Търсене

Под леда

0 Коментари
За книгата:

Колонията на остров Роаноук, 1587 г. Елеонор залюля бебето Вирджиния в ръцете си и се усмихна на малкото розово спящо личице. Това бе първото бебе, родено на острова, и заселниците бяха очаровани от появата му, считайки го за добра поличба. Слънцето на късната есен къпеше младата майка в успокоителните си топли лъчи, докато тя тихичко пееше приспивна песен. Джон Уайт, бащата на Елеонор и губернатор на острова, беше горд от онова, което бе постигнал. Това беше златен век за колонизацията от страна на Англия, като се очертаваше още една година, през която неговата родина ще напряга мускули и ще разширява световните си граници. По-рано през това десетилетие, през 1583 г., сър Хъмфри Гилбърт обяви Нюфаундленд за първата английска колония отвъд океана, а сега Роаноук щеше да е първата английска колония в Новия свят. Губернатор Уайт искаше да се увери, че всичко е наред, преди неохотно да се върне в Англия, за да вземе още провизии. Островът беше дълъг и тесен и разположен съвсгм близо до брега между континента и опасните острови Аутър Банкс в Атлантическия океан. Уайт знаеше, че околните води са студени, оцветени в неприветливо сиво-зелено, а ледените течения на Атлантика се завъртаха на деветнайсет километра от сушата. За щастие, обаче, самият Роаноук бе истински оазис със своите мочурища, нискотревни ливади и високи дъбови гори, изобилстващи от дивеч. Местните индианци като цяло бяха приятелски настроени, но доста странни, понякога боязливи, понякога агресивни, крещящи силно на заселниците, за да ги предупредят да стоят настрана от определени места в гората. Уайт бе открил, че докато стоят в дадени области на острова, няма да имат никакви проблеми. Не бяха изградили постоянна търговска връзка, но като цяло губернаторът беше доволен, че индианците не са заплаха за групата. Основната грижа на Уайт бе това, че мястото, на което се бяха установили, не беше защитено от силните морски бури, които идваха от Атлантика. То беше твърде близо до брега и сега, когато вече се раждаха бебета, той беше решен да се премахнат излишните рискове за неговата колония, особено преди да замине и да отсъства месеци. Губернаторът беше организирал малко събиране за мъжете, за да претърсят околностите за естествено защитени места, които да ги предпазят от суровото време. След по-малко от седмица те съобщиха, че са открили голям вход на пещера и въпреки странната миризма, която излиза от дълбините й, тя изглежда сигурна, суха и достатъчно голяма за стотици заселници. Уайт бе наредил да занесат бъчви с вода в нея. Сега, докато гледаше провизиите, той се надяваше, че е направил всичко необходимо, за да подсигури колонията, и се отправи към кораба, за да се върне в Англия. Елеонор стигна до мястото край потока, на което растеше мека трева и което се намираше точно извън границите на селището. Тя отиде до тази част на речния бряг, за да изпере дрешките на Вирджиния и да ги остави да изсъхнат на плоските скали до водата. Когато срещна младото индианско момиче, усети, че двете ще станат приятелки. Инкара, Елеонор научи името й, бе отишла там, за да върши ежедневните си задължения и не се мина дълго, преди двете да започнат да си махат, да седят заедно и да показват първите си бебета. Въпреки че никоя не говореше езика на другата, те общуваха и изградиха връзка като две млади майки. Елеонор придърпа шала си и погледна към небето. Тъмни облаци препускаха по него, идваха от запад и дъждът изглеждаше неизбежен. Тя се изправи на крака, с Вирджиния на ръце, и се сбогува с Инкара, която й се усмихна и се опита да имитира махването и думите й. Елеонор се разсмя; може би щеше да й ушие рокля, ако баща й се завърнеше с много татове. Вятърът се усилваше бързо, така че тя забърза крачка, за да се върне при колонията. Сега хоризонтът бе изпълнен с огромни тежки лилави облаци, които заплашваха да се изсипят върху острова. Точно когато навлизаше в сечището при самия край на колонията, съпругът й Ананий я пресрещна и я придърпа за кратка прегръдка. Той беше останал без дъх, а русата му коса вече беше слепнала от големите дъждовни капки, които започваха да падат. Успя да надвика виещия вятър и да й каже да събере толкова храна и дрехи, колкото може, защото заселниците отиват да търсят убежище в пещерите в южната част на острова. Свирепият вятър вече помиташе част от сламените покриви и отделни дървени летви от колибите и ги размяташе като ножове из лагера. Дъждът, засилен от поривите му, брулеше лицата им, докато вървяха към центъра на селището. Елеонор забеляза Инкара, която се гушеше в едно дърво и изглеждаше крайно разтревожена, и й направи знак да се приближи. Индианката изтича при нея и се опита да я дръпне настрани, докато ожесточено клатеше глава и жестикулираше в посока към пещерите. Отново и отново с широко разтворени очи повтаряше дума, която звучеше като „кроатон". Замаха с ръце и се прегърна здраво. Странно, но този жест не изглеждаше като опит да се сгрее, а навяваше усещане за борба и опасност. Бащата на Елеонор й бе казвал, че местните вярват, че всичко е работа на духовете, добри и лоши, и времето не прави изключение. Тя дари индианката с бърза прегръдка и се отправи към пещерите с последните останали заселници. Инкара беше повторила думата „кроатон" толкова много пъти, че Елеонор помисли, че това е името на пещерата. Тя помоли Ананий да я издълбае в голямото дърво при края на лагера, в случай, че баща й се завърне или че някой друг иска да научи къде са отишли. Така щеше да се наложи само да попитат индианците за пътя. Инкара бързешком се върна при баща си, Мантео, водачът на племето Роаноук. Той разговаряше с шамана, застанал край огъня в центъра на тяхната колиба, когато тя падна на колене пред него и задъхвайки се обясни накъде са се запътили заселниците. Въпреки че членовете на племето бяха сравнително равнодушни към заселниците, те познаваха опасностите на пещерата. Още преди поколения земята се бе разтърсила и бяха минали много години от последния път, когато някой млад ловец беше проявявал глупостта да влезе в нея. Онези, които го бяха правили, никога не се завръщаха. Навън вече бушуваше стихия и според правилата на племето на всички членове беше забранено да ходят в пещерите или дори близо до тях. Мантео обаче знаеше за връзката, която беше възникнала между дъщеря му и бялата „Елеонор". Инкара изпита огромно облекчение, когато разбра, че той ще изпрати най-силните им войни да опитат да спрат заселниците. Въпреки нежеланието на вожда, тя отиде с тях. Малката група индианци стигна до пещерата точно когато последните заселници потъваха във вътрешността й и започваха да запечатват входа заради бурята. Инкара извика и след малко Елеонор и Ананий се показаха на входа. Гледката, която индианката и войните видяха този момент се запечата в тях завинаги — Елеонор, стояща под дъжда, с дъщеричката си в ръце. Когато се усмихна и махна за довиждане на Инкара, главата на Ананий се завъртя така, сякаш го бяха извикали, и той се втурна навътре. Жена му се обърна през рамо, когато в дълбините започнаха да отекват викове, и също се затича към мрака. Минаха само няколко кратки минути, преди да започнат писъците и стенанията. Звуците на неподправен животински страх, излизащи от пещерата, накараха Инкара да падне на колене и да заридае силно. В страданието си тя загреба мокри листа и пръст и покри главата и лицето си. Дори по лицата на смелите воини Роаноук се изписа дълбок ужас, когато крясъците започнаха и след това замлъкнаха един по един. Мантео се взираше в пещерата още дълго, припомняйки си древните легенди и осъзнавайки какво означава това за неговите хора. Когато се обърна назад, вече беше решил. Трябваше незабавно да напуснат острова. Джон Уайт не беше мислил, че ще отсъства толкова дълго. Още преди да стигне сушата, усети, че се е случила някаква беда. Нямаше малки рибарски лодки във водата, не се издигаше дим. На мястото на лагера нямаше признаци на живот — никакви хора, само останки от срутени колиби. Гората беше започнала да си връща територията на сечището. Единствената улика бе думата „КРОАТОН", издълбана в едно дърво с разкривени главни букви. Седмиците търсене не успяха да разкрият къде е красивата му дъщеря, нейното бебе или някой друг от заселниците. Всъщност, местните индианци също бяха заминали и единствената надежда на нещастния губернатор бе, че Елеонор е с тях и е в безопасност, където и да се намираха.  

