Търсене

Дилема

22 Февруари, 2015 - 23:48
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 247

   Мария седеше на дървения стол в кухнята и мислеше. Вече трети ден мислите ѝ се въртяха около Стоян. Какво да прави с него? Очевидно бе, че той я ухажваше и имаше някакви намерения спрямо нея. Но доколко бе сериозно всичко това? Веднъж вече се бе подлъгала  с друг мъж, преди време, който също уж имаше сериозни намерения, а накрая нищо. Обажданията постепенно се разредиха, накрая съвсем изчезнаха, а на нейните позвънявания той не отговаряше. Не ѝ се искаше да преживява всичко това отново. Стоян, разбира се бе много по-различен, но все пак го познаваше едва от половин година. Затова  бе почти стресирана онзи ден, когато той и предложи да заживеят заедно. Та те още не се познаваха достатъчно, дори не бяха имали по-близки интимни отношения, като се изключат целувките и прегръдките в моментите, когато той я изпращаше късно вечер. Той със сигурност искаше и нещо повече, но тя все още не бе готова. Колко ли още време ѝ трябваше, колко ли време е нужно на човек, да опознае друг, да е готов да заживее с него? Може би никой няма да даде категоричен отговор на този въпрос. Тя трети ден вече не намираше такъв. Но бе решила днес да вземе окончателно решение, каквото и да ѝ коства това. Или да го допусне по-близо да себе си, или да не му дава повече напразни илюзии. Така ще бъде честна към него, а и към самата себе си. Все пак веднъж завинаги трябва да стане ясно накъде ще тръгнат техните взаимоотношения. Методът , който майка ѝ използваше навремето при взимането на важни решения ѝ се струваше удачен и в тази ситуация. Разбира се решенията бяха от съвсем друг тип, не касаеха човешките взаимоотношения, но какво пък, ще се пробва. Може да ѝ помогне в случая. При условие, че не вижда друг начин. Даже ще  е интересен резултатът. Взе набързо първия попаднал в погледа ѝ химикал, откъсна бял лист хартия от някаква стара тетрадка и се настани отново на масата. Време е да започва!

   Разчерта на листа две графи: едната „за“, а другата  „против“ решението да заживеят заедно и се впусна в размисли. Но откъде да започне?  Представи си последния път, когато бяха в парка. Стояха на една пейка и наблюдаваха езерото с патиците. Tя му разказваше за някакъв проблем от службата, а той я слушаше пушейки цигара. Цигара! Ето от къде. Веднага сложи един минус в графа „против“ . Тя самата бе непушачка и не можеше да си представи, как в общото им евентуално жилище, ще е постоянно задимено. Той не бе заклет пушач, не пушеше цигара от цигара, но все пак пушач. Минусът си е заслужен. В тази връзка възниква и въпросът с алкохола. Доколкото можеше да съди от няколкото сбирки на които са присъствали заедно, Стоян не отказваше някое и друго питие, но в общи линии имаше мярка. Ако се имат предвид мъжете на някои нейни колежки, той си бе направо почти трезвеник. Въпреки това, Стоян и бе разказвал за няколко негови предишни напивания,  които ѝ бяха направили лошо впечатление.  Нещата бяха много на кантар по този въпрос. След кратко колебание Мария сложи едва доловим минус отново в графа „против“. Сякаш за собствено успокоение, че ако размисли по-късно може лесно да го изтрие. А какво ли я очакваше по отношение на домакинската работа, при един съвместен живот. Не искаше и да си представи как постоянно шета из къщи, пере, глади, чисти, а същевременно и готви нещо в кухнята, очаквайки го да се завърне от работа или от посещение на мач с приятели. Не, това определено не бе за нея. Още един минус се появи наред с другите два. Мария се учуди сама на себе си. Не разсъждаваше ли прекалено черногледо? Някак много бързо се появяваха минусите, а тя едва сега започваше. Прекалено критично ли бе всичко или просто прекалено реалистично? Трябва да има и положителна страна. Мъжът, глава на семейство, грижещ се за прехраната и сигурноста, а жената за дома и за децата. Този шаблон и при тях ли ще важи или те ще са по-либерални един към друг? Стоян и бе споменал за каква заплата работи, а тя никак не бе обнадеждаваща. Малко по-висока бе от нейната, но ако трябваше да поддържат семейство, в никакъв случай парите нямаше да са достатъчни. Нямаше да гладуват, но и нямаше да си позволяват нищо кой знае какво. А и тези негови дежурства нощем, някак си не са за семейни хора. Но пък имаше шанс той да расте в кариерата, защото наистина бе добър в работата, неговите колеги непрекъснато го хвалеха. Появи се първият плюс в полза на съвместния живот, а срещу него и един минус, за компенсация. Все пак по отношение на доходите „за“ и „против“ бяха по равно. А и нали парите не били толкова важни. Всеки в службата, а и в обществото като цяло казва така, ако бъде запитан. Или по-точно всеки, който ги има е на това мнение, а всеки който ги няма разсъждава малко по-различно. Ах, тези пари! Ах това общество! Мария бе забелязала и друго нещо.Откакто се появи Стоян, колежките ѝ започнаха да гледат на нея по друг начин. Започнаха все по-често да я канят на общи събирания или просто излизания сред природата. Преди като че ли ги бе страх от нея да не  отмъкне нечий мъж, защото всички те бяха семейни или с дългогодишни връзки.  Те това разбира се не го признаваха официално, но тя го усещаше. Много рядко я канеха някъде, а ако го направеха, то само на женски сбирки. Напоследък получаваше повече внимание от тяхна страна, а някои от тях пък открито флиртуваха със Стоян на общите събирания. Стоян имаше чувство за хумор и някак бързо ги привличаше без той да съзнава това или поне не го показваше. Самата тя се озова в положението, което избягваха колежките ѝ преди време и едва тогава разбра защо са страняли така от нея. За тях тя бе тогава самотна тигрица, на всичко отгоре и най-младата в службата, тръгнала на лов за мъже. Оказа се, че с мъж до себе си тя има много по-малко конфликти на работното място и много повече уважение. Тук Мария направи един хубав плюс в графа „за“, натискайки химикала малко по-силно от необходимото. От друга страна, мъжът до нея означаваше донякъде и ограничение на свободата ѝ. Още един човек с когото тя трябва да се съобразява в едно или друго начинание. Стоян определено не бе доминантен тип, в общи линии гледаше да изглажда конфиктите в зародиш, като почти винаги отстъпваше в малкото моменти, когато имаше спор за нещо. Но каква е гаранцията, че ще е така и занапред?  И въобще това добре ли е за един мъж или не? Вместо да тропне с ръка по масата и да каже последна дума, той отстъпва. По този показател Мария призна пред себе си, че май угодия няма. Може би като при всяка жена. Отстъпчив мъж е по-скоро минус. Ако беше пък властен тип също ще е в негов минус. Тя самата не знаеше как да отбележи това черно на бяло. Най-справедливо ѝ се стори отново плюс и минус заедно.

