Търсене

Под леда

0 Коментари
За книгата:

Колонията на остров Роаноук, 1587 г. Елеонор залюля бебето Вирджиния в ръцете си и се усмихна на малкото розово спящо личице. Това бе първото бебе, родено на острова, и заселниците бяха очаровани от появата му, считайки го за добра поличба. Слънцето на късната есен къпеше младата майка в успокоителните си топли лъчи, докато тя тихичко пееше приспивна песен. Джон Уайт, бащата на Елеонор и губернатор на острова, беше горд от онова, което бе постигнал. Това беше златен век за колонизацията от страна на Англия, като се очертаваше още една година, през която неговата родина ще напряга мускули и ще разширява световните си граници. По-рано през това десетилетие, през 1583 г., сър Хъмфри Гилбърт обяви Нюфаундленд за първата английска колония отвъд океана, а сега Роаноук щеше да е първата английска колония в Новия свят. Губернатор Уайт искаше да се увери, че всичко е наред, преди неохотно да се върне в Англия, за да вземе още провизии. Островът беше дълъг и тесен и разположен съвсгм близо до брега между континента и опасните острови Аутър Банкс в Атлантическия океан. Уайт знаеше, че околните води са студени, оцветени в неприветливо сиво-зелено, а ледените течения на Атлантика се завъртаха на деветнайсет километра от сушата. За щастие, обаче, самият Роаноук бе истински оазис със своите мочурища, нискотревни ливади и високи дъбови гори, изобилстващи от дивеч. Местните индианци като цяло бяха приятелски настроени, но доста странни, понякога боязливи, понякога агресивни, крещящи силно на заселниците, за да ги предупредят да стоят настрана от определени места в гората. Уайт бе открил, че докато стоят в дадени области на острова, няма да имат никакви проблеми. Не бяха изградили постоянна търговска връзка, но като цяло губернаторът беше доволен, че индианците не са заплаха за групата. Основната грижа на Уайт бе това, че мястото, на което се бяха установили, не беше защитено от силните морски бури, които идваха от Атлантика. То беше твърде близо до брега и сега, когато вече се раждаха бебета, той беше решен да се премахнат излишните рискове за неговата колония, особено преди да замине и да отсъства месеци. Губернаторът беше организирал малко събиране за мъжете, за да претърсят околностите за естествено защитени места, които да ги предпазят от суровото време. След по-малко от седмица те съобщиха, че са открили голям вход на пещера и въпреки странната миризма, която излиза от дълбините й, тя изглежда сигурна, суха и достатъчно голяма за стотици заселници. Уайт бе наредил да занесат бъчви с вода в нея. Сега, докато гледаше провизиите, той се надяваше, че е направил всичко необходимо, за да подсигури колонията, и се отправи към кораба, за да се върне в Англия. Елеонор стигна до мястото край потока, на което растеше мека трева и което се намираше точно извън границите на селището. Тя отиде до тази част на речния бряг, за да изпере дрешките на Вирджиния и да ги остави да изсъхнат на плоските скали до водата. Когато срещна младото индианско момиче, усети, че двете ще станат приятелки. Инкара, Елеонор научи името й, бе отишла там, за да върши ежедневните си задължения и не се мина дълго, преди двете да започнат да си махат, да седят заедно и да показват първите си бебета. Въпреки че никоя не говореше езика на другата, те общуваха и изградиха връзка като две млади майки. Елеонор придърпа шала си и погледна към небето. Тъмни облаци препускаха по него, идваха от запад и дъждът изглеждаше неизбежен. Тя се изправи на крака, с Вирджиния на ръце, и се сбогува с Инкара, която й се усмихна и се опита да имитира махването и думите й. Елеонор се разсмя; може би щеше да й ушие рокля, ако баща й се завърнеше с много татове. Вятърът се усилваше бързо, така че тя забърза крачка, за да се върне при колонията. Сега хоризонтът бе изпълнен с огромни тежки лилави облаци, които заплашваха да се изсипят върху острова. Точно когато навлизаше в сечището при самия край на колонията, съпругът й Ананий я пресрещна и я придърпа за кратка прегръдка. Той беше останал без дъх, а русата му коса вече беше слепнала от големите дъждовни капки, които започваха да падат. Успя да надвика виещия вятър и да й каже да събере толкова храна и дрехи, колкото може, защото заселниците отиват да търсят убежище в пещерите в южната част на острова. Свирепият вятър вече помиташе част от сламените покриви и отделни дървени летви от колибите и ги размяташе като ножове из лагера. Дъждът, засилен от поривите му, брулеше лицата им, докато вървяха към центъра на селището. Елеонор забеляза Инкара, която се гушеше в едно дърво и изглеждаше крайно разтревожена, и й направи знак да се приближи. Индианката изтича при нея и се опита да я дръпне настрани, докато ожесточено клатеше глава и жестикулираше в посока към пещерите. Отново и отново с широко разтворени очи повтаряше дума, която звучеше като „кроатон". Замаха с ръце и се прегърна здраво. Странно, но този жест не изглеждаше като опит да се сгрее, а навяваше усещане за борба и опасност. Бащата на Елеонор й бе казвал, че местните вярват, че всичко е работа на духовете, добри и лоши, и времето не прави изключение. Тя дари индианката с бърза прегръдка и се отправи към пещерите с последните останали заселници. Инкара беше повторила думата „кроатон" толкова много пъти, че Елеонор помисли, че това е името на пещерата. Тя помоли Ананий да я издълбае в голямото дърво при края на лагера, в случай, че баща й се завърне или че някой друг иска да научи къде са отишли. Така щеше да се наложи само да попитат индианците за пътя. Инкара бързешком се върна при баща си, Мантео, водачът на племето Роаноук. Той разговаряше с шамана, застанал край огъня в центъра на тяхната колиба, когато тя падна на колене пред него и задъхвайки се обясни накъде са се запътили заселниците. Въпреки че членовете на племето бяха сравнително равнодушни към заселниците, те познаваха опасностите на пещерата. Още преди поколения земята се бе разтърсила и бяха минали много години от последния път, когато някой млад ловец беше проявявал глупостта да влезе в нея. Онези, които го бяха правили, никога не се завръщаха. Навън вече бушуваше стихия и според правилата на племето на всички членове беше забранено да ходят в пещерите или дори близо до тях. Мантео обаче знаеше за връзката, която беше възникнала между дъщеря му и бялата „Елеонор". Инкара изпита огромно облекчение, когато разбра, че той ще изпрати най-силните им войни да опитат да спрат заселниците. Въпреки нежеланието на вожда, тя отиде с тях. Малката група индианци стигна до пещерата точно когато последните заселници потъваха във вътрешността й и започваха да запечатват входа заради бурята. Инкара извика и след малко Елеонор и Ананий се показаха на входа. Гледката, която индианката и войните видяха този момент се запечата в тях завинаги — Елеонор, стояща под дъжда, с дъщеричката си в ръце. Когато се усмихна и махна за довиждане на Инкара, главата на Ананий се завъртя така, сякаш го бяха извикали, и той се втурна навътре. Жена му се обърна през рамо, когато в дълбините започнаха да отекват викове, и също се затича към мрака. Минаха само няколко кратки минути, преди да започнат писъците и стенанията. Звуците на неподправен животински страх, излизащи от пещерата, накараха Инкара да падне на колене и да заридае силно. В страданието си тя загреба мокри листа и пръст и покри главата и лицето си. Дори по лицата на смелите воини Роаноук се изписа дълбок ужас, когато крясъците започнаха и след това замлъкнаха един по един. Мантео се взираше в пещерата още дълго, припомняйки си древните легенди и осъзнавайки какво означава това за неговите хора. Когато се обърна назад, вече беше решил. Трябваше незабавно да напуснат острова. Джон Уайт не беше мислил, че ще отсъства толкова дълго. Още преди да стигне сушата, усети, че се е случила някаква беда. Нямаше малки рибарски лодки във водата, не се издигаше дим. На мястото на лагера нямаше признаци на живот — никакви хора, само останки от срутени колиби. Гората беше започнала да си връща територията на сечището. Единствената улика бе думата „КРОАТОН", издълбана в едно дърво с разкривени главни букви. Седмиците търсене не успяха да разкрият къде е красивата му дъщеря, нейното бебе или някой друг от заселниците. Всъщност, местните индианци също бяха заминали и единствената надежда на нещастния губернатор бе, че Елеонор е с тях и е в безопасност, където и да се намираха.  

