Търсене

Отстрел на диви круши

5 Август, 2015 - 06:56
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 61

ОТСТРЕЛ НА ДИВИ КРУШИ

                                 МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ОТ СЕЛО ГОРНА ТРЪНЧИЦА

 

Напуканата кора на дървото изглеждаше като древна карта към съкровище , може би самото дърво само по себе си беше едно истинско съкровище . Толкова много неща би ни разказало ако можеше , също както нашите баби и дядовци ни разказват истории от изглеждащи ни , далечни времена , за забравени нрави и потъпкани от новото време порядки . Облегнал глава на дебелия ствол Панайот леко се отпусна в прегръдките на съня и  старият дъб нежно поде да му разкаже една история , една от хилядите , на които е бил свидетел .

     Беше късна майска нощ , по шубраците подскачаха неуморими зайци , само докато чуеха някой , било то и далечен шум , спираха за миг , ослушваха се и поемаха в противоположната посока . Стана време и птичите песни да замлъкнат , приятна хладина обгърна цялата гора и навред се възцари спокойствие . Липите неспокойно помръдваха високите си клони в такт с вятъра , появил се изневиделица . Тъмни облаци се скупчиха на небето и захванаха една страховита буря , изведнъж всичко потъмня , раздвижиха се дървестните корони и от небето започнаха да се леят гръмовни слова , подсилени с ярки аргументи . Отвъд дола , там където някога течеше реката на вашето село Горна трънчица , на стан бяха останали няколко ловци и измежду тях се гушеше твоят дядо Панча , едно малко свитичко момченце , нищо общо със сега . Мъжете , уловили през деня няколко заека , бяха го изпратили за дърва докато те приготвят вечерята на позагасващият огън  и опитват за пореден път сладкото малиново вино на Ваня , едър мустакат , леко мургав на цвят мъж с дълъг белег минаващ от бузата до гърлото му , но това не му пречеше да е душата на компанията и да се хвали как убил мечката , оставила му това за спомен . Но не те са героите тук , а нашият Панча , тогава момче на 17-18 години нищичко не разбиращо от лов , но му предстоеше да се прослави в цяло село , а сега никой не помни неговия подвиг освен гората . Момчето се върна след известно време и хвърли два клона насред жаравата , която скокна и искрите веднага започнаха като бръмбари да гризат дървото , чуваше се един приятен пукащ звук , не може да се опише с думи аромата на огъня , един такъв леко сладък , задушлив , мек и страховит ако си дърво , на което му предстой да се срещне с него . Дъждът започна да пада на едри капки  и да барабани по листата , пламъците угаснаха и наоколо стана съвсем тъмно . Опитните ловци , знаеха че наблизо има една пещера , някога меча бърлога , но сега изоставена . Набързо събраха нещата си и се отправиха нагоре по хлъзгавата пътека , докато стигнат до там целите бяха мокри . Вътре все още миришеше на мечка , търкаляха се по пода и остатъци от плодове риба и козина

-          Все пак сме на сухо – промърмори Райко – и хвърли на земята ямурлука и се излегна него – Що стойте бре момци не бойте се мечка тука няма да припари – другите се поогледаха още малко , пък накрая и  те постлаха ямурлуците си на земята и се излегнаха сякаш под тях не е твърда земя , а меко легло

Само Панча сън не го ловеше , не си признаваше , но го беше страх от гръмотевиците , при всеки гръм сърцето му подскачаше . Дълга щеше да е тая нощ , той взе крадешком една пушка и седна така , че да вижда входа , страх го беше да не се върне мечката и така както си стоеше лека по лека задряма . Не щеш ли пушката гръмна , удари се куршумът в тавана и право в сърцето му се заби , наскочиха другите, хвърлиха пушката на една страна , гледат Панча не мърда , ама  и кръв няма , отвори по едно време той очи , като по чудо куршумът се спрял в една круша

-          Абре момче викаме че си умрял отде намери тая круша ? – тъй на шега му викаха да се успокоят и те и той

-          От потока я взех , там нали вирее едно крушево дърво , взех няколко клона за огъня ....- бавно говореше защото го боляха гърдите от удара , другите като чуха това пребледняха хвърлиха крушата на страна и почнаха отново да си събират нещата – Какво става ? – ги попита той , но те не отговориха вдигнаха го на крака и тръгнаха

, но спряха на входа на пещерата , там вече нямаше камениста пътека , а поток , в средата на който се издигаше круша , водата уж течеше срещу тях , но не прекрачваше в пещерата .