   Взе да се уморява. Май е вече време да прилючва с таблицата. Стана от масата и си наля чаша вода. Пресуши я на един дъх, след което взе листа с химикала и отиде да легне в леглото.  Имаше намерение да поразсъждава още десетина минутки и да заспи. На сутринта  ще добави  нови плюсове и минуси ако трябва и ще реши какво да прави. Преброи резултата до момента. Пет минуса и три плюса. Очивидно минусите надделяват. Значи по-добре ще е да на живеят заедно, така се оказва. Но защо някакво вътрешно чувство на неспокойство я обземаше все повече и повече? Нещо и подсказваше, че може би методът е неправилен. Дали не грешеше още в самото начало? Колкото и да се взираше в листа, резултатът бе очевиден. Мария се намести по-удобно в леглото и затвори за момент очи. Тишина. Само от време на време се чуваше звук от преминаващ по улицата автомобил. После отново същата позната тишина. Празнота. Тя чувстваше с душата си празнота. А може би самота. Та това си бе самота! Позната от години самота, която тя възприемаше като свобода, страхувайки се да я назове с истинското и име. Нямаше защо повече да се заблуждава.  Мария отвори отново очи. Познатата стая, познатия шкаф, познатото легло. И в него тя. Само тя. Нямаше с кой да го сподели. Нямаше с кой да сподели тези дълги вечери, тези дълги нощи. Нямаше  на кой да разкаже преживяното през деня, на кой да каже добро утро сутринта и кого да чака вечерта. Тази празнота в душата ѝ, този минус в живота ѝ, не можеше да бъде компенсиран с някаква схемичка, на някакъв хвърчащ лист хартия. Мария погледна отново листа, след което взе отново химикала и направи един огромен плюс в графа „за“. Толкова голям, че да не могат да го компенсират и десетки малки минусчета от графа „против“. Развълнувана и с трепереща ръка взе джиесема и набра номера на Стоян. Ако ще живеят заедно, все пак е хубаво да не губят нито минутка време в чакане, да започнат веднага. Още от тази нощ...

Друго от същия автор:

Ключови думи: 
снимка на travell