Търсене

Квадратурата на кръга

8 Юли, 2015 - 17:00
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 26

Има една древна легенда. Според нея, някъде, някога ще има някой, който ще обясни квадратурата на кръга, ще може да киха с отворени очи, ще е в състояние да близне лакътя си и да живее охолно без да работи и да притежава нещо доходоносно. Е този човек бе дядо Варуфаки, това се случи в наши дни и, разбира се, в Гърция. Ние живеем в легендата. А всяка легенда, която се изпълнява, не е вече легенда , а съвсем истинска реалност.
Да обясниш квадратурата на кръга, не е това което си мислите. Това не е да седнеш, да нарисуваш кръг и да почнеш да смяташ. Това е примитивно и никой , който истински се занимава с тази задача, не прави това. Не става дума за смятане, цифри и формули. Става дума за екзистенциалност. Ще се опитам да ви обясня, макар да не съм уверен как и дали ще успея. Трябва да се започне от простото , за да се стигне до сложното. Всеки почва от  простото. Просто няма къде да иде. Простото е бебето да плаче, когато е гладно, да се уригва когато се нахрани и майка му го потупва по гръбчето, да се нааква и напишва в най- невероятни моменти и да се омоцва до очите и ушите когато яде пюре. После става все по- сложно.Рядко, но се случва то да чува думата - НЕ, и тя не само не му харесва, тя го ядосва! Когато я чуе, до започва да се мъчи да я игнорира и това създава напрежение което се усеща наоколо, а също и се чува. Това е и една от причините, незрелите хора в по късни времена от живота си да се плашат от тази дума и да я избягват, както за слушане, така и за казване. Това е съсипало и съсипва не само хора и семейства, а цели нации, като територията им обезлюдява постепенно и се превръща в пустош. Затова има издадени и цели книги- " как да се научим да казваме-НЕ". Та, животът се усложнява с времето. Бебето вече не е просто бебе, то става малък човек, който е напълно идентичен с големият, просто е безпомощен. Или поне така изглежда. Мощното оръжие на този малък и безпомощен човек и неговата манипулативна сила. Тя често му дава власт и го прави супер могъщ , особено ако около него има хора които са ужасени от думата- НЕ. И така, разбрахме индуктивно, че малкото и безмомощното на пръв поглед, може да има скрити оръжия, също установихме, че с времето нещата се усложняват.Детето, става тийнейджър и след като мирно и кротко си е играло около 13 години на двора пред къщата, и е идвало всеки път когато му викнеш че супата е на масата, нещата стават сложни. То вече не е пред къщата и един дявол го знае къде се е дянало. Супата седи студена на масата до вечерта, а детската стая става напълно недостъпна, заключена и залостена, като от вътре се носят всевъзможни звуци, като кански рев, крясъци, тежък рок или метъл, плач, чужди гласове и мирис на цигари, или по- лоши неща. Ужасените родители, свили се на спалнята, кършат пръсти и случващото им се струва почти така страшно както думата- "Не". Майката е някак недоволна от нещо и някак си обвинително гледа таткото. А той се прави на мъжествен, и непукист, като и обяснява, че навремето в тази възраст, той е замерял птички на верандата, гонил котките с пръчка и дори веднъж се изхрачил, тайно в два през ноща през прозореца. Майката го гледа с все по неодобрителен поглед с двете си очи, а с двете си уши слухти да не би от детската стая нейното малко пиленце не изписука нейното име и не му се прииска например супа, сладолед или пък чаша портокалов сок. На сутринта нещата стават още по комплицирани. Таткото става и бърза да отиде до тоалетната, но там заварва напърно непознат юноша, който си мие зъбите по дребни гащи, във резервната тоалетна няма никой, но затова пък е доволно оповръщана от някой, със сигурност не е от нашето момче, обяснява той на майката, след като бързо се е оттеглил от тези опасни части на своята собствена къща. Нататък животът не става по- розов. Детето минава на по тежки неща от бира и цигари. Семейната къща започва да се лишава от това онова. И понякога изчезват цели уреди- като стереоуредба, телевизор и дори семейната кола. Животът е сложен. Сетне, със старостта идват и други проблеми освен болести. Детето продава къщата и праща родителите си в старчески дом. - Там ще ви е добре- казва то- а не мен ще ми е най- добре. Нали това ви прави щастливи?.