Раздуха се вятъра и една круша падна , щом докосна водата се превърна във вълк , който обикаляше готов да ги нападне , Райко пръв се окопити , вдигна пушката и стреля , но куршумът се заби в ствола на дървото и не одраска дори вълка  . Мъжете знаеха , че това е работа на вещица , омагьосала дървото , който вземе от плодовете ще бъде убит , никой не припарваше до потока , но ето че се случи , според легендата тя събирала духовете на зверовете в круши за да пазят някой да не отсече дървото , през което тя минавала от единия в другия свят . Панча знаеше тази приказка , но си мислеше че е само приказка , от изстрели нямаше смисъл , не можеха да излязат навън , където вече ги очакваше цяла глутница и три мечки , нещо ги спираше да влязат , но какво запита се момчето докато се чудеше как може да е толкова глупаво , сега те се превръщаха в плячка . Изведнъж зад него се появи една жена висока слаба ,облечена в бяла роба пристегната с червено коланче , перлено белите й зъби проблясваха на фона на слабото сияние на призраците . Косите й с цвят на мед и мекота на презрял плод леко се разтелиха по рамото му , само той забеляза присъствието й , останалите спореха и търсеха решение на проблема

-          Панчааа- меко му рече тя на ухо , пленила го с аромата си на билки – Панчаа чедо самодивско , иди навън и стани вълк  хайде излез , там ще те чакам ........

Момчето като в транс се отправи към входа на пещерата  и без да се замисли излезе навън , докато останалите разберат какво става той се хвърли срещу един вълк и усети как изпива душата му , зъбите му пораснаха и ръцете му се превърнаха в лапи , почувства се силен , свободен , дете на планината . Останалите се нахвърлиха върху него , но той ги поваляше един подир друг , хвърляше ги далеч от водата и те се превръщаха в круши , мъжете ги отстрелваха една по една , за да са сигурни че няма да се преобразят отново . Панча се хвърли срещу дървото , но то го отблъсна назад  и го върна обратно в пещерата където той се превърна отново в човек . Самодивата отново се доближи до него и му прошепна :

-          Изяж крушата чедо самодивско и изпий куршума – жената отново изчезна и той направи това което  му заръча , извади куршума от крушата и отхапа от нея , в този миг един голям клон се сгромоляса и изсъхна , на часа се превърна в прах , дървото ставаше все по – малко с всяка следваща хапка , докато не изчезна . Куршумът се беше стопил от самосебе си и той го изпи ,  потока пресъхна и всичко утихна , само крушите лежаха в тревата застреляни .

Никой не разбра що се случи в онази нощ , дали е било истина или не , но от този ден Панча стана най – добрият ловец в цялата околия , хората казват че имало нещо самодивско в него , защото като малък го намерили в гората . За отстрела на диви круши дълго време се говори и на този и на онзи свят . Там до пещерата , превърнали  се в камък още лежат дивите духове , знае ли човек някога може пак да се пробудят и да трябва да се изловят .................. В света има много необясними неща , единственото , което ни трябва за да ги разберем е малко вяра . Всяка невъзможна история има своя реален предшественик , само времето ще покаже имали истина в тази странна история , дошла от непознатия свят на сънищата , обитаван и до днес от самодиви вещици и духове затворени в черни круши .

 Панайот Аврамов се събуди ,  тъмно беше вече , странният сън го накара да се замисли дали това е истина или само прищявка на виното . Беше казал на жена си че няма да се прибере  , но след този сън въобще не му се оставаше сам в гората . Тръгна Панайот към вкъщи  , да попита дядо си как се отстрелват диви круши с една черна круша в ръка , която намери близо до потока  , та на нея да му покаже ............... 

Друго от същия автор:

снимка на selisi