снимка на myuoki

Подобни книги:

Къде си Аляска - [field_b_autor]

Къде си Аляска

Джон Гриин В живота на Майлс Халтър не се случва нищо. Затова решава да тръгне да търси, както бе казал поета, "Великото Може би". (А поетът всъщност е Франсоа Рабле). Пътят го отвежда до гимназия "Кълвър Крийк", където животът е всичко друго, но не и скучен. И там го чака Аляска Йънг. Прекрасната, умна, ... Съвременни романи
2: Красив непознат - [field_b_autor]

2: Красив непознат

Кристина Лорен Link: http://www95.zippyshare.com/v/ICWjvRVe/file.html  романтика
Хрониките на Нарния - книга 6: Племенникът на магьосника - [field_b_autor]

Хрониките на Нарния - книга 6: Племенникът на магьосника

Клайв Стейпълс Луис Приключението започва... Нарния... там, където Говорещите зверове владеят... там, където Вещицата дебне... където предстои да се роди нов свят. Впускайки се в едно вълнуващо приключение, двама приятели - Поли и Дигъри, решават да разберат какво има на тавана на старата висока къща. Какво ли ... фентъзи
Цвят на лавандула  - [field_b_autor]

Цвят на лавандула

Джуд Деверо Джуд Деверо завладява милионите читатели с умението си да описва онова, за което мечтае всяка жена: рицар с блестящи доспехи, който ще заплени сърцето й. Жената, която й завещава цялото си имущество, включително старинната си къща. Нещо повече – тя й завещава начин да промени живота си. И писмо, ... Романтичен
Сага за войната на разлома - 2.Сребротрън.Мрак над Сетанон - [field_b_autor]

Сага за войната на разлома - 2.Сребротрън.Мрак над Сетанон

Реймънд Фийст фентъзи
Книга 1: Ледената принцеса - [field_b_autor]

Книга 1: Ледената принцеса

Камила Лекберг Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за ... Криминален
Дарове на любовта - [field_b_autor]

Дарове на любовта

Катрин Стоун дамски любовен роман

9,99 лв.

Федерик Бегбеде [Фентъзи ] [Романтика]
Покани ме да вляза - [field_b_autor]

Покани ме да вляза

Йон Айвиде Линдквист роман
Емил от Льонеберя - [field_b_autor]

Емил от Льонеберя

Астрид Линдгрен Детска литература