Търсене

Избягала

29 Декември, 2015 - 18:22
3 Коментари

Оценка:
Общо гласували 21

4 глава

 

- Това… това ли е къщата ви? – попитах заеквайки. Та това приличаше на палат. Беше едноетажна, но по площ сигурно се конкурираше с училището.

-          Да. – усмивката не слизаше от лицето на Блейк. – Не се притеснявай, ще свикнеш. Хайде ела да си избереш стая. – и тръгна напред. Последвах го и влязохме вътре. Подът беше от бял мрамор. А стените бяха боядисани в снежно бяло. Отстрани до стената имаше голям гардероб. Сигурно за палтата. Имаше няколко лампи по стените и те придаваха уют. Докато вървяхме по коридора минахме покрай три врати. Блейк ми обясни, че едната е за  кухнята,а  другите две за стаите на персонала. После коридора се разклоняваше на две а пред нас имаше голяма стъклена врата, която водеше към хола. Блейк ми каза, че после ще влезем там.

-          Или… дай си нещата.

-          Дообре. – казах леко колебливо и му подадох чантата. Зад нас се чуха стъпки и като се обърнахме видяхме жена на не повече от четиридесет години. Беше обречена с черна рокля до коленете, без ръкав, с дантела около деколтето, което беше около врата, и бяла дантелена престилка. Това сигурно е униформата на прислугата.

-          Здравей Блейк. – поздрави тя. – Кое е това момиче?

-          Новата ми учителка.

-          Учителка? Извинявай, но тя не е на повече от шестнайсет.

-          Зная, тя е нова в училище, но е истински гений. Мама я помоли да ми помага с уроците. И понеже се е преместила преди седмица е отседнала в хотел и докато си намери жилище ще остане тук.

-          Това вече е друго. Приятно ми е, аз съм Ан.

-          Жулиет.

-          Ан, ще те помоля да оставиш нещата на Жул в хола, а ние ще идем да си избере стая.

-          Разбира се. – Ан взе чантата ми от Блейк и влезе в хола. Ние тръгнахме по левия коридор. По стените отново имаше лампи, а между тях – картини и снимки. На няколко от снимките видях, че до Блейк има още три момчета. Не се стърпях и го попитах.

-          Кои са тези три момчета?

-          Това са братята ми.

-          Незнаех че имаш братя.

-          Ами… не си питала. – каза и се усмихна, приближи се към една снимка, която вероятно е правена преди не повече от два месеца, и посочи най-високото момче. – Това е най-големият ми брат. Казва се Владимир.  С него ще се запознаеш в петък. Учи в Оксфорд, втора година и затова се изнесе. – премина към друго момче което беше високо почти колкото Владимир. – Това е Томас. Той учи в нашето училище, но е в горния клас и затова не се засичаме. А това е най-малкият, Жак е седми клас. Ще ги харесаш, обещавам. Със сигурност ще са развълнувани че ще имаме момиче в къщата. – погледна ме и ако не се лъжа, видях в очите му собственически поглед, но той изчезна много бързо и не съм сигурна дали съм го видяла.

-          Ами… това трябва ли да ме притеснява?

-          Не зная, но при всички положения ще им дам да се разбере, че ти си моя.

-          Може би все пак трябва да се притеснявам, но не от братята ти, а от теб.

-          Не се тревожи за нищо. – намигна ми и премина към първата врата вдясно. – Това е спалнята на нашите. Мисля че няма нужда да ти я показвам.

-          Дамм.

-           Това е стаята на Жак. – посочи втората врата. Мина към третата – това е на Томас. А това е моята. Запомни, четвъртата стая. Не искам да се объркаш и някоя вечер да влезеш при Томас. – намръщи се и продължи.

-          Надявам се че няма да ми се налага.

-          Аз също. Добре. Това е бившата стая на Владимир. Когато беше на седемнадесет реши че иска стаята до библиотеката и се премести. Боядисахме я и сега е свободна. – отвори вратата и влезе. Беше боядисана в тревисто зелено. Отсрещната стена беше прозорец. Отстрани имаше завеса която беше завързана, за да влиза светлина в стаята. Имаше едва забележима  врата, която водеше към тераса. Леглото беше разположено успоредно на прозореца и беше в лявата половина на стаята. То беше огромно! Беше отрупано с възглавнички в жълто и зелено и подхождаха на завивките. От двете страни имаше нощни шкафчета. Имаше пет крилен гардероб до вратата. А срещу леглото имаше маса с огледало за гримиране , до нея друго огледало в което можеш да се огледаш в цял ръст. Срещу прозореца имаше и бюро с компютър . Блейк ме поведе към терасата. Когато излязохме видях, че от терасата можеш да излезеш на двора, на който имаше басейн, футболно игрище, тенис корт, волейболно и баскетболно игрище.Щях да припадна.

