Търсене

La Belle et la Bête

25 Декември, 2016 - 20:08
2 Коментари

Оценка:
Общо гласували 54

Гърбът й бе притиснат в студената тухлена стена на училището, която я караше цялата да трепери и да усеща мускулите си сковани. Един от най-гадните побойници в училището я бе притиснал в ръждивочервените тухли и се бе надвесил над нея. Беше висок и мускулест и два пъти по голям от нея, дори не знаеше как трябва да е застанал, за да изравни лицето си с нейното. Може би си мислеше, че ще я уплаши и ще я накара да спре да говори, като я притисне в задната стена на училището, но не бе познал. Трябваше много повече от това, за да я уплаши и да я откаже от принципите й. Нямаше да спре да защитава, тези които той тормози пък дори да яде бой за това. 

 Промуши се изпод ръката му и се опита да си тръгне, но не можа да направи и една крачка. Той хвана китката й и я придърпа обратно, но нещо в действията му я порази. Очакваше да приложи сила, беше готова да откъсне посинената си китка от хватката му, но нищо такова не се случи. Той пусна ръката й веднага след като пак бяха в изходна позиция. Единственото, което подсказваше всъщност, че той е ядосан бе това, че на няколко пъти удари ръце в стената от двете страни на главата й.

 - Не разбираш, НАЛИ?- извика в лицето й след няколко секунди мълчание. - Боже, проявяваш нежност, състрадание, разбиране...Защо? Защо към всички останали... и защо никога към мен?

 Лицето му бе цялото почервеняло, челото набраздено от гняв, а очите като на див звяр. Тя имаше чувството, че за пръв път вижда това, досега бе виждала самодоволно, злобно, досадно и още един куп негови лица, но за пръв път го виждаше толкова ядосан и може би за пръв път се уплаши от него. От този, ядосания я беше страх, защото него не го познаваше, а той бе ядосан на нея. Но защо?

 Видял погледа й, той отново удари стената. Погледна я право в очите и прошепна:

 - Защо не виждаш, защо не ме разбираш?

 Целуна я. Просто я целуна, ей така, оставяйки я без дъх, без думи. Изведнъж просто взриви ума й и я остави да пада в празнотата. Той се отдръпна от нея, но не спираше да я гледа, някак очакващо, питащо, искащ да знае дали ще разбие сърцето му.

 Тя го погледна, но не знаеше какво да каже, направи, изобщо какво да мисли. Бавно се измести встрани...избягваше погледа му. Малко преди да избяга от него, тихо каза извинявай. Той не я последва, просто се отпусна на земята, облегна гръб в червените тухли и скри лице в ръцете си. 

 Започна да ръми, а няколко мига по-късно се разрази порой, но пък кой го интересуваше дъжда...

Пороят се изсипваше върху й, водата бясно се лееше по улиците отнасяйки със себе си падналите есенни листа. Измиваше всичко, разсейваше сивите облаци над главата й, но не успяваше да отмие сивотата в ума й. Това момче й направи нещо, разтърси я из основи, но тя не можеше да разбере защо. Защо я беше грижа, че разби сърцето му, след като той беше причинил болка на толкова хора. Просто някак не би могла да бъде толкова коравосърдечна, не можеше да не и стане мъчно при вида на някой изпитващ болка, пък дори той да беше най-големия мизерник.

 Прибра се вкъщи и още от прага майка й я изпрати под душа. Трябвало да се стопли, октомври не бил месец за плаж. Също така една млада дама не трябва да се разхожда с мокри дрехи при каквито и да е обстоятелства. 

 Сви се под топлата струя на душа и затвори очи. Замисли се за целувката, за това с какви чувства беше пропита. От един хулиган би очаквала само болка и подигравки, но целувката му бе нежна, изпълнена с някакво топло чувство, нещо което никога не би вярвала, че ще изпита точно с този човек. Нямаше голяма база за сравнение, но беше сигурна, че тази целувка значи много, не само защото беше с него, но и защото почуства, че това идва наистина от сърцето му.Спря водата и се уви в хавлията. Върна се в стаята си и приседна до леглото. 

 Изведнъж усети сърцето си да бие бясно и се ядоса. Просто беше бясна...не беше сигурна на какво или на кого, но беше. Спомни си първия път, в който го видя, беше от момчетата които просто няма как да не забележиш и не беше само заради височината му. Имаше красиво лице, правилни черти и кафяви очи, но някак студени. Беше странно да вижда този топъл цвят така студен, толкова бе неестествено. 

