Търсене

Избор

6 Април, 2017 - 17:38
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 20

Беше ясен юнски ден. Лятото бавно, но сигурно приближаваше, за да дари всички с така желаната топлина. Идваше, за да доесе надежда. Някои се нуждаеха от нея повече, от колкото други. 
Аделина стоеше на балкона и наблюдаваше хората отвън. Трябваше да направи избор - между мечтата й да учи това, което искаше и това, което й налагаха нейните родители. Тя беше на 18 и тази година й предстоеше да завърши етап от нейния живот. Вярно, изглеждаше някак незначителен, но всъщност неговият край я поставяше пред една от най-големите дилеми в живота й. Не искаше да става хирург. Да носи отговорност за толкова човешки животи?! Не беше глупава. Знаеше, че нещо винаги може да се обърка точно, когато операцията почти е приключила успешно. В тази професия и най-малката грешка можеше да се окаже фатална. Тя искаше да радва хората; да ги кара да изпитват различни емоции. Желанието й беше да стане актриса. Умееше да се превлъпъщава в различни образи- независимо дали са на добрия или лошия. Вярно винаги само пред огледалото, никога пред публика. Дори не беше посещавала специални курсове, но това нямаше значение. Тя вярваше в себе си, но й се искаше и най-близките й хора да я подкрепяха. Те, обаче си бяха наумили, че тя трябва да сбъдва неосъществените им мечти. Нежелани сълзи се търкулнаха по страните й. Само така можеше да се „ бори”. Не можеше да огорчава хората, които са й дарили живота. Винаги е била перфектна дъщеря. Това се очакваше от нея и сега. Сега та чак до края на живота й.
Аделина отиде във всекидневната. Майка й четеше книга,но усети присъствието на дъщеря си и вдигна очи от четивото си.
- Е? Какво реши? - Тона й беше мек, но очите казваха,че не би приела решение различно от „правилното”.
- Приемам. Ще следвам хирургия.- Докато говореше, Аделина имаше чувство, че всяка дума се забива като нож в нея, прекратявайки всяка възможност за по-нататъшно щастие.
- Мъдър избор. Радвам се, че се отказа от предишните си глупости. Актриса?! Дори не мога да си представя как ти е хрумнало. – Мая изглеждсше доволна от чутото.
Аделина се въра в стаята си. Бъдещето й беше решено още през първия ден на живота й. Как да се бори срещу съдбата си. Имаше два варианта – да се примири или да прекрати това господство над нейната съдба. Не виждаше смисъл да живее живот, който се направляваше от други хора. Дори това да са нейните родители. В миг на умопомрачение посегна към едно шишенце в чантата си. От доста време имаше проблеми със съня. Погълна съдържанието и заспа. Завинаги.

Епилог.

Мая ходеше на гробището всеки ден, от както дъщеря й се самоуби, поглъщайки огромна доза приспивателни. Баща й така и не можа да преживее, че детето му си беше отишло заради неговите амбиции. Изпадна в депресия и месец по-късно катастрофира и загина на място. Мая остана сама да се бори с живота. Тя самата също се обвиняваше, но нямаше право да се предава. Не и след като разбра, че чака второ дете. Тя си обеща, че каквото и да става няма да допуска старите си грешки. Той или тя щеше да се занимава с това, което го привлича. Така щеше да се постарае да изкупи греха си към първородната си дъщеря.

Дата: 06.05.2016 г.
Автор: Христина Диамандиева

снимка на hrisi20