Търсене

Роди радостта и за мен също

7 Ноември, 2016 - 12:58
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 49

Настя Байрактарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Роди радостта и

за мен също

лирика

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Настя Байрактарова, 2009

                                                

 

ISBN 978-954-9449-27-3

 


ЛЮБОВТА

 

Любовта отваря

крилете на птиците.

Сгушва ги една в друга.

Люлее рожбите им –

подготвя ги за летежа

на чувствата и на живота.

Погледни тях –

винаги летят по две

и винаги влюбено.

Сякаш в съдбовен танц.

 

 

СВОБОДА

 

Божествената Любов

вдига птиците в полет.

Не е важно дали си успял

да разгориш огъня

в сърцето на любимия,

а това, че душата ти те е понесла

като птица на крилете си.

Свобода.

 

 

ПРОБУЖДАНЕ

 

Когато се Пробудиш,

щом отвориш очи,

очите ти зазоряват небето

и го даряват с лъчи.

Нощта свършва,

тъмнината си отива,

всички „була“  на мъглата се вдигат.

Ти си Слънцето и неговия огън.

Твоите очи разсъмват утрото

и разпяват птиците.

А радостта ти ги кара да полетят.

 

 

СИЯНИЕ

 

Ти си моята дъга

и аз потъвам в светлината ти.

И по кристално синьото небе

не могат да пропълзят вече

тъмни облаци.

Сияние.

Мисли – чисти и светли

като детска песен.

 

 

ДЕЛИКАТНА, НЕЖНА ЛЮБОВ

 

Среща на две очи

и ръце, докоснати с крайчеца на пръстите.

Погалване. Нежно райско Дихание.

Едва доловена любов. Не притежавана.

 

 

ДЪХЪТ НА РОЗАТА

 

Манастир с бели гълъби,

кацнали на входа,

разпръскващи благоухания

на миро.

Постилат ми легло

от розови листа.

Баща ми пуща небесна роза

в ръката ми.

 

 

ДЕТСТВО

 

Искаш ли с детски глъч

да се прегърнем отново

в преспите със сняг?

 

 

*

 

Кошница със цветя пред вратата ми –

късчета подарени аромати и усмивки.

 

 

*

 

Река с накапали розови листа.

Лежа на брега,

а ти рисуваш с бели камъчета

сърчица върху тялото ми.

 

 

*

 

Прегръдка в морето –

стъпили върху морски корали

като две бели чайки се целуваме.

 

 


*

 

Деца до камината –

спомняме си как с детски възторг

се боричкахме сред шейните

и преспите със сняг.

Колко е бяла любовта ни!

 

 

*

 

Лежа в тревата на скута ти.

Ти ме галиш по лицето.

С очи – сърца

гледаме вълнението на морето.

 

 

*

 

Ръка в ръка на пясъка

върху букета от нарциси.

И звездички по косите ти.

Сякаш и в летежа на птичите ята

се долавя туптенето на сърцето ти.

И по кората на дървото

някой издълбава чувствата си.

 

 

*

 

Влюбени.

Прегърнати се разхождат

по крайбрежието.

Търсят синьото цвете.

*

 

Лежа на пейката.

Ти ми подаряваш

хвърчило-сърце.

Имаме ли още

страстта и грацията на конете,

за да препускаме през детството?

 

 

*

 

Лежа в морето

със цветя, закичени в косата.

Целувките ти галят водата.

Безкрайно.

 

 

*

 

Коленича на плажа

до своите спомени

с детско венче на главата.

Обгръщаш ме с ръце

и отново ме стопляш

със същите пламъчета.

 

 

*

 

Гледам чистите капки дъжд

по прозореца.

И влизам в реката

на моята младост

с бялата рокля.

С бяла кърпа отривам

тъгата от лицето ти.

За пръв път ме любиш.

Девствена нежност

от цяло сърце.

Победени от истинската любов.

Обикнахме.

 

 

*

 

Две деца се целуват по устничките.

В скута им два бели гълъба се ухажват.

 

 

*

 

Гледам през дърветата луна

или ято, отразено в слънцето.

През една капка

виждам образа ти, дете!

 

 

*

 

Носиш ме като дете на ръцете.

Цвете е твоето лице.

 

 

*

 

Горящи свещи.

Докосване.

С пръстите рисуваме сърце.

*

 

Целувки на плажа.

Капе розовият сок.

Проблясва младо сияние –

„зайчета“ по ръцете

на други влюбени.

 

 

*

 

Прегръщаш ме в житата.

Понасяш ме на ръце

и ме въртиш – като детско ветрило.

Радостни птичи песни.

 

 

*

 

Издълбаваш сърце

върху вратата ми.

С разтворени ръце

се радваме на дъжда.

 

 

*

 

/Агиос Атанасиос/

 

Светещи лампички

обвиват дървото.

В езерото –

цветни градини

и плаващи свещи.

И нашите ръце –

хванати за кутретата.

 

 

*

 

/езерото пред параклиса „св. Петка”,

Новаково/

Лодка.

Греба с веслата.

Два лебеда се любят.

 

 

ърквата „света Петка“ /Пещера//

 

Ярък слънчев лъч Светлина се откъсва,

преминава през църквата

и се спира в мен.

Отварям шепите си,

събирам Светлина

и мия с нея лицето си.

Тръгвам по лъча.

А навън птица небесна

с невиждана пъстроцветна одежда

търси с очи –

любимите на Бога.

Поглеждам –

света Параскева се усмихва.

 

 


*

 

Разхождам се по моста,

издигнат на това място

от спомени.

Прегръдка. Блус.

Роклята на младостта

се върти във въздуха.

Ръцете ти ме носят.

 

 

*

 

Скала.

Искаш ли

да се хвърлим във водата

със смелостта

и безгрижния порив на деца?

Екстаз!

Очи във възторг.

Радост.

 

 

*

 

„Да се разходим с колело в парка“ –

усмихваш се с розови страни и устни.

Усетих мириса, уханието на любовта.

Един твой ароматен полъх

е косите на детството.

Прозрачен зефир ги разнася

до невинните и свежи сърца.

На вкус любовта ти е сладост на орхидеи.