 И изведнъж разбра, разбра защо и се иска да крещи и да руши. Той можеше да бъде, всеки който пожелае, а бе избрал да бъде звяр. Бе избрал да тормози, унижава и разплаква, а това просто късаше сърцето й. Какво го бе накарало да стане такъв...или пък това наистина беше истинското му аз? 

  А какво щеше да прави, когато го видеше в понеделник...

Водата се стичаше по цялото му тяло, карайки дори костите му да замръзнат, но нещо в него го задържаше на място. Ядосваше се на себе си заради глупостите, които вършеше. А най-вече на това, че позволи точно това момиче да открадне сърцето му. Тя бе всичко, което той не беше. Когато я видя за пръв път в ума му изникна образа на малко, беззащитно зайче, което можеш да схрускаш на една хапка. Не мислеше да се занимава с нея, но след като тя осуети всичките му “шеги“, нямаше как да не я забележи. 

 Опита се да я сплаши, но беше неуспешно. Тя го изгледа спокойно, усмихна се и без да реагира на подигравателния му поглед го подмина. Тогава това го подлуди, просто го извади извън кожата му, за първи път искаше...искаше просто да бъде някой по-добър. Вечерта след тази случка се напи жестоко, счупи прозореца на стаята й, само за да си докаже, че още бе себе си. Да си докаже, че не иска и няма нужда от промяна. А колко грешеше всъщност.

 Имаше нужда от това да направи нещо добро, да бъде човечен, просто му се искаше да е близо до нея. Искаше да усети топлината й по тялото си, да усети как частица от нейната доброта се влива в него. Колкото и клиширано и момичешко да му звучеше искаше той да е лошото момче добро само за нея, но истината беше, че тя не искаше лошо момче. Точно обратното, тя желаеше единственото, което звяр като него не би могъл да бъде. Доброто момче. Мил и отзивчив, без предразсъдъци, точно като принцът от приказките. Но ето това той не можеше и нямаше да бъде.

 Изправи се и раздвижи скованото си тяло. Дъждът беше намалял, но някои от капките все още си проправяха път под дрехите му. Взе раницата си, преметна я през рамо и тръгна. Докато вървеше към дома си, единственото, за което мислеше беше тя. Дали щеше да се прави, че не го познава или пък щеше да разкаже на всички. Не, тя не беше такава, все пак му се извини, когато разби сърцето му и дори не го нагруби.

 За пръв път нямаше търпение да дойде понеделник, за да иде на училище...

Не можеше да се каже, че почивните дни минаха бързо за нея, но поне минаха. Когато нямаше училище единственото, за което можеше да мисли беше случката, а това направо я убиваше. Опитваше се да измисли решение, но нищо не и хрумваше. Нямаше как да не го нарани, защото просто знаеше, че не може да му даде онова, което иска.

 Облече униформата си и слезе долу за закуска. Майка й винаги правеше нещо вкусно и да не забравяме полезно, понеже младите дами не трябва да се хранят с боклуци. Хапна набързо и извади колелото от гаража. Докато времето беше хубаво го караше, това означаваше докато не падне първия сняг, а после взимаше метрото. 

 Пристигна в училището и се отправи към класната стая. Беше се подготвила за това, че той ще бъде там, но не и за това, което видя. Неговата банда хулигани се беше събрала в единия ъгъл и обсъждаше нещо, но той просто стоеше тихо на чина си и не обръщаше внимание на никой. Повдигна очи и я видя, но след миг изостави погледа й.

 Тя седна на чина си, точно до неговия и сърцето й се сви. Чувстваше се толкова виновна, толкова и бе зле, че не можеше да отвърне на чувствата му. Обърна се и забеляза злобните погледи на приятелите му, по тялото и полазиха ледени тръпки.

 Часовете свършиха, но всеки път, в който го видеше да я гледа или усещаше погледа му, сърцето и се свиваше. Остана сама в класната стая, за да прибере нещата си, на всички бе известно колко беше бавна във всичко, когато изведнъж вратата се затръшна.

  Вдигна поглед и видя бандата му да стои до вратата, като всеки един имаше гадна, злобна усмивка сякаш залепена за лицето. Един от тях я хвана за ръката и я блъсна в най-близката стена, причинявайки болка в гърба й. Въздухът й излезе рязко и тя сложи ръка върху гърдите си. Момчето завря лицето си в нейното и проговори:

  - Виж, сега малка кукличке, не ми харесва държанието ти. Истината е, че направо не мога да те трая и толкова ми се иска да те смачкам. Досега все ти се получаваше да се измъкнеш, но днес вече не си познала. Вчера лидера ни беше нормален, а днес не е и бас ловя, че ти имаш нещо общо с това.