снимка на myuoki

Подобни книги:

Ген - [field_b_autor]

Ген

Майкъл Крайтън Този дяволски умен роман слива в едно факти и художествена измислица и ни разказва задъхана история за един нов свят, където нищо не е такова, каквото изглежда! Кралета на трилъра
Монетата - [field_b_autor]

Монетата

Джеймс Туайнинг   трилър

Опасно красив

Сандра Браун роман
корица на книга Тайните на продажбата: Как да спечелите всяка сделка от [field_b_autor]

Тайните на продажбата: Как да спечелите всяка сделка

Джеф Кинг Различна книга. Различна в смисъл, че не е като конвенционалните американски книги по темата. Наистина практична книга за продажбите, написана от продавач-практик. Това е една от истински добрите, специални книги, които след прочитане задължително ни обогатяват професионално, потвърждават някои ... Продажби
50 нюанса (I-IV) - [field_b_autor]

50 нюанса (I-IV)

Е. Л. Джеймс 1. Петдесет нюанса сиво2. Петдесет нюанса по-тъмно3. Петдесет нюанса освободени4. Грей  Еротикa
Поредица фентъзи за деца от Фабиан Ленк - [field_b_autor]

Поредица фентъзи за деца от Фабиан Ленк

Фабиан Ленк Юлиан, Ким и Леон откриват тайната на една стара библиотека: магическият Темпус е машина на времето, която може да ги отведе на всяко място в миналото. Те пътуват по следите на престъпници в различни исторически епохи. Техните пътешествия във времето се превръщат в опасни приключения.  фентъзи за деца
Три дъщери на Тибет - [field_b_autor]

Три дъщери на Тибет

Йънгзом Брауен Кунсан вярва, че никога няма да напусне Тибет. Една от най-младите тибетски монахини, тя прекарва детството си в отдалечено планинско селце и на четиринайсет години избира живота в местния женски манастир. Животът ѝ, макар и простичък, ѝ дава всичко необходимо: единство с природата, усет за ... Преводни романи и разкази
Мадам Бовари - [field_b_autor]

Мадам Бовари

Гюстав Флобер Историята на една силна, очарователна жена, преодоляваща себе си и трудностите в името на щастието си.. Романът e пример за великолепен стил и перфекционизъм , но освен това е предизвикателство затова как жаждата за по-добър живот може да ни разруши. класически роман
Краткият втори живот на Бри Танър - [field_b_autor]

Краткият втори живот на Бри Танър

Стефани Майър Интригуващ разказ за едно момиче, озовало се в мрачния свят на новородените вампири, където сигурността и правилата са неясни, а доверието в себеподобните често е пагубно. Преводна художествена литература Художествена литература
Академия за вампири - [field_b_autor]

Академия за вампири

Ришел Мийд Академията „Св. Владимир“ не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители – дампирите. Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са ... фантастика фентъзи хорър