А на цвят е път от зелена трева към морето.

Бели вишни. Липсваш ми.

*

 

Тичаме с хвърчила
и балони в ръцете.

И дълбоко в себе си

пазим лицето на детето.

Стоим върху камъка.

Жълти лалета и свещи – бели пеперуди.

Гъбки с червени чадърчета.

Лягам върху чешма – гъбка.

В ръцете ми – синя пеперуда.

 

 

*

 

Хванати за ръце

падаме по гръб в снега

и върху нас се сипят

снежните звезди.

 

 

*

 

Лежа на гърдите ти

и ти ми четеш

книгата на любовта.

Разменяме си пръстени –

нашите погледи.

 

 

*

 

Децата пляскат с ръце.

Ледена пързалка.

Влюбен поглед

през пъстро ветрило.

 

 

*

 

Стоя на прозореца на верандата

като запалена свещ.

Сърцето ми пее

любовна мелодия

в очакване.

 

 

*

 

Танцуваме с погледи,

впити един в друг.

Аз откъснах

две сладки череши! –

твоите очи.

Храним кончето на младостта.

Галим го безспир.

Отпускам глава на гърдите ти.

 

 

*

 

Тичай по пътя,

за да ме срещнеш

докато слънцето огрява

раменете и очите ти.

Обгръщаш косата ми,

отмяташ я с ръце

и ме целуваш.

Твоята усмивка.

*

 

Гоним се като деца

и галиш, галиш челото ми.

Да повървим заедно

в утринния сняг.

 

 

*

 

Сгрей ме с виното на любовта –

посвири ми на пиано.

За мен ли плакаха

и ликуваха през нощта

клавишите?

 

 

*

 

Да потичаме в дъжда,

да потанцуваме!

В отговор ме целуваш по челото.

 

 

*

 

Стоим на перваза

на каменния мост.

Заря от радост –

туптят силно сърцата ни.

 

 


*

 

Още усещам

онова трептене

на въздуха около теб,

когато очите ти галят.

Танцувай!

 

 

*

 

Двама влюбени на кея

обядват с душите си.

Светлината на слънцето

и звездите

ги къпе с любов.

Стопля огнено пламъче.

 

 

*

 

Подари ми букет –

ветрило от слънчоглед

и жълти рози.

Лицето ми е чашка –

слънце.

С капчици роса

и момини сълзи

рисуваш друго лице

върху кожата ми.

И аз станах цвете.

 


*

 

Приближавам се.

Бял кон се изправя на краката си

с грива от бели пеперуди –

коси на красавица.

Тича през вълните на любовта

и полита над дъгата.

Заедно летим в радостта.

/Толкова си изящен!/

 

 

*

 

Луна от ангели и птици,

влюбени като моето сърце.

Аз стоя под нея –

блестящи, сребърни пеперуди

са детските ти очи.

 

 

*

 

Върху дъждовния прозорец –

ствол на дърво.

Рози между бели свещи-капчици.

И твоите протегнати към мен ръце –

като блестящи камъчета.

 

 

*

 

Под слънчевото сияние –

лице на мъж и жена,

докоснати в сладък сън.

*

 

Клонки от червени листа

и розови корони.

Свети реката през дърветата.

Моето безгрижно, наивно детство.

 

 

*

 

Светещи капки образуват

корони около дървото.

В хралупата ни сгуши любовта.

Прегърнати. В дъждовната мъгла –

царица на случайностите.

 

 

*

 

Тичай безгрижно

бяло, бяло дете.

Сякаш във възторг от любовта

си като жена със слънца около теб.

 

 

*

 

Отпивам от твоята чаша с вино –

мечтите ти.

Като телескоп,

през който се виждат звездите.

 


*

 

Тялото ти като нежен мак е.

Сякаш е тяло от звезди

сред поля от макове.

 

 

*

 

Шум на водопад

и течаща река.

И пиано.

Бяла мъгла във водата пенлива –

сребърна пяна.

Две сърца изпълняват „Лунна соната“

притиснати силно.

 

 

*

 

Езеро и пътуващо слънце-заря.

Луната изплува с лице на жена.

С твоите ръце, с твоето сърце

докосвам небето.

Грация.

 

 

*

 

Две огнени сърца

стоят на пейката.

Наметни синьо небе

и червени звезди!

Много ще ти отива.

Път от протегнати ръце.

За любов.

*

 

Два лебеда-ангели.

Поставяш бяла роза на пътеката,

през която минавам.

Ангелите се целуват.

 

 

*

 

Държа в ръце душата ти,

сърцето ти –

като кълбо от светлина.

Казваш ми: „Обичам те“.

Две ръце ловят светлина и за мен.

 

 

*

 

Зелена птичка в ръцете ми.

Бебешка ръчичка.

И лък на цигулка,

която започва дивна песен

за раждането на живота.

 

 

*

 

Пускам птици с ръцете си

и хвърлям цветя в небето.

Към моя Любим.

 


*

 

Река. Двамата се къпем в нея.

Валят звезди.

Ято прелита над нашите устни.

 

 

*

 

Море и момиче.

Бели чайки и платна на бял кораб.

Сърце-огнен език

и очи-небе.

Тялото ми се опва като дъга в танца.

Танцувай с мен.

 

 

*

 

Дете.

Стоя на клона на дървото

с кристално кълбо

и свещ в ръката.

Детската ми ръка е светлината,

която посочва пътя.

Гадая бъдещето ти

и весело махам с крака.

 

 

*

 

Луната е жива

с тяло и лице на жена.

Заставам срещу нея и си говорим.

После присядам на сърпа й

и пиша стихове.

Момиче събира в ръцете си

падащи звезди.

 

 

*

 

Рисувам сърце върху кея.

Започват да валят капки-сърчица –

да утешат сърцето ми,

докато дойдеш.

 

 

*

 

Или рисува картини на асфалта,

или любовта с думите: „Обичам те“,

когато отворя прозореца си на съмване.

После намирам писмо

пред камбанките на витрината:

„Липсваш ми“.

Странен човек!

 

 

*

 

Стъпки по брега –

на влюбени.

Вдишвай аромата на цветето.