  - Пусни ме.- прошепна тя, но момчето просто се изсмя в лицето й.

  - Не знам за коя се мислиш, но не ти давам правото да ми говориш.- каза й и я зашлеви.- Някой да ми даде цигара, сега ще научим тази куклича на истинска болка.

   Той я обърна с лице към стената и смъкна ризата й. Явно не искаше да има доказателства за това, което правеше. Мамка му, не я беше страх от него, но никак не издържаше на болка. Затвори очи и се приготви за болката, но такава не последва, вместо това усети нечия ръка да се плъзга от хълбока към корема й.

   - Май си промених мнението, сладурче, нека първо да те погледам, а после може да продължим с другото.

   - Шибано копеле, веднага си махни гнусните ръце от мен!- изпищя и се замята, но нищо не успя да направи.

   Изведнъж вратата се отвори с трясък, тя не успя да види кой е, но се надяваше да е някой учител или нямаше спасение за нея.

  - Шефе, искаш ли да се присъединиш?- попита този, който я държеше и отслаби хватката си.

  - Пусни я веднага и може би ще живееш...Всички се махайте и само отново да сте я докоснали, до един ще ви избия, ЯСНО ЛИ ВИ Е!?

  Усети тялото си свободно и побърза да се покрие с ризата си, което нямаше особен ефект, като се имаше предвид, че я бяха скъсали. Чу шум и се обърна, само за да го види как пребива Дясната си ръка. Момчето лежеше на земята и цялото беше окървавено, ако той скоро не спреше, то можеше и да умре. Тя изтича до него и го издърпа за ръката, като го накара да спре с ритниците си. Той я погледна и погали разранената й буза, а след това я притисна в себе си и зарида, като тихо повтаряше “съжалявам“. 

  Тази негова близост й се стори толкова нужна и приятна, че и тя се разплака. Имаше нужда някой да я успокои, за първи път беше толкова уплашена, но не подозираше, че ще намери покой точно при него. Когато и двамата се успокоиха, той я пусна и се отдалечи от нея. Погледна я и тя можеше да се закълне, че видя лека руменина по бузите му, свали якето си и я наметна с него, прикривайки тялото й.

   - Ще те изпратя до вас...

- Няма нужда да ме изпращаш, ще се справя и сама.

- Сигурна ли си? Само при мисълта отново да те видя както преди малко ме побиват тръпки.

 Тя му се усмихна, взе раницата си и тръгна. Не си представяше точно това момче да бъде разтревожено, но то беше и то заради нея. Замисли се за това, че и той се страхува като всеки нормален човек и някак и стана драго, понеже вече имаше доказателство, че и той наистина е човек. Човек като всички други, човек, който страда, тревожи се и обича. Не знаеше защо тя е тази, която той обича, но щеше да разбере.

 Прибра се вкъщи като много внимаваше да не засече майка си по пътя. Нямаше нужда от кръстосан разпит точно в момента, пък и знаеше, че утре сутрин на закуска това така и ще се случи. Влезе в стаята си и побърза да отиде в банята, не искаше по тялото й да има следи от онези типове. Ядосваше се...на себе си, на тях, на него...Излезе от банята и се облече, после се сгуши на топло под завивките.

 Замисли се за него, за това как я спаси и за това колко нежно я прегръщаше. Изведнъж и се прииска да разбере повече за него, имаше ли причина да е такъв или пък не. Не беше влюбена в него, не, но той беше една сложна и заплетена личност, която й се искаше да разгадае.

  Беше решила да поспи, когато изведнъж телефонът й звънна. Погледна екрана и видя името на най-добрата си приятелка. Оказа се, че бе в града и искаше да се срещнат. Така или иначе бе по-добре да излезе, пък и от толкова време не я беше виждала, че веднага се съгласи. Наложи се да си сложи грим, за да прикрие зачервената си буза, понеже знаеше, че ако остави и най-малката следа майка й нямаше да я пусне навън, а ако все пак излезеше приятелката й щеше да я разпитва.

За щастие никой не забеляза наранената й буза и тя излезе. Майка й й позволи да хапне навън и да се прибере по-късно от обичайното. Знаеше, че може да сподели всичко на най-добрата си приятелка, но някак не искаше да и разказва за него. Не й се искаше да разкрие чувствата му, сякаш го предава и оголва душата му.

