Търсене

Хората, като дрехите

4 Май, 2016 - 15:25
3 Коментари

Оценка:
Общо гласували 3

Откриваме ли, разлика между стойност и цена? Колко сме готови да платим, за парцал, чийто етикет, говори за качество, но материята от която е изработен, крещи  - „пълен боклук”. Поемаме рискове ежедневно, ежемесечно… дори ежегодно.  Не умеем да преценяваме  дали качеството съответства на цената. Често пъти, харчим последните си пари, само защото, някоя дрешка ни е впечатлила на пръв поглед, без да си даваме сметка, че може би никога не бихме си я купили, но пък сме се натъкнали на нея, тъй като сме решили да разнообразим маршрута до работа, през някоя скрита, забравена от Бога уличка, а там видиш ли, имало магазин. Съдба? Избор? А може би избираме съдбата си? Когато видим някоя разкошна дреха, й се наслаждаваме , гледайки я през обаятелната стъклена витрина. Втренчваме се и започваме да визуализираме, колко добре би ни стояла, като комфорта е последното за което си мислим. Следващата стъпка е да я пробваме, да се огледаме.. и да! Стои ни прекрасно. След което поглеждаме към етикета, за да видим цената. Твърде скъпа е! Може би е маркова, а може би не ? Това е без значение, тъй като вече неистово я искаме. Да, обаче, дали си заслужава? Можем ли да си позволим да се лишим от удобствата и нуждите ни , само за да бъде наша? Но пък после, можем поне, има няма месец, два да й се радваме. Същото е и при хората. Нарича се компромис. Отказваш се от собствените си приоритети и нещата важни за теб, за да може  да задържиш някого за , има няма месец, два. Дали си струва? Зависи. Често стойността на хората, не е адекватна на цената им. Понякога, те са толкова скъпи, че всяка многоцифрена сума, би бледняла на подобна материя. Друг път обаче, привидното качество, с осезаеми дефекти, претендира за цена, която малко хора биха могли да си позволят да платят. Колкото и да подбираме, колкото и да внимаваме, случва се да бъдем прецакани. Случайно попадаме на определени хора, а те от своя страна, стават част от живота ни. И така заради низ от случайности, ние трупаме и трупаме хора, точно както трупаме дрехи в гардеробите си. Идва време в което, овехтялите и стари неща, трябва да се изхвърлят и биват заменени с нови, криещи в себе си надеждност, за по – голяма годност. Има и такива, които „ни оставят, но ние тях не”. Твърде стойностни са,  за да ги запратим на боклука, поне засега. С някои дрехи, сме създали толкова спомени, които никога, няма да забравим, но въпреки това, си ги държим. Просто ей така, да си знаем, че са наоколо и когато преживяваме носталгия, да ги облечем за да си припомним. Доста примитивно е сравнението на хората с дрехите, но пък аз откривам безспорен аналог.  Без значение, дали става въпрос за социалната ни среда, или партньор, трябва да съумяваме, да подбираме внимателно. Некачествената стока, за която сме се изръсили, повече от колкото можем да си позволим, ни учи, че цената не винаги има връзка със стойността. Затова, за предпочитане е да ходите с нещо, удобно, непретенциозно, но по мярка, от колкото с нещо крещящо и пристягащо, което е явна предпоставка за дискомфорт.

снимка на isitoo0

Коментари
8 Май, 2016 - 21:37

However, using e-mail foor what you aree promoting is useless
for those whoo can't cohvert a shopper right into a buyer.

my blog post :: email marketing services salesforce integration

9 Май, 2016 - 11:40

"Поемаме рискове ежедневно, ежемесечно… дори ежегодно." Извини ме, ако корекцията ти се струва не уместна, но аз лично бих избрала следната последователност: "Поемаме рискове ежегодно, ежемесечно... дори ежедневно." Eye Smiling
Поздрави! Smiling

9 Май, 2016 - 11:41

Иначе статията е страхотна! Smiling