Разцъфти като него.

 


*

 

Отворен прозорец –

охлювче на верандата,

обвито в цветя.

 

 

*

 

Капчици звънят.

Бяла пеперуда на пръста ми.

Водни лилии-булки ме канят

да отида при тях.

Като млад елен се къпеш в реката.

Нали дълго ще ме прегръщаш?!

 

 

*

 

Каква красота.

Сякаш валят нежни пера на птици.

Гледам птичка в очите.

 

 

*

 

Очите ти? –

пущат белите коне на свобода.

А моите? –

от моите прелитат ята.

Когато ми признаваш любовта си.

И ставам птица,

потънала в светлината на слънцето.

 

*

 

Бял гълъб,

кацнал на ръцете на жена.

Лилии закичва в косите й.

 

 

*

 

Галя тревата

и стъпвам боса,

здрависвам се с пъстрооките цветя.

Лягам между тях

и цвете разцъфва –

моето лице.

 

 

*

 

Бели птици заобграждат земята.

Къпя се в бяла вълна.

Ангел закичва косата на влюбени.

 

 

*

 

Стоиш в скута ми като ангел

с тяло-слънце и коси-огън.

Дървета от сняг,

наклонени в преспите.

Подслониха ни.

Там сме се сгушили.

Приличаш ми на пролетно цвете

с тяло на мъж.

Сякаш дете,

израстнало от цветето.

*

 

Балерини-бели пеперуди кацат

в нощната градина

на мечтите ни.

Фенерът огрява

пламналите ни лица.

Аз вдигам ръце към лицето ти

като за молитва за любов.

И от нея израства дъга.

Птици отлитат от скалите

и ятата се срещат любовно

в небето.

 

 

*

 

Като две бели кончета пием вода.

Мечти, които докосват сърцето ми

и страсти като млади птици.

 

 

*

 

Копнежи, които летите по моя път

и по вълните се понасяте като чайки.

Накрая достигате и галите сърцето.

Вълнувате душата.

Колко са хубави пролетите и летата,

но когато си с любим човек!

 

 


*

 

Жена повдига леко роклята си,

изпод краката й – израстнали цветя.

Младостта ми се събужда като птица.

И имам желания,

които ме наричат: „жива“.

Искам да ти кажа колко те обичам!

 

 

*

 

Колко е пълна радостта

от твоята любов!

Птиците са в моето пътуване,

но ти си толкова далеч!

Вземи скритата в сърцето ми надежда

и роди радостта

и за мене също!

 

 

*

 

Жена се смее

и хвърля шала си към небето.

Рисуваш върху ръката ми

детелина от сърчица.

 

 

*

 

Море от звезди.

Никоя друга любов

не значи толкова за мен!

И аз се моля –

Бог да запази сърцето ти.

*

 

Всеки мой дъх се молеше

за истинска любов.

Както първата птица

се моли за пролет,

за отговора

на копнежите на сърцето.

Никое друго сърце

толкова не е чакало.

И Бог откри пред очите ми

прекрасната любов.

И просияха Небесата.

 

 

*

 

Към невинно сърце

бъди истински,

сякаш държиш в ръцете си

детенце!

 

 

*

 

Ако някой е пролял за теб

дори една сълза от любов,

не си живял напразно –

изпратил си го от смърт в живот.

 

 

*

 

Рискувай, рискувай, когато обичаш.

Рискувай да ме обичаш!

Рискувай сърцето ти да бъде

пронизано от любов!

Имай смело сърце!

Смелостта да бъде твоя сестра!

Рискувай и щом е нужно да умреш за мен.

Любовта щади само смелите!

 

 

*

 

Прекрасно е –

да живееш за две очи,

които цял живот да носиш

в пазвата си

както кръст на шията.

И след много години изминали,

пак да можеш да ги разпознаеш.

Заради любовта.

 

 

*

 

От ранна утрин

птичка пее,

празнува ликуването на Духа.

Нали и Той е гълъб бял?!

 

 

*

 

Имах нужда

някой да ме закриля.

Затварям очи

и запечатвам всички красиви мигове

в живота си –

на дарена любов.

И потъвам в залеза.

Запомням и него.

Всичко на света е вълшебно.

Силна съм.

 

 

*

 

Търсих дълго любовта

и когато я намерих,

здраво я прегърнах

и не я пуснах

да излети от ръцете ми,

за да не я търся пак.

 

 

*

 

Вървя по път от звезди

при моя любим.

Синя птица гледа в небето.

 

 

*

 

Полет на Светлина,

отразена в крилете на птица.

 

 

*

 

Сянка застава срещу Слънцето.

Когато браниш* достойнството ми, 

честността ми, честта ми,         * със своите

за да не ги засенчи петънце, 

пазиш слънцето на любовта ни.

 

 

*

 

Кой би могъл да диша

без очи, които да го искат

и без ръце, които да го чакат.

Без любов?!   

 

 

*

 

Земята. Долината на сенките.

Когато спрат да се движат

какво по-интересно пътуване,

освен да бъде Светлината!

И заискри радостта.

Рисува твоето невинно лице.

 

 

*

 

Пада коприненият шал от очите ми.

Тераса от пламнали червени свещи

и концерт на цигулка,

възпяваща любовта ни.

И вечерта изтанцува с нежния полъх

нашата обич.

 


*

 

Мостче през гората

и рекичка,

в която цъфтят оранжеви листа.

Зелено е в душата ми от пътя,

от свежата трева.

 

 

*

 

Гледам луната –

значи двамата се целуваме

в небето.

 

 

*

 

Памук шекер. Сапунени мехурчета.

В лицето ти

се отразява детска усмивка.

Колко е сладка нашата любов!

Виенско колело.

А наоколо –

планини от жълти минзухари.

 

 

*

 

Човек и делфин в прегръдка.

Конче приютява и милва рожбата си.

 


*

 

Животът разлива от делвата

златни струйки.

Потапям ръце в чистотата.

 

 

*

 

Лежа сутрин.

Слънце и птици до устните ми –

облаци, отразени в чаша вода.

 

 

*

 

Поля от теменужки.

През цветята гледам

слънчевия диск.