 Прибра се и веднага се качи в стаята си. Беше късно и майка й спеше, затова се постара да бъде тиха, не искаше да я буди. Затвори тихо вратата на стаята си и побърза да се преоблече. Сложи си удобната пижама и изтри грима си. Взе една книга и тъкмо щеше да си легне, когато нещо изтрака по прозореца й. Приближи се, отмести завесата и го видя. Той седеше в двора на къщата й, точно под прозореца и я гледаше. 

 Отвори прозореца и възможно най-тихо го повика. Той се приближи и се усмихна.

 - Слез за малко.

 - Не мога, майка ми ще ме чуе. Защо ти не се качиш?

 - Позволяваш ли ми?

 Тя само му направи знак с ръка и скоро той премяташе крак през прозореца й. Затвори прозореца и се обърна към нея. Погледът му обходи стаята и той леко се изсмя. Тя се приближи до него и го перна по ръката.

 - Не се смей на стаята ми. Знам, че е малко детинска, но си е моя.

 - Съжалявам.- каза тихичко той и седна на леглото й.

 - Знаеш ли...мислих и не мога да отвърна на чувствата ти, но ако искаш мога да бъда твоя приятелка.

  Той мълчеше, тя виждаше как си играе с пръстите си, а погледа му беше забит в пода. Може би бе прекалено рязка с него, сигурно щеше да постъпи по-добре, ако малко го предразположи. Протегна ръка и хвана неговата като движеше палеца си по дланта му, надявайки се да го успокои. Той просто я стисна и я задържа в своята.

  - Няма проблем, би ми харесало да те имам като приятелка, всъщност всеки начин, по който ти ще си близо до мен става.

  - Знаеш ли кое му е хубавото на приятелството, че нямаш нужда от причина, за да прегърнеш приятел.- отвърна му тя и го сгуши в обятията си.

  Постояха така за известно време, а след това той се отдръпна. Пожела й лека нощ и си тръгна. Останала сама на леглото, тя се замисли колко много нежност има в този грубиян и изведнъж я сви сърцето. Просто така, само за миг.

Остави я и си тръгна към вкъщи. Майка му и баща му отдавна спяха, но пък дори и да не беше така нямаше да му кажат нищо. Майка му беше пример за добра домакиня, но нещата с възпитанието ги оставяше на баща му. Той беше бивш военен и като цяло бе много строг, но нямаше против синът му да стои навън до късно. Казваше, че младите мъже трябва да изпускат напрежението по някакъв начин и го оставяше да прави каквото си поиска, стига да не го излага и да не трябва да ходи в училището или в полицията.

  Влезе в стаята си и директно се просна на леглото. Придърпа възглавницата си и я направи почти на топка, след което легна отгоре й. Усмихна се, когато се сети за стаята й, беше точно каквато бе очаквал. С огромно легло, много книги и плюшени играчки, но пък какво ли друго да очакваш от човек, който прилича на беззащитно зайче.

  Щяха да бъдат приятели. Не знаеше дали това ще му бъде достатъчно, но засега се радваше, че поне ще бъде близо до нея. Преживя истински шок, когато я видя там със своите “приятели“, ако отново се случеше нещо такова със сигурност щеше да откачи. Сам знаеше, че има вина за случилото се, ако не беше такъв...

  Не, че не му харесваше да бъде лош, но просто никога не бе искал да става жесток. Нямаше нищо против да сплаши някой или да му се подиграе, но никога не бе искал да пребива или да изнасилва, от тези мисли му се повдигаше. Да, беше удрял, но не сериозно. Докато пребиваше онази гад сякаш не беше той и знаеше, че ако тя не го бе спряла, щеше да го убие. Просто не можа да се сдържи след като видя какво искаше да й причини.

  Но тя не го осъди и не го намрази, напротив, предложи му утеха и приятелство. Защо някой изобщо би искал да нарани такъв човек? Отново се сети за нея и за усмивката й и без да иска отново се усмихна. Дори не осъзна кога се унесе.

На другата сутрин отиде на училище както обикновено. Малко му беше трудно да се събуди затова беше в сградата за третия час. Когато влезе в стаята тя го видя и му се усмихна. Учителката му каза нещо за наказание, но не му пукаше особено, по-скоро не я чу, понеже имаше къде-къде по важни неща за правене. Като да я гледа например.

