха лопатите в земята  , те се удариха в нещо твърдо . Двамата мъже се спогледаха за кратко , после хвърлиха ръкавиците и започнаха да ровят в пръстта , бяха ударили на камък в буквалния смил , това естествено доста ги  разочарова . Когато Никола сложи ръка на лицето си усети по нея миризма на дим , наведе се и помириса камъка , от него се просмукваше тежкия аромат на пушек . Повикаха Боян и Александър. Камъкът беше толкова  гладък , сякаш с години се е носил из някоя река . Махнаха пръстта и установиха , че стоят върху каменен блок , на него имаше очертан квадрат .Промушиха лостовете в браздите и надигнаха квадрата , лъхна ги гореща пара , която изпълни с топлина изкопа  и тракането се усили .Тъмнина само това се виждаше в ново отворената шахта , светлината на фенерите изглеждаше толкова крехка в сравнение с достолепния мрак .  След направените изчисления , въз основа на спуснатото надолу въже , установиха че шахтата е дълбока около 20 метра . Завързаха въжето на здраво забитата метална рамка на метър в земята  , върху която се крепеше палатката . Заспускаха се бавно надолу , което в началото беше трудно понеже отвора не беше много голям , но после  се разшири и спускането стана по – интензивно . Колкото по – надолу слизаха , толкова по – топло ставаше и се носеше миризма на прегоряло . Най – накрая стигнаха до дъното на шахтата  и стъпиха на някаква метална повърхност .  За да внесат повече яснота върху находката , извадиха от раниците си   малки прожектори способни да осветят десет етажна  сграда . Нагласиха прожекторите в кръг  около себе си така че да гледат към стените  на „помещението” каквото и да беше то . Когато светлината проряза дебелите мрачни калъпи иманярите се удивиха . Намираха се в кръгла зала , направена от някакъв метал , диаметърът й сигурно беше около километър . По стените бяха изписани някакви странни надписи на непознат език  . В помещението беше приблизително 25 градуса , доста впечатляващо на фона на минус 10 градуса  навън . Това постоянно тракане направо ги побъркваше , но мисълта за несметни богатства ги влудяваше много повече . Скоро на земята се озоваха дебелите зимни якета и младежите останаха само по тениски .Вътре въздухът  беше застоял , това място все пак е стояло поне 3-4 хиляди години затворено  . Освен надписите по стените нямаше друга следа от човешка дейност . След като си починаха , Никола се зае с разгадаването на  стенописите , именно този език бе изучавал толкова време . От раницата си извади  два дебели тома  записки и ги разпръсна в най – светлата част  , така че да ги вижда . Стенописите бяха доста добре запазени , но на много места  върху тях лежеше дебел слой прах , втвърдил се с времето , което се оказа допълнителна пречка .

       Понеже тук не влизаше светлина , иманярите не можеха да определят колко време е минало  , незнайно защо тук техниката не работеше и часовниците им спряха  на 09 и 30 часа . Докато Никола се занимаваше с превода , останалите обхождаха залата , която нямаше нито един отвор , стените бяха абсолютно гладки ., все едно направени от цяло парче метал.

        Според  вътрешното си усещане  Лажалиев прецени че са изминали седем или осем часа от както са тук . Приблизително след още два часа разгада една част от ръкописа доколкото беше възможно да се синтезира толкова информация . Разказваше се как богът на земята , в своята огнена гръд създал  вълшебен елексир с кехлибарен цвят и го примесил с разтопеното жълто слънце , което умирало при всеки залез и се прераждало в утрото пречистено от  видените през деня грехове  .

-          Никола ела тук , виж – Боян не  вярваше че в ръкописите ще открият нещо съществено за това  не спираше да обхожда залата . Лажалиев и останалите веднага се отзоваха – Погледни тук – той му показа дупки колкото напръстник  умело скрити под дебелия слой прах примесен с изстинала лава . – За какво ли са служили ?

 Унесени в размишления за предназначението на дупките  , момчетата не забелязаха промяната в обстановката . Ч у се звук от местене на камъни , поне на това го определиха , тътенът изпълни цялата зала .  На около два метра от земята се появи кръгъл отвор с  диаметър  около  десет метра  , подобен отвор се появи и в долната част на отсрещната страна . През тях нахлу плаха лунна светлина , която в центъра на залата преливаше от прозрачен бял цвят към нюанси на светло синьо , оранжево и бледо лилаво . Много чудно беше как светлината достигаше до тук на около 30 метра под земята .  Подскоците на светлината привлякоха вниманието им  , със всяко нейно трепване  се появяваха образите на различни животни  , повечето от които изчезнали преди стотици години . Никола гледаше двата отвора и не можеше да разбере как не ги е забелязал по – рано , но всъщност това не беше  лесна задача . Всъщност това беше една много по – добре устроена система , лунните лъчи се пречупваха в скалите , преминаваха през малки отвори и задействаха механизъм , които отваряше двата кръгли тунела .