Жена свири мелодия на флейта.

 

 

*

 

Два гълъба

в любовен танц.

Носят ми сърце и слънце.

Усмихнато слънце.

 

 

*

 

Пролетта е пълна,

когато неговите нозе минават.

Моя е утринта!

Роден е от Светлината,

Която сее радост.

Гласът му е песен,

молитвата за любов – славей,

любовта – музика на щурци.

 

 

*

 

Кораб-светлина

се носи в морето

между скали,

огрени от слънце.

Припка радостно

песента ми.

Луна позлатява

косите на жена.

 

 

*

 

Когато слънцето заспива,

ти ме напускаш.

А щом се върнеш,

бяла чайка идва при мен –

извайва нежност.

И нашепва мойто име.

 

 

*

 

От капка се ражда земя.

Ти любов, помогни ми!

 

 


 

 

 

 

 

 

 

              

 

 

 

 

 

ИЗПОВЕДИ



*

 

На тази земя, на която

се е проляла Свята Кръв,

за Теб ще изградя

със собствените си ръце,

един чист и хубав свят.

Ела в моя дом,

в душата ми

и аз ще Те последвам.

Завинаги.

 

 

*

 

/на М./

 

Ако се върнех в младостта,

бих избрала онези очи*

честните, всеотдайните,

почтените, верните, грижовните,

с които майка гледа рожбата си.

Доверчивите.

Скромните, кротките, тихите,

които ме наблюдават с разбиране.

Невинните.

Очите на живота

и на младото, неостаряващо сърце.

 

* не външност, дрехи, материално състояние, не човек заради талантите му. Бих забравила, че тези външни неща съществуват.


*

 

Първите рози на лятото

цъфтят заедно с теб.

И техният любовен аромат

няма да изчезне никога!

 

 

*

 

Има любов,

след която

не можеш да обичаш другиго.

Докосна ме онази обич –

готов е

да умре за мен!

Да даде себе си като подарък,

да подари душата си.

Всеотдайна колкото Вечността.

Протегна ръцете си онзи,

който ме обича

не заради нещо,

а поради името на Любовта.

Не будува вече сърцето ми.

 

/намерих съвършената Любов, съвършената Истина, съвършеното Добро. Имам абсолютен, непоклатим мир/

/тази любов не е нито ревност, нито игра, нито сласт – имитациия на обич, а да отдадеш себе си безрезервно на някого/

 

 

 

ЕДИНСТВЕНАТА ОБИЧ

 

Влюбих се завинаги

и останах при любовта,

отворих сърцето си като врата,

от която няма връщане.

Болката от загубата е изгаряща.

Затуй умира всичко друго на света.

Освен нежността ни.

И аз – съгласна да се хвърля в огъня, да жертвувам живота си,

за да пребъде любовта ти, да я спася.

Пишем имената си на пясъка.

И оставаме отпечатъци на чувствата

от нашите ръце.

 

 

*

 

В косите на времето

си неизменна

моя първа обич.

Беше, си и ще бъдеш

любимия ми лебед,

който танцува младостта,

балет при изгрева на слънцето

с неземна радост.

 

 

 

 

 

 


ТИ СИ НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО МЕН

 

Затварям очи и виждам:

нашите две лица

се сливат в целувка.

Устните ми докосват

листенце на роза,

щом ме докоснеш.

Когато ме целунеш –

къпя косите си в реката.

Ако ме прегърнеш,

държиш ръцете ми

и ме учиш да летя като птица.

Помня очите ти

щом отрониш: „обичам те“,

с радост или със сълза.

Бял гълб прелита над мен,

когато спя.

В съня ми сме пак заедно.

Събуждам се. Ти ме държиш за ръце.

Дете гали катеричка.

 

 

*

 

Нощем затварям очи

и утринта ме събужда

още в ранни зори,

с една едничка надежда –

че ме обичаш с цялото си сърце.

Нуждая се от твоята любов

както очите ми искат да виждат,

само красотата на

цъфнали праскови –

като бели снежни пътеки.

Наблюдаваме изгрева.

Слънчоглед.

Медени питки,

които гледат към слънцето.

 

 

*

 

Ако ме обичаш,

ще искаш душата ми

да стене от радост.

 

Ще вървиш редом с мен,

докато живота се измори

и ни изостави.

Но ти никога!

 

Моя опора в бурите

и мое пристанище!

 

Ще откриеш вълшебствата в мен,

ще ме накараш да танцувам и да пея

стиховете на мелодия,

която нивга не е бликвала в сърцето ми.

За теб ще съм красавица неземна,

обагрена в естествените краски на природата.

 

Прегърнати един в друг,

плискаме нозете си на морския бряг –

гоним вихъра на вълните.


*

 

Искам ти да ме усмихнеш.

Да ме омаеш да почувствам

живота като дивна песен,

мечтано щастие,

истинско до болка.

Надежда, че вървиш до мен,

че се смеем и плачем заедно.

Слънчеви лъчи,

проникващи през дърветата –

огнени пламъци.

Около слънцето обикалят жар-птици.

Екстази се движат по кръвта ми

като при първа среща.

 

 

 

ПРЕДИ КРАЯ НА ЖИВОТА МИ

 

 

Песента на славея ще е за теб,

повея на вятъра,

сълзите на водата,

синевата и синьото сърце на небето,

моите протегнати ръце

и моя дъх.

И последното избухване

на моето сърце!

 

 

 

 


*

 

Роза в нощта. Обичам те.

Не ме напускай!

Бълбука чиста вода.

Жив ангел пее на сливата,

побеляла от цвят.

Сладкопойна птичка.

Сърцето своя зов

за любов към теб

не секва,

нито своята надежда.

И вярвам че ще дойдеш пак

с помъдряла нежност.

Разбиращи очи и верни.

Намери сила в мен –

в моите копнежи и надежди

и в своите мечти да бъдем

длан в длан, сърце в сърце.

Опора като в бяла скала.

Непокътната.

 

/раздялата не промени и зрънце от мен/

 

 

*

 

Имам цялия свят,

как да желая само

земна любов?!

Мои са космосът и Вселените,

как да искам само пръстта на земята?!