 Часът свърши и тя отиде до него. Седна на чина му и отново се усмихна, не че някога усмивката й слизаше от лицето й, но той имаше чувството, че тази е само за него. Погледнете какъв влюбен глупак беше просто. 

 - Защо закъсня, заради мен ли?

 - Не, просто имах проблеми със съня.

 Тя се усмихна отново, потърка ръката му и отиде при приятелките си. По пътя се размина с онова копеле и леко се сви. Когато идиотът стигна до неговия чин, протегна крак и го спъна, като разкървави наново вече счупения му нос. Изправи се и подритна крака му, докато онзи не го погледна.

 - Ако пак я погледнеш, изплашиш или нещо от този сорт, дори тя няма да ме спре да те убия!

 Двамата си поговориха още малко и следващия час започна. Зарадва се когато го видя, не знаеше защо, но я накара да се усмихне. Не се беше променил, според нея пак си беше същия, но пък тя нямаше нищо против. Когато не тормозеше хората не бе лош, а той всъщност и не ги тормозеше толкова често.

 Мина месец и двамата бяха станали наистина добри приятели, въпреки че на него му бе доста тежко напоследък. Да я вижда всеки ден и да бъде с нея в стаята й, да вижда усмивката й и да я прегръща, но да не може да я има по никакъв друг начин направо го убиваше. Напоследък изобщо не се забавляваше, седеше на чина си в училище и говореше с нея, не че му бе неприятно, но беше престанал да прави всичко друго, което го караше да се чувства себе си. 

 Отново бяха на училище, той седеше на чина си и играеше на игра в телефона си, когато изведнъж една хартийка се озова пред него. Разгърна я само за да види нещо, което го накара да полудее, както онзи ден, в който преби онова копеле.

 “Не мислите ли, че нашият Звяр е започнал да се държи като дресирано пале от както се разхожда с Красавицата? Никога не бих го очаквал от него. Оказа се поредният влюбен глупак. “

 Как така някакви си кретени, които би могъл да стъпче, го правеха на идиот. Как смееха да казват, че вече не е страшилището, което беше. Изправи се, а от очите му хвърчаха мълнии.

 - Кой глупак написа това? Нека си признае и може и да не му чупя всички кости в тялото!

 Изведнъж всички го погледнаха, но той не видя страха, който предизвикваше преди, в очите им. Напротив, сега имаше някаква насмешка, която го извади извън контрол. Отиде до най-близкото момче и го вдигна за яката на ризата, като най-накрая предизвика страх в очите чу. 

 - Пак питам, кой го написа?

 Без да забележи тя бе отишла до него и бе положила ръка върху неговата. Поклащайки леко глава тя го накара да пусне момчето. Той го остави, но в мига, в който го пусна се вбеси още повече. Изглежда написаното бе истина и тя го контролираше. Отскубна се от ръката й и излезе от стаята без да отговаря на молбите й да спре.

  Тя излезе от стаята и го последва. Настигна го и го помоли да спре, но той не я послуша и продължи. Отново го повика и този път го накара да спре. Обърна се към нея и се приближи.

  - Какво искаш?

  - Само да поговорим. Защо се ядоса така, какво се случи?

  - Случи се това, че се уморих да се самозалъгвам. Не мога да бъда близо до теб, променям се, вече не съм аз и това не ми харесва. Когато реша обаче да се върна към това, което бях ти не ми позволяваш. Не искам да бъда твоя марионетка и няма.

  - Кога съм казвала, че искам това?

  - Кажи ми, защо изобщо поиска да сме приятели? Искаше да докажеш на някой или пък на себе си, че можеш да укротиш звяра, да го направиш човечен? Това не ти е приказка, а моето сърце също може да бъде разбито. Не мога да издържам повече, затова просто ме осгави сам.

  - Какво не можеш да издържиш?

  - Наистина ли ме питаш? Толкова ли си жестока или си просто сляпа?

Тя го гледаше неразбиращо и на него му се прииска да крещи, но толкова силно, че целият свят да го чуе.

  - Наистина не разбираш. Слушай ме внимателно сега, ако не ти е известно аз съм мъж и съм влюбен в теб. Това означава, че те желая, а знаеш ли какво значи някой да те желае. Означава, че иска да прави доста неприлични неща с теб. Неща, които, ако ти не харесваш дадения човек няма да ти харесат. Доколкато знам ти не ме харесваш, значи няма да си доволна от това, което искам да ти направя. Не съм толкова силен, за да стоя толкова близо до теб, затова по-добре да не се виждаме. Чао.