        Не мислиха много , мистериозното появяване на отворите ги провокира да  продължат с търсенето на златото . Решиха първо да проверят по – ниско разположения , защото до другия по – трудно можеха да се изкачат . Нарамиха раниците и поеха през тунела . Щом фенерите се докоснаха до стените му те заблестяха  , покрити бяха със злато . Момчетата не можеха да повярват на очите си , стъпваха върху злато . Продължиха напред , оставяйки зад себе си мъждукащ    мрак . Тунелът беше достатъчно широк ,  за да могат  да вървят един до друг , изглежда беше изсечен направо в скалата , на места златният слой липсваше и там се забелязваха следите от примитивни инструменти . Вървяха близо километър , два или три пъти завиха на ляво и достигнаха до края на тунела , който внезапно ги подхлъзна към голямо откритие . Последните 10 метра се оказа под наклон достатъчен за четиримата нямащи никаква опора да се подхлъзнат надолу . Приземяването   не беше никак приятно , паднаха в голямо подземно езеро , водата веднага им припомни , че отвън върлува зима . Фенерите угаснаха и те загубиха и последната капка светлина , остана да им свети само луната подала любопитно лице през порестия таван . Когато излязоха на брега първото което обсъдиха бе видяното на дъното   

-          Алекс не знам за теб , но аз видях купчини от злато – пръв се обади Боян  , после се намеси и Никола .

-          И аз видях златото , но в него имаше човешки скелети и останки от плодове . Смятам , че тук са извършвали жертвоприношения , открили сме древно светилище .- Иван нетърпелив го прекъсна

-          Може и така и да е , но мен ме интересува само златото – другите двама се усмихнаха в знак на съгласие .

-          Злато има за всички ни , но друго не мога да разбера , за какво е служел другият отвор . – както стоеше замислен изведнъж скочи и се гмурна в езерото , извади една буца от жълтия метал и се върна на брега . Взе един камък и с доста усилия разтроши буцата , помириса парчетата злато , след което каза – Знаете ли какво е това момчета ?

-          Охолство до живот – обади се Александър

-          Остави това , намираме се в заспал вулкан , в златото има частици лава , освен това ........- преди да си довърши мисълта изчезна в тунела , другите нямаха намерение да го последват , останаха тук да мечтаят за новия си живот и да наблюдават съкровището си .

 Никола се върна в главната зала , взе един от прожекторите и с помощта на екипировката , състояща се от въже и кука се изкатери в другия тунел , искаше да провери предположените  си  . Тук също проблясваше злато , което не го учуди по – голямо впечатление му направи студът и бученето на вода  , след около стотина метра , тунелът започна да се стеснява , на около 500 метра от входа , започна една безкрайна поредица от завои . Това  „лутане ” го отведе в нова подземна пещера . Приземяването не беше по – приятно от предното , но този път падна не в езеро , а направо върху скалистия под на  пещерата . Стана отърси се от прахта и се огледа . Пред него имаше езеро , той бързо се приближи към него и опита водата , прозрачна като кехлибарен слънчев лъч . О да , тук наистина както предполагаше беше водата на боговете , огнената девица която те омайва , а после обърква света ти , завърта го и дори можеш да забравиш името си . Езерото не се оказа пълно с вода , а с  ракия . Да Никола не може да намери по – логично обяснение за предназначението на това място , стенописите също го показваха . Това не беше древно светилище , а древен казан за ракия , чието местоположение се е знаело  само от шаманите . Това беше ракия отлежала поне 3000 години , с право можеше да се нарече огнена вода . На вкус беше мека , сладка , а на цвят кехлибарена като грозде , направо наслада за душата .  Боговете са знаели какво да пият помисли си Лажалиев . Огледа се наоколо и всичко му се изясни . По този тунел изпаренията са се охлаждали , тунелът явно през коритото на древна река , течаща  и до днес , която се отклонява покрай пещерата . През другия отвор , от където мина явно са падали остатъците от плодове и разтопено злато извиращо от недрата на земята , просмукващо се през дупчиците колкото напръстник пръснати по целия под . Тонове плодове са се изсипвали тук , за да хранят огнените богове , но освен плодовете явно и хора са били принасяни в жертва . Лунната светлина се пръскаше по стотиците отвори , тогава се сети , че щом вратите са се отворили с появата й  щом изчезне ще се затвори . Нямаше време да се наслади на откритието си , трябваше да се върне иначе приятелите му щяха да останат затворени до следващото пълнолуние .   Завоите доста го забавиха , но не повече от изненадата  , която го  чакаше в основната зала  или така наречения казан .