Имам Океана,

как да копнея

в душата ми да се влее

само устие на река?!

Птици, цветя, вода и хора

са само цветното Ти отражение

в езерото на желанията,

о, Любими!

 

 

*

 

Никога не беше усещало сърцето

тази обич. То цялото бе чувстване!



*

 

Когато си до мен

и усещам твоя дъх,

нежността ти,

как ме улавят ръцете ти

когато падна

и ме понасят към райското блаженство,

и тялото се радва.

От всяко твое вдишване.

До мен.

 

 

*

 

Цялата любов на земята

е събрана в очите ти.

 

 

 

*

 

Когато ме погледнеш,

звездите се гонят,

светлината играе

с огнени пръски.

Очите ти са пътя към мен.

 

 

*

 

Кръстова гора

 

Над главата ми прелитат ята бели гълъби –

от покрива на едната църква

към покрива на другата.

Като по небесна арка.

Бяло гълъбче в ръката.

Кълве трошици – от моя хляб!

 

 

*

 

Птица обикаля в утробата ми

в кръг –

раждане на свято дете.

 

 

*

 

Мили мой,

липсваш ми!

Имам нужда от твоята любов

във всяко трепване на душата,

навсякъде, където се обърна,

дори и да отида накрай света,

сега и в бъдеще,

винаги!

Прегръдки на плажа.

Чело в чело под оранжево небе.

Делфини плуват към дъното.

Светещи тела.

 

 

*

 

Отдай ми се,

направи и невъзможното за мен,

дори и лудост,

лудо конче да е

това препускане.
Изпращам целувки към слънцето.

Галя житата с ръце.

Духвам пясъка в шепите.

Докосвам водата.

И чувствам

вихъра на тялото ти –

спирала – вътре е земята.

Танц на привличане и отдаване.

От началото на света.

 

 

*

 

Замени

гонитбата за щастието си

с любовта към мен.

Бъди готов

да се отдадеш на любовта

като на любовница,

да докоснеш свободата –

да бъде изненада всяка секунда

от пътя ни.

Сякаш жена храни от ръцете си птицата- феникс, птицата-огън.

И когато

все повече привързва сърцето ти

свободният летеж,

ела при мен.

Самото сърце ще изтанцува танца –

ще те научи да танцуваш!

 

 

*

 

Обичай ме истински

и бъди силен*,

за да остане любовта ни недокосната,

щом дойдат снежните зими.

Синьо езеро между скали.

Кристални снежни дървета –

снежни цветя.

Цигулка на двора

стопля душата.

Събирам сняг в шепите. Докосвам го с устни:

„Да стоплим снега“.

Целувам и снега.

С душата ти.

 

*/пред хорски думи и препятствия, заради които ни се струва, че е невъзможна любовта ни/

*

 

Бори се за любовта ми,

бори се да ме направиш щастлива

със своята обич.

Сякаш за последно ще любиш.

Бъди достоен да устоиш

на всички зли и завистливи погледи,

на всички имитации на любов,

на ония, които ще искат да ни разделят

или да наложат волята си.

С мълчание.

И нека като бели пеперуди в небето

пръскаме радостта си.

Виолетов залез.

Впивам устни в спомена.

Мъж и жена се целуват

под белите клони.

От тялото на жената струи светлина,

а крилете й са бели гълъби.

Косата й – като мъглявинните е –

искрящи златни гейзери.

Светлината на твоята усмивка.

Търся опора в твоите ръце.

Сякаш дете прегръща

през шията майка си.

И си мисля:

„Ще откъсна цвете от сърцето на славея

и ще го посадя в душата на любимия,

ако дойде.“

Бори се, за нашето щастие.

Любовта се бори до края!


*

 

Искам да сияеш от моята обич,

да чувствам радостта ти.

Когато се обичаме,

всички птичи ята се вълнуват

и танцуват страстно в небето.

 

 

*

 

Обичам те.

Това е любов до смъртта.

И дори да не знам дали ме обичаш,

ще те усещам и бленувам все така.

Едно момиче държи в ръцете си розичка

и си спомня изгрева.

Двама тичат по пясъка.

Момиче и жребче си играят,

сякаш две жребчета.

Кон застанал на скалата,

разпуснал коси,

ги гледа.

Любовта е вътре в мен.

Това търсене и онзи неистов копнеж.

Иска да обича сърцето ми

и то те създава като обаяние на красотата.

За теб.

 

 

*

 

Докосни ръцете ми.

После устните.

Прегърни ме,

притисни ме до душата си.

Усмихни се.

Целувай всяка ресница.

Всяка извивка на лицето ми.

Това е нощта,

в която се сбъдват

всичките ни мечти и желания.

Когато можем да надскочим ветровете.

Ако искаме!

 

 

*

 

Готова съм

да те приема,

да устоя на всички изпитания,

на цялата тълпа.

Да чакам,

да претърпя несгодите,

да преглътна болката безмълвно.

Да те запазя

даже и това да ми струва живота.

Дори и в пещерата прониква

синевата на небето.

Любовта е навсякъде с мен,

ако съм запазила

огнения й копнеж.

Жена стои на прозореца

под цъфнали дюли.

 

 

 


*

 

Огън е любовта

и в косите й се топля –

като в гнездо на лебеди.

 

 

*

 

Не мога да те видя,

но те чувствам.

Като полъх на свобода.

Като небосвод безкраен…
Като необязден вятър.

 

 

*

 

Прости всичко на нашата любов

от дълбините на душата си.

Нека отново сме деца

и да ни посрещне онова очакване,

което кара реката да блести

когато дойдеш ти

и площадът да се смее,

и продавачката на сладолед.

Ако ме обичаш истински,

ще ми простиш.

И ще ме обикнеш по-силно.

Както никога!

 

 


*

 

Миг от Вечността,

миг на красота и

полъха на щастие

си ти.

Щом си отидем от този свят,

любовта на влюбените ще повтаря

нашите мечти.

 

 

*

 

Раздялата е само изпитание

за нашата любов

или съпротивлението на тълпата,

зла от свойтe предразсъдъци*.

Но истинска е моята любов

ще устои на сто сърца!...