-          Това не е истина, нали? Ти се шегуваш с мен, нали?

-          Не, това е моят дом. Има и още. Хайде. – влязохме вътре и той посочи вратата до масата с огледалото. – Това е банята. Е, какво ще кажеш за тази стая?

-          Ще кажа че е най-хубавата която някога съм виждала. Ще се нанеса тук, ако не е проблем.

-          Не е, но хайде да разгледаме и другите, а после ще решиш.

-          Добре, но те предупреждавам, че си губиш времето.

-          Няма нищо. – излязохме и продължихме да разглеждаме другите стаи. Всички бяха невероятни, но аз останах запленена от първата. След като свършихме с другите пет стаи, Блейк ме поведе в обратна посока. Минахме покрай хола и продължихме по коридора. Показа ми другите две стаи. Бяха като другите. После застана пред третата врата.

-          Това е стаята на Владимир. – посочи следващата. – Това са стаите на дядовците и бабите. – усмихна са и продължи – Тези двете са офисите на родителите ми.  Това тук е библиотеката. Искаш ли да влезеш?

-          Може по-късно.

-          Добре. – влезе в деветата стая. – това е фитнеса на мама. По едно време беше полудяла. – спогледах ме се и се засмяхме. – Хайде имам още нещо да ти покажа. – излязохме и отидохме в съседната стая. – Това е закрития ни басейн.

-          Ухааа! Ето тук ще прекарам времето в което ще живея в този палат.

-          Знаеш че можеш да останеш колкото искаш, нали?

-          Да, но не ми е удобно да ви се натрапвам така.

-          Няма да се натрапваш. А и няма с какво да ти се отблагодарим, за това че ще ме вкараш в Оксфорд.

-          Необещавам че мога да те вкарам.

-          Но ще опиташ и това е достатъчно. – приближи се -  Обещай ми, че ще останеш колкото искаш, и няма да се притесняваш, че се застояваш или нещо подобно.

-          Добре, обещавам.

-          Радвам се,а и искам да се чувстваш като у дома си.

-          Да… ами това е невъзможно.

-          Защо? Нещо липсва ли?

-          Не, точно обратното, тук има всичко.

-          Ха, това не го бях чувал. Момиче да се оплаква че има всичко.

-          Ам…

-          Та, коя стая си избра?

-          Петата от дясно по коридора надолу. – Блейк се усмихна широко.

-          Чудесно. Хайде да идем да кажем на Ан и да ти покажа хола.

-          Охх, най после. – въздъхнах и тръгнах след Блейк. Стигнахме до вратата на хола и завихме наляво към изхода. Влязохме в кухнята и намерихме Ан да си приказва с останалите седем жени.

-          Здравей те, дами. Това е Жулиет и ще остане за известно време вкъщи. Надявам се да се държите с нея подобаващо, защото нямам никакво желание да си тръгне скоро. – жените се засмяха и започнаха да ми се представят, а Блейк се обърна към Ан – Ан ще те помоля да приготвиш стаята до моята за госпожицата. - тя стана и излезе.

-          Аз съм Меридит. – каза едната.

-          Аз Вили.

-          Шърлиин.

-          Барбара.

-          Лили.

-          Аз съм Даяна.

-          Лорейн.

-          Приятно ми е да се запозная с вас. – казах.

-          Обръщай се към нас за всичко което ти е нужно. – каза най-възрастната Лорейн.

-          Благодаря.

-          Добре, вече се запознахте, а сега щи ви помоля да ни извините, но Жул е много изморена от обиколката на къщата и ще я заведа да си почине в хола. – каза Блейк и излезе без да дочака отговор.

-          Толкова са мили. – казах когато излязохме от кухнята.

-          Така е, може са малко досадни, но те са ме отгледали. Познавам ги откакто се помня.

-          Е, ще ми покажеш ли най после хола? Искам да си видя телефона.

-          Разбира се. – и отвори вратите. Вътре беше приказно. Беше малко по-голям от другите стаи. Имаше голяма маса в дясната половина, а покрай нея бяха наредени столове. В другата половина имаше холна маса, от едната и страна имаше голям диван, а от другите имаше фотьойли. Както другите стаи и тази имаше една стъклена стена и врата към терасата и двора. Но там терасата беше по-голяма  и имаше масичка с няколко плетени стола. Беше толкова хубаво че не можех да повярвам на очите си. 

последна редакция на 29 Декември, 2015 - 18:23
снимка на Ionii

Коментари
29 Декември, 2015 - 19:52

Нямам търпение за следващата Smiling

2 Януари, 2016 - 00:12

Много е интересно. Кога ще качиш следващата ???

2 Януари, 2016 - 23:41

Ще качвам във всеки вторник по една глава. Smiling