      В сенките се бяха скрили  Драгомир и двама от хората му  а останалите се спотаяваха край палатката , готови да посрещнат Никола и приятелите му ако по някаква случайност се измъкнат от засадата  . Те бяха  иманяри  с доста груби методи на работа , колкото и зле да звучи . Още  не стъпил на земята и два чифта силни ръце  го повалиха на пода . Над него се надвеси Драгомир и злобно му се усмихна .

- Караш ме да те гоня посред зима , да те търся по селата . Виждам че с моя ръкопис си стигнал далеч . Искам само да ми кажеш къде е златото и обещавам да не те бият много , все пак сме партньори .

 - Не знам за какво злато ми говориш и кой е  казал , че ръкописът е твой , ти го открадна от един монах , а аз от теб .- за дързостта си получи няколко доста силни удара в корема .

- Ти май си пиян  и от горе на всичкото глупав , не ти се живее много . Мислиш ли , че ще ти повярвам , десет дена копаеш в земята като къртица , не вярвам да си си хабил усилията напразно . Почти не се удави за да се докопаш  до картата  – Никола отново се обади

- Тези двамата почти не ме удавиха – последва нова серия от удари , които го накараха да се закашля . На пода се появиха капчици кръв , вече не беше нужно да го държат и да искаше не можеше да се изправи , болката го прикова като ледено острие .

     Драгомир извади пистолета си и го насочи към Лажалиев , беше готов да дръпне спусъка , когато видя тунела в стената , хрумна му по – добра идея . Направи знак на двамата си съратници да вдигнат Никола и тръгнаха към тунела . Младежът се влачеше по земята , надяваше се приятелите му да са чули кавгата . Когато стигнаха до наклонената част , Драгомир предпазливо се спусна надолу , а след него и другите , отново се приземиха в езерото и останаха зашеметени от гледката . Докато алчните иманяри се опитваха да извадят златото , Никола направи знак на тримата си приятели , потаили се в сенките да тръгнат към тунела и той направи същото . Чуха същото тракане , което беше предвестник на отварянето на вратите , минаха на косъм през затварящия се метален диск . Нямаше време за обяснения , трябваше бързо да се махат преди останалите от групата на Драгомир да се появят , събраха записките и оборудването и се изкачиха по въжето . В изкопа над себе си видяха човешка сянка , нямаше как да се измъкнат . Върнаха каменната плоча на мястото й по най – тихия начин . Не знаех колко ги чакат горе , затова трябваше да намерят друго решение на въпроса . Единственият път беше нагоре , Никола предпазливо се изкачи по стълбата огледа се , нямаше никого в палатката , направи знак на останалите да го последват . Предпазливо погледнаха навън , джипът им беше окупиран от „гостите ” . Време за мислене нямаше , спуснаха се по задната страна на могилата и нагазиха в дълбоките преспи , но за тяхно съжаление ги забелязаха и тръгнаха след тях . Момчетата добре познаваха района , преследвачите им почти ги настигаха когато попаднаха в капана , Алекс и останалите ги поведоха точно към язовира , където главорезите пропаднаха в леда . Докато те се измъкнат Лажалиев и останалите изчезнаха в близката гора .

          На следващото пълнолуние Драгомир и хората му се измъкнаха и заминаха някъде в Европа , но на никого не споменаха за откритието , не знам какво се е случило там за това време , останалите от групата влязоха в затвора и излежават дълги години за посегателство върху собствеността никой не повярва на твърденията им че са открили купища злато  , пазача на язовира ги обвинил в опит за грабеж . Никола и приятелите му на никого не споменаха за откритието си не от алчност , а от съображението , че може би човечеството още не е готово за това откритие . Тунелът на могилата се срути още същия ден когато Лажалиев се измъкна , а Драгомир се измъкнал някъде през подземните тунели скрити под нивите , близо месец се лутал в този непроучен от никого лабиринт  . Катя най – накрая даде свободата си на Никола , вдигнаха голяма къща на село и останаха там да живеят , е той от време на време се отдава на другата си страст иманярството , но винаги се връща тук към могилата на заровените страсти и неговата любов скрита в Катя . Често се лута по подземните тунели , на пълнолуние изучава стенописите , но кога ще разгадае всичките никои не знае .    Казан за ракия ,  от преди пет хиляди години лежи до едно българско село , скрил в себе си златото на боговете и ракията на шаманите .  Но къде точно се намира   не знам , времето само ще го разкрие , а до тогава наздраве за страстите към жените и ракията ,  вие си знаете , кое повече гори сърцето  .  

 

 

последна редакция на 28 Декември, 2014 - 14:37
снимка на selisi