 

*/човек не може да бъде манипулиран нито от родители, нито от общество, религиозни фанатици, националисти и расисти – всички, които ще кажат „не“, не са способни да променят решението на човек, обичта му, когато е воден от любовта, от сърцето си/

 

*

 

Не искам нищо от теб,

освен сърцето ти.

Не пресмятай какво си дал и взел,

ако си забравил сърцето!

*

 

Нека сърцето говори,

нека сърцето танцува,

нека сърцето рисува,

нека сърцето извайва скулптурите!

Нека сърцето се смее,

нека сърцето пламти!

И да ражда децата!

На безсмъртието.

 

 

*

 

Болката изостри нуждата ми от любов,

а твоята роди сърцето ти, страстта за мен.

 

 

*

 

Прегръща ме любовта,

опасва ме с девствен пояс

от слънца и птици.

Вярата в Бог.

 

*

 

Отдай ми напълно сърцето си,

не искай да отнесеш нещо от мен,

да си вземеш от моята магия,

докато наситиш душата си.

Бъди мой изцяло

до последната капка.

Не копней да бъда роб на твоите желания.

Да пълниш сетивата си с блясък.

Истинската любов не се променя.

Тя остава вечно в сърцето.

 

 

*

 

Щастлив е човека, който дава,

безкористно и чисто.

Който гребе с пълни шепи

от всеотдайната си душа.

Дарява себе си.

И остава свободен.

 

 

*

 

Моята любов привлича галактики и звезди.

Притегля всички влюбени

и сетивата им искрят.

Докосва сърцето на Бог.

 

 

*

 

Когато обичам Бог е с мен

и аз съм с Него.

Дете и премъдър старец в едно.

 

 

*

 

Отминах това, което съм дала в любовта,

то потъна във водите

на миналото и забравата.

Защото копнея непрестанно да преливам

кръв, и доброта, и нежност

от моето сърце в твоето.

Каква радост е да ти предавам любовта си!

Бели коне прескачат заедно реката.

Бели гриви сред слънчогледите.

 

 

*

 

Колко си топъл,

стъпките ти още горят в мен.

Дори когато отдавна си си отишъл.

И помня всеки твой дъх,

всеки удар на твоето сърце.

Ти ще си винаги с мен

и отново ще те извайват мечтите ми.

 

 

*

 

Само ти си радост за моето сърце.

Когато се съмва сутрин

или си нощем до мен.

Били сме брат и сестра, векове!

Душата ми се отделя от тялото

и лети в твоята душа.

Става Светлината й.

Преди да съм се родила,

аз те познавам!

 

 


*

 

Любовта ти ме изпълва цялата.

И се сливаме като в танц

дълбоко в  гърдите.

И като огън ме изгаря.

Усещам се голяма

колкото Светлината,

приятелка на птиците и цветята,

част от ръцете на Вселената.

/Екстаз./

 

 

*

 

Толкова прекрасна

и като силен удар в душата

е твоята любов.

Довери ми се,

остави в моите ръце надеждата ти

за щастие и нежност.

А накрая ми предай сърцето си –

аз да посадя цветята в него.

 

 

*

 

Колко търпение изпи сърцето ми,

докато те намеря, любов!

Колко надежди, че ще спреш при мен!

Ела, готова съм

да те посрещна!

Светлина се вдига от земята

като златна мъгла към небето.

Иисус, със сърце-Слънце.

Най-голямото сърце – на Природата.

Жена играе балет в езерото

и бели гълъби следват движенията.

Красотата обгръща сърцето ми.

Плача от радост.

 

 

*

 

Очите Му ме обгръщат,

раменете му ме обвиват

и стиснати нашите две ръце

вървят по пътя.

Каква радост е някой да е винаги с теб!

Някой, който нивга не ще те предаде,

не ще те остави.

Дори, когато не го виждам,

любовта му е с мен.

В душата на красотата.

Фонтан от вода.

От него пият сърнички, еленчета, кончета.

Цветята си разговарят с ухания.

Птички в гнездото си говорят с пеперудите.

Конче се храни от ръцете ми

и гледа образа си във водата.

 

 

*

 

Обичам всеки твой недостатък,

всеки твой белег,

сърцето ти, макар и зарастнало накриво,

твоето несъвършенство.

Постоянно усмивките ти капят в лицето ми

и ми дават сили да живея.

 

 

*

 

Отвори сърцето си и ме обичай,

както обичаш себе си –

с любов свята и нежна,

прекрасна!

И най-великият Скулптур

милва и свързва красиви скулптури,

с топлина и светлина,

втъкани в лицата им –

на онези, които се обичат.

 

 

*

 

Най-красивото на добротата ти,

бе самата доброта.

Изражението на лицето,

топлината и пулса на сърцето.

Мъдростта на това да живееш,

изписана в очите ти.

Звезди. Дете спи сред звездите.

 

 

*

 

Пробуждането на сърцето

е като пролетта,

накичена с краски.

Така внезапно идват

всички сетива за любовта

и всичките любови.

Момиче събира в шепите си

морски кончета.

 

 

*

 

Съвършеното Добро

е Божи Дар.

Да дариш Себе Си

в пълнотата на Живота

без измерения.

Духът излива над теб –

без мяра!

 

 

*

 

Тихият повей на вятъра

и звънливата песен на славея,

ти напомнят

да не нараняваш никога

душата ми и сърцето на света.

 

 

*

 

Още щом помисля за любовта,

за това как да те изненадам,

как да те прегърна като славейче

с радост

или да се грижа в трудните ти мигове –

вече изживявам любовта, мечтите си.

Докосвам те, още преди да те докосна.

*

 

Водата ще ме помни

при раждането и при смъртта ми.

Значи след мен ще остане

само Чистотата!

 

 

*

 

Свещи под формата на рози и две сърца.

Между тях „път“ от орхидеи,

сякаш изписали с аромата си:

 „Следвай орхидеите, за да стигнеш до моето сърце“.

 

 

*

 

Неизказани думи.

Единственото,

което не може да скрие

лицето и очите ти,

е обичта.

 

 

*

 

Щом изтриеш

със Светите Си Дарове

душата

и й върнеш чисотата

на девица невинна,

сякаш те гледам

през стъклено огледало,

без петънце.

