Търсене

Книгата бе тъй прашна ...

28 Май, 2016 - 20:17
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 27

А книгата бе тъй прашна... Страниците, изгубили своят блясък,прикриваха историята.. История, криеща в себе си страхове, предизвикателства, борба,  надежда, любов, омраза, безсилие.. Страниците, съдържащи всичко онова, даващо смисъл на миналото, всяка малка причина за усмивка или сълза, всеки писък от безсилие. Може би това е същността на съдбата-да откриеш нещо, да се бориш, да го задържиш и накрая безвръзвратно да го загубиш. Необходими ли са сълзите по тази изминала история? Носталгията по спомена тежи и пробожда всяка нощ,но необходимо ли е всичко това? А книгата тъй прашна стои на празният ред в отдавна опустялата къща... Там, гдето гръмък смях угласяше и озаряваше, там сега студ е заел мястото, тъмнината се прокрадва из пукнатините.. пукнатините,появили се и по стените след белезите по душата.. Смехът превърна се в тишина, музиката отлетя , усмивката замени се със сълза. Безсилието изпълни мислите... Това бе поредната нощ , прегърнала старите спомени, забиваща ги в съзнанието ми. И хубавите , и лошите, спомените за една любов, спомените за един човек, оставил ярък път в живота ми. А колко странен само е човека! С лека ръка захвърля скъпоценното, залъгвайки се с фалшиви представи за бъдещето... А каква любов е тази, която само сълзи ражда? Тази, която е истинска, до костите си усещаш истинността й , но накрая се изпарява като илюзия. Нима толкова истинска, тя е способна да ме напусне? Нима толкова силна тази любов просто си тръгва, оставяйки миналото да забива ледени късове по сърцето, издирайки го, докато не изтече и последната капка кръв и желание за живот? Връща ли се тя? Чаках я, чаках ... мислих, премислях, мъчех, давех, изгарях... Вече не чакам.. И сега? Ако сега тя се върне? Кой ще посрещне тази любов на така познатия праг? Кой ще я приветства в уж щастливия, уютен дом ? Студенината ще прегърне и нея, тъмнината ще я държи ръка за ръка, споменът ще я съпровожда всяка нощ, отнемайки и най-святото. И любовта ще се превърне в омраза! И всичко, за което се борех със сетни сили ще си замине, този път завинаги! Защото аз не я чаках у дома..защото връзката прекъсна, музиката спря.. от тишината оглушах, от чакането ослепях! От протягане към теб ръцете ми се счупиха.. от викове безмълвна станах. Изгревът и залезът загубиха своят смисъл.. какво начало на деня? Какъв край ? Краят е един! Краят е тогава, кога сърце ми не трепва, когато дори горещината на сълзата не усещам , тогава, когато празно е! Празно е у дома, празно е в мен, празни са и спомените, празен си ти.  Денят е празен, нощта е коварна.. Само полумесецът блести,жестоко ми напомня как блестяха нашите очи. Дъждът пада тежко, отмивайки и последният шанс за щастие и споделеност. Любовта омраза е, усмивката-сълза! Болката-приятелка, самотата-сестра. 

И всичко това... скрито из страниците на прашната забравена книга..забравеният живот , погубената любов, изчезналите обещания, сринатите надежди... Най-тежката история се крие там, из прашните редове.. забравена отдавна, непрочетена, неоценена, изгубена..скрита из вопли и счупени мечти. 

снимка на Victoria