-А те милите кимат ли кимат. Майката тайно плаче на възглавницата в дома, а бащата нервно стиска дясната си ръка в юмрук, сякаш за да докаже на себе си нещо, а с лявата барабани по масата в нервен ритъм. - Такъв е животът- успокоява той майката- та нима не е? Кравата не суче от телето, обяснява той, без даже да разбере , че тази сентенция не се отнася за ситуацията-Родителите са длъжни да събират имот за децата си, не обратното, нали скъпа- пита той, мислейки си че тази велика сентенция някак си може да се приложи тук, но майката заравя още по- дълбоко лицето си във възглавница и рев оглася страческият дом. После си отиват във времето. Единият погребва другия, а после бива погребан на разноските на дома, като на погребението присъстват неговите верни другари по шах и табла. Това са днешните стандарти на много места. Това е то, да разбереш квадратурата на кръга и то не само в тази област на междучовешките и правилните семейни отношения, но и във всяка една област ,в която да кажеш - "Не", е признак на лошотия, или е нещо страшно, или пък хората изтървали тази ужасна дума, бързат след нея да замажат нещата викайки дваж повече - "да", " да " и " извинявай, какъв съм глупак".
Та нашият легендарен дядо Варуфаки, нямаше тези проблеми. Той казваше да, само когато някой искаше да го почерпи. Затова и може да твърдим уверено, че бе изпълнител на легендата и знаеше разковничето на задачата. Освен това можеше както ви споделих, да киха със отворени очи и да си близне лакътя когато пожелае. Също бе на път, или направо си бе открил антигравитацията, като бе завързал една намазана с масло филия хляб с маслото отдолу за гърба на един от своите котараци- Аристофелес, и  като го бе хвърлил във въздуха Аристофелес си остана там рееки се наоколо. Това му хрумна в една ветровита нощ след две бутилки мастика, разсъждавайки над два постулата, че никога котка не пада по гръб и никога една намазана филия не пада върху ненамазаната си страна Най- важното му умение, обаче, беше, че живееше съвсем охолно, без да работи и да има нещо. Как става това, ще се запита някой. Ето как:
Номерът е да се родиш грък. В тази държава, хората нямат тези вредни скрупули свързани с думата -Не. Те я бръщолевят навсякъде.Напред назад, нагоре и надолу, с повод и без повод те крещят ОХИ, Охи, живеейки просто и радостно. Там животът е наопъки, не като другаде. Там не-то е -да.А животът се опростява все повече след раждането. Ако бе възможно, дори и самото раждане на наследника, гъркът щеше да възложи на някой друг, но както знаем в света има и невъзможни неща. Аз се сещам за тези две, да роди някой наместо теб и да намериш някой да иде на зъболекар, отменяйки те от тази нелека задача. Това са единствените неща, който мъчат гърците, но те стоически ги понасят. Дядо Варуфаки имаше лев, по точно евро. Беше с две инвалидни пенсии още от двайсет и пет годишен и това му носеше доход от близо 2000 евра. Стигаха за всичко, че и оставаха. С останалото на края на месеца господин Варуфаки, пременен в чисто бяла ленена риза и бял панталон, се срещаше със своите верни авери по инвалидност на брега на Средиземно море в известното заведение- "При Ханс" и се черпеха до късно, прегърнати, разперили ръце под звуците на сиртаки с чаша узо в ръка. - Защо са ми амбиции, говореше той? Не са необходими. Амбициозните хора са често горди, с високо самомнение, а това не е добродетелно. Скромността е което е ценно в наши дни, а истинският православен човек трябва да е скромен. Да не ламти.Да не трупа. Вижте ги немците, обясняваше той, по цял ден трупат. Събират, като мишоци. То не бе банкови сметки, не бе трезори, не бе каси. Трупат, като хамстери. Гушите им се издули като балони, ще се пукнат, но те тикат ли тикат там събраното. И защо? Защо питам аз, не е ли писано в писанието, че има едно зло под слънцето което сам Соломона е видял-" един да трупа пари, а друг да ги харчи" и това зло му се е видяло огромно, и такова си е. Затова никога нищо не трупайте, разпалено ръкомахаше той! Никога!