И градината се пълни с млади рози.

*

 

Когато напуснеш земята

и се сродиш с небето, с ангелите,

лицето ти ще сияе

от доброта и радост.

И няма да се нуждаеш от нищо,

дори от обич.

Там, в присъствието на Бог.

Но знам, че ще останеш винаги

част от мен,

защото аз те научих да обичаш.

В краката ми сърничка

и жълта птичка в клоните.

Целувам ги със сърцето.

 

 

*

 

Ти си мойто утро, препълнено с усмивки,

мойта нощ, тръпнеща в очакване,

моя път, постлан с любов и щастие,

моето пристанище, покой и тишина,

мойта приливна вълна на бурните ми чувства.

Ти си моя Божи дар.

 

 

*

 

Дано тези очи да целуна за последно.

Това ще бъде моя звезден миг –

когато ще се срещна със звездите.

 

 

*

 

Слънце застана на пътя на сърцето ми.

Колко красив е този път! Срещата с Бог.

 

 

*

 

Моят Любим ме препаса

с пояса на Девствеността.

Девственият пояс на слънце, звезди и луна.

 

 

*

 

Пих любовта от най-чистия извор –

от Бог.

Копнежът ми да бъда с Теб.

И трепетите сърцето няма да забрави.

В магия сладка

сияе твоята усмивка блага.

 

 

*

 

Танцът на екстаза.

Изпих еликсира на твоята младост.

Превърнах се в твоята жена. Единствената.

 

 

*

 

Слънчеви усмивки и прегръдки.

Като градина от кокичета и момини сълзи, пробудени от пролетта

и сладки плодове, узрели от слънце.

Слънчев смях. Безкрайна топлина.

*

 

След теб остана нежността на ръцете ти,

музиката на очите,

поезията на тялото

с прекрасните извивки.

Вземи сърцето ми,

погледни ме в очите

и ми признай надеждата си.

Искам да те виждам,

щом се разсъмне деня

и когато нощта ни приспива,

с целувки и усмивки.

Когато дойде с песен любовта.

Ти си моята благословия.

Дете сладко мое, ненагледно,

с косички златни!

Обичам очите ти,

косите ти,

усмивката ти.

Щом те прегърна,

ще плача от радост!

 

 

*

 

Итуиция е любовта –

да танцуваш танц,

без да знаеш стъпките,

а да се оставиш да те води душата.

Да докосваш със сърцето,

със светлина Светлината на другия,

с жарки пръсти на танц.

Първият и последният.

*

 

В света на единството,

Прекрасното, разгърнато в Духа,

прегръща всички създания,

всички светове,

без противоречие!

 

 

*

 

Посей семето на доброто и любовта

в моето сърце

и ще береш сладки плодове,

заоблени, на радостта,

на узрялото щастие.

 

Мисли добро за птиците,

предай им любов

и те ще помислят добро за теб,

ще те закрилят

и ще ликуват с радост,

когато те видят.

 

 

*

 

Обичай ме както майка гали рожбата,

готова да жертвува себе си.

Докосвай ме с грижовни ласки,

с очи, загрижени за мен.

Люлей мечтите ми

както отглеждаш дете

и го кърмиш с щастие и радост –

да расте в обичта.

Любовта ми е като сладък ароматен плод –

ражда се,

расте,

хубавее,

съзрява.

Влюбване –

сякаш видях необятно море

и двама, които

се целуват под луната.

Обич –

Вечер.

Жена се къпе в морето- син водопад.

Птица прелита.

Покриват ни небесата.

Уважение –

като дете обгръщам шията ти.

Дете целува бяло зайче.

Вярност

фонтан. Жена докосва звезди.

Докосвам устните си до водата

и гледам в нея – ти си моя единствен.

Доверие

светулка осветява с фенера пътя ми.

Милееш за мен –

конче близва рожбата си.

Момиченце прегръща дървото.

Радваш ме –

пеперуда върху синчец

и капки роса –

напръскани лилави точици.

Вярваш ми.

Заедно сме,

когато се смеем,

възхищаваме,

когато се молим.

Любов,

светлина,

мир.

Радост на дете!

 

 

*

 

Само, който  пие от виното на любовта,

който всеки миг се храни с нея,

от чиято радост блика извора й вечен,

ще я намери.

Достоен, за да бъде нейния избранник,

понеже сърцето е очаквало!

 


                РАЗМИСЛИ

 

; font-family: 'Bookman Old Style','serif'; font-size: 17pt; mso-ansi-language: BG;"> 

ЧИСТИТЕ ВОДИ НА НЕОБЯТНАТА ЗЕМЯ

 

Необятно море е тази обич

и няма брегове и граници,

няма дългове и отплата,

няма чужди и мои тела,

чужди и мои сърца.

Има я само Чистота.

 

*

 

Ако очакваш да срещнеш

любовта на сърцето си,

на живота си магията,

на майчинството си –

любимия ти мъж и син,

обичния ти поглед,

ще го намериш

в градините на Свободата.

Моята любов е волна птица.

И няма зависимост,

ни привързаност,

ни робство и подчинение.

Радва и милва

всяка нейна искрица.

– „Сподели ми страха си, болката си

и Аз ще я изпия.

Леко ще е сърцето ти,

ще лети душата,

ще ликува тялото във възторг

от новия живот, от новата любов“.

Как да спра сърцето си?! –

Безсмъртие отлива

две души в една.

И след смъртта си

като птици ще идваме

при всички влюбени,

като звезди и луна.

И слънце от сияещи сърца.

А тялото си как да спра?

Или очите Ти –

те са дома на любовта!

Песента на очите Ти донася

ароматния морския бриз

и целувките на хиляди влюбени.

Ръцете си – да не  огъват всеки ден

с пръсти приказни.

Нозете си да не тичат към Теб –

Ти си моята благословия.

Мислите си да не бягат там,

където пламва

чистота и красота.
Милостта в едно миловидно лице.