  Тя просто остана сама в коридора, гледайки гърба му докато се отдалечаваше от нея. Не искаше това, никога не го бе искала, просто искаше да бъде до него. Да не го наранява като го отблъсне от себе си и не отвърне на чувствата му.

  На другия ден той дойде на училище, но не я поздрави и не й се усмихна. Подмина я като пътен знак, въпреки че тя го чакаше. Явно наистина беше сериозен вчера. А тя толкова се надяваше да бъде просто постъпка в изблик на гняв. Думите му още ехтяха в главата й, какво значеше, че я желае. Не че не го разбираше, просто той бе първият, който й го бе казал. Досега никога никое момче не я беше докосвало и тя се плашеше от мисълта, че може би няма да има нищо против той да го направи. Тези мисли и желания бяха толкова непонятни за нея, но истината бе, че ги имаше и сега сърцето я болеше. Болеше я той да се прави, че не я вижда, болеше, че не иска да се бори за нея, та нали уж я обичал.

  Мина месец и нищо не се бе променило от онзи първи път в училище. Той все така я избягваше. Беше си намерил нови приятели и продължаваше с неговите шеги и дори беше забелязала момичета около него. Не, че преди нямаше, но сега някак на нея и пукаше повече особено, когато той ги прегръщаше. Един ден не издържа. Просто стана от чина си и отиде до него и момичето, което седеше в скута му. Погледна го в очите, кимна към вратата и излезе.

  Малко по късно той се появи и тя изпусна дъха, който бе задържала, на свобода. Мислеше си, че няма да дойде. Поведе го към най-близката празна класна стая и затвори вратата.

  - Толкова ли ти е лесно наистина, да ме зарежеш? А твърдеше, че си влюбен в мен, какъв лъжец си.

  - Не знам за какво говориш, но не съм те лъгал, обичах те и още те обичам.

  - Тогава защо толкова лесно ме остави, защо веднага си намери друга и се правиш, че не ме виждаш?

  - Нима не помниш последния ни разговор. - ядоса се той и се приближи към нея, приклещвайки я в стената. - Нали ти обясних, че те искам.

  Той беше толкова близо до нея. Отново се бе навел, за да може да я гледа в очите. Тя усещаше дъха му върху кожата си и това я караше да потръпва. Пулсът й бе учестен и в ума й се въртеше само една мисъл. Искаше да го целуне, не знаеше дали и той е чувства, същото в онзи ден, в който я целуна, но разбираше защо го е направил. Желанието беше по-силно от всичко, което познаваше.

  - Щом ме желаеш, тогава защо не правиш нищо, за да ме имаш?- предизвика го тя и очите й се впиха в неговите. Видя колебание в тях и учудване, а също и малко болка.

  - Защо си играеш с мен? Какво толкова съм направил? Не разбираш ли, че аз не съм този, който искаш да бъда, аз ще си остана звяр завинаги. Нима го искаш? Не, ти искаш да бъда принца от приказките, нали, но това не съм аз.

  - Кога съм казвала, че искам да те променя или пък, че се нуждая от принц? Може би посто искам да бъда заключена в някоя висока кула от звяра, а той до толкова да стане зависим от мен, че никога да не ме пусне. Може би дори да прави каквото поиска с мен, не мисля, че бих му отказала.

  Докато той я гледаше тя обви ръце около врата му и го придърпа за целувка. В началото беше скован, но после се отпусна в прегръдката й, целувайки я така сякаш някой всеки момент може да му я отнеме. Отдели се от нея и хвана лицето й с длани, беше толкова нежен, а на лицето му се бе изписало странно изражение.

  - Нали не ме лъжеш, защото кълна се ще се самоубия, ако ме отблъснеш.

  - Не те лъжа, просто осъзнах, че ми липсваш и никога не съм искала друг да ме докосне както искам да го направиш ти.

  Той я прегърна силно, като отлепи краката й от пода. Притискаше я толкова силно до тялото си, че тя имаше чувството, че ще я задуши, но й харесваше да е толкова близо до нея. Беше толкова топъл и нежен и беше нейн.

Ключови думи: 
снимка на whitexxfoxie

Коментари
28 Декември, 2016 - 17:11

Невероятно !Много интересен разказ .Лично творчество ли е ? Ако да надявам се да има продължение .

3 Януари, 2017 - 16:19

Много ми хареса! <3