Никой не му възразяваше, нито пък беше в състояние, и всички кимаха с глави с отвратени от немците физиономии.Само собственикът Ханс, седеше унил в сянката под навеса, на една странична маса и опитвайки се да бъде незабележим, за да не се стовари това презрение върху му, също кимаше сякаш на себе си съгласен с думите на мъдрият Варуфаки- да , да, така си е, напъллно си е така и в прилив на благодарност към мъдрите слова на своят скъп гост, той обябяваше повсеместна почерпка... След която, дядо Варуфаки победоносно изплюваше последната костилка от маслина насред пода на таверната, удряше с все сила последната чиния в земята, ставаше и клатешката се запътваше към перилата където изпразваше натежалият си мехур в топлото средиземно море.

После радостно се прибираше в къщата на бащата си, на дядо си и на прадядо си, където го чакаше подредено меко легло, с кана вода до главата и току що изпрана бяла хавлия. Ваната бе напълнена и от нея се носеха аромати на мента и лавандула, аромати които неговата вярна прислужница, да не кажа слугиня, българката Пенка от Пловдив, бе сложила и разбъркала с ръка, проверявайки температурата на водата. Дядо Варуфаки бе взел Пенка направо от автогарата на Солун в един свеж юнски ден избирайки си я сред стотина женици с огромни кожени сакове,  бе я натоварил на своят баварец, и я бе докарал до ферибота , а от там на остров Тасос, настанявайки я в една стаичка близо до кухнята. На другият ден я бе завел при своят братовчед, известен местен лекар, който я освидетелства със серозна инвалидност, откривайки и дюстабанство 3 степен, разширени вени и кръвно. Сетне Варуфаки я заведе до социалните служби и я записа там, като и посочи едно от гишетата, където и обясни, къде със знаци къде на гръцки, че от там следва да идва и да си получава всеки месец заплатата, която по думите му, лично той и давал, в замяна на нейната служба в къщата му. Оттогава бяха минали много години. Къщата цъфтеше, чиста и спретната, дядо Варуфаки дебелееше, изкъпан, с отрязани нокти и нахранен, а в България старчеките домове пустееха, пустееха и семейставата, селата, градовете, пустееха и блоковете, та се наложи да докарат хора от Африка и да заселят тия нещастни региони, обезлюдени поради тази единствена отвратителна причина, това че хората не можеха да кажат - НЕ и това е. Затова всички, целият цивилизован и нецивилицован свят наблюдаваше гърция и и се възхищаваше. за смелостта, куража, силата и непукизма, че може гордо и независимо от всичко да казва - ОХИ.Да го казва високо, ясно и с почти пълното съзнание, или безсъзнание от всякакви последици. Затова народите се преклониха пред този народ. Сведоха очи и решиха да служат в името на неговата сила, дарявайки своите богатства, отделяйки от залъка си, за да я има тази нация и за да пребъде името Елинско. Ето как изпълнението на легендата, доведе света до разбирането, че неговият просперитет, зависи изцяло от проперитета на славна Гърция и оттогава, научавайки се от тях, по - скоро учейки се, понеже това не става от днес за утре, та учейки се да казват НЕ, народите се развиваха и развиваха и още се развиват чакайки възцаряването на единственият правилен и справедлив строй- Гръцкият. Където глава на народите е Гърция, а нейно подножие са всички останали, и никой не роптае и мърмори, но напротив бори се със зъби и нокти за това, дядо Варуфаки да плюе костилки от маслини, а често и цели маслини пикаейки през парапета в морето, под звуците на сиртаки и сред мириса на узо, като един истински, вечен и непреходен Зорба, изпълнтелят на легендата и откривателят  антигравитацията и на квадратурата на кръга.

Ключови думи: 
снимка на Lebovski