 

* /Твоята Любов за всички е Любов. Твоето Добро за целия свят е Добро. Правдата Ти за всички е Правда. Истината Ти – за всички Вселени. И няма неединство и противоположности. И няма „аз“. Защото всички сме заедно./


*

 

Любовта е надбягващ се, свободен, волен кон,

който прескача прегради и препятствия.

Граници и Вселени.

Няма на света като нея.

Единствена, необозрима, непроменлива и вечна.

 

 

*

 

Любовта ми е по-голяма

от любовта към

най-обичния ми брат,

любимия и майка ми.

Любов – по-висша от всичко,

огромна,

над раздробения свят,

колкото цялата Вселена!

 

 

*

 

Хубав е дъхът на живота –

полазващи тръпки на пролетен вятър

и аромат на цъфнали сливи.

Танцувам сякаш в приказен танц.

Колко много искам да живея –

за теб

и за тези*, които имат нужда от мен –

за да ги направя щастливи.

Когато цъфтят цветята,

притихни и се наслаждавай

на пъстро, разлюляно море

от багри и аромати –

всеки дъх може да ги прекърши.

 

*/За блаженството на цялото Божие Тяло./

 

 

*

 

Причината да си добър и любящ

е вътре в теб –

не е в хората, нито в обществото,

а в дълбочината на червеното ти,

огнено сърце,

усета за красиво и прекрасно,

за хармония и единство –

в действие!

; font-family: 'Bookman Old Style','serif'; font-size: 17pt;"> 

 

*

 

И когато си замина от земята,

сърцата на влюбените

ще бъдат клетка, пълна със славеи,

бели танци на щъркели,

ароматно сладко от дъх на цветя,

бледожълти викове на синигери.

Трептящи струни на китара –

вибрираща бяла Светлина

със звуци-гласове на ангели.

 

 

*

 

Птица перцата си бели откъсна

и ги остави

в протегнатите ръце на поетите.

*

 

Синьо водно конче си почива

върху бял нарцис.

 

 

*

 

Чучулига лети в облаците,

издига се до слънцето.

Любовта й лети.

Който мечтае

и бленува

тръпнещите пламъци

със сърцето си,

живее вечно.

 

 

*

 

Щом опирам гръб

в цъфналите бадеми,

не съм сама –

дреха ми е

пролетта белоснежна.

Устните ми са

кадънките

със звънливите гласове.

Нозете ми са

жълтите градински рози

и белия чай.

Ръцете ми са

синия воал на дъжда.

 

 

*

 

Викът на любовта

от сърцето на влюбени

се плъзга по въздуха,

гали водата,

искрящите риби,

разгаря огньовете

на нестинарска жарава,

напоява земята със слънчеви сокове –

на живот.

 

 

*

 

Върху камбаната спят

сърца на влюбени

и звънят ли, звънят

в очакване на новия ден.

 

 

*

 

Небе и земя – две огледала.

Във водата плуват облаци, птици,

късчета синьо небе и слънца от злато.

 

 

*

 

Всички цветове на теменугите

трепят от вятъра-немирник.

Разлюляно нежно море.

 

 


*

 

Пролетно кокиче,

завито в две бели одежди.

Ще живее дълго!

Локви от зелени стръкчета.

 

 

*

 

Пролетен вятър пръска из целия двор

ухание на цъфнали праскови.

Лехички от розови пеперуди.

 

 

*

 

Любовта е на вкус сладка, блага

на мирис – благоуханна

на думи – песен на струни на арфа

 

 

*

 

Поле от пеещи щурци.

Припяват на влюбени,

оросени от капцичи

пленителен дъжд.

 

Заедно с дъжда,

звъни по твоето тяло

ароматът на полски цветя.

Вървим по Млечния път.

 


 Мисли за вечността

 

 

 

Приятелството

бе твоя дар

към нашата съдба,

към нашата любов,

към нашите деца,

към природата.

И ти се радва с радостта ми.

 

 

*

 

Благостта на Бог е несравнима благост.

Абсолютна любов и добро,

Истина, Светлина.

Да се обичаме помежду си

както Бог ни обича.

И по начина, по който

пребъдваме в Него

като пръчки съм Лоза,

към Божиите Дарове.

Да запазиш

вътрешната си Природа чиста.

 

 

*

 

Вгледай се в красотата

на човешките очи,

на природата,

на песните, картините...

и ще бъдеш здрав и щастлив.

И ще имаш мир в себе си.

 

 

СИЛАТА НА МИСЪЛТА

 

Бог е с мен, когато обичам,

когато мисля добро.

И мислите ми стигат

през пространството

до другия край на света.

И се чувствуваш щастлив и сияен,

защото съм ти предала любов.

 

 

*

 

Чистотата на сърцето, на любовта

е онова, което ме води през мойто пътуване.

Реших да е с най- прекрасни мисли, великолепни чувства,

благородни и щедри дела.

Да е красота

в песните на славей,

в красива и светла картина.

 

 

*

 

Ума в пълен покой,

без движение

облян с „водите“* */чистотата/

и хранен от Духа

с „храната“ на Вечния Живот –

с Блаженство.

И е Това, Което Е,

и е формата, Която Е,

и е съдържанието, Което Е.

Без да има нужда от нищо,

освен „Да Бъде!“

 

 

*

 

Всеки търси вечната любов.

Неизменната.

И всеки има шанс.

Светъл път.

 

 

*

 

Когато видя твоята усмивка,

щом видя твоите ръце,

аз вярвам в щастието мило.

Вълшебно момче,

мили мой

с ликуващи очи.

Искам да обърна всичко в любов.

Без теб не мога  да живея.

Ако си отидеш, ще ми липсват твоите

очи и устните, които отронват нежност.

Детски очи. Младост.

 

 


*

 

За твоята любов живях.

Доброто чудо е, че си до мен.

Бяла гълъбица.

 

 

*

 

От лятото най-нежен спомен пазя.

Попитах листата, дъжда, земята, небето, морето

къде си?  

А те ми отговориха,

че си вътре в мен, в душата ми.

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Настя Байрактарова

автор

 

Роди радостта и за мен също

лирика

 

Мария Ковачева, редактор

На корицата – картина от Муха

 

ISBN 978-954-9449-27-3

 

Ключови думи: 
снимка на zvezda77