Търсене

Един миг: част 1

18 Април, 2017 - 00:37
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 22

Април. Странен период от годината. Уж вали, а не е студено. Април те кара да излезеш и да си стоиш под дъжда, да тичаш или кротко да се разхождаш. Това е месецът, който бележи края на зимата и предвещава по-топли и приятни дни. Той се колебае между топлината и студа. Това е месецът, който не знае какво точно иска. Може би това е причината, поради която винаги съм твърдяла, че не март е женският месец. Някак си април винаги успява да те изненада по някакъв начин. „ Изчаква” да се подлъжеш, че ще бъде един чудесен ден и хоп – дъждът се лее като из ведро. Но именно това му е хубавото – нотката на изненада. 
Така си стоях и размишлявах, а времето безмилостно напредваше. Имах куп задачи, но постоянно ги отлагах. Трябваше да довърша три проекта за университета. Срокът приключваше следващата седмица, а бях горе – долу още в началото. С нежелание се насочих към застрашително високата купчина от книги и материали. Работих два – три часа и реших, че стига толкова за днес. Все пак имаше цяла седмица до крайният ми срок! Ето това беше основният ми проблем – успокоявах се, че „има време” и отлагах до последно... Всеки път работех под напрежение заради този ми недостатък. Заричах се, че е за последно, но както е видно – не беше. Реших да поразчистя малко. 
Хубавото на това да живееш самостоятелно е, че единственият човек, който може да си позволи да те критикува за това, че си разхвърлян си само ти. Естествено има си и лоша страна – няма друг, когото да обвиниш, че не поддържа чистота. В последно време стана модерно да приписваш собствените си недостатъци на всички останали. Ти не си виновен за нищо – как иначе?! Аз, от друга страна, винаги съм се страела да съм в час с новите тенденции, но никога не ми се е получавало. И този път не изневерих на същността си.
Почистих на бързо и излязох да се поразходя малко. Винаги съм била по-скоро домошарка, някои ( в това число и най-близките ми приятели) не рядко са твърдели, че съм дори антисоциална. Какво да се прави.. Никога не съм обичала шумните компании. Те ме карат да се чувствам някак не на място, понякога дори излишна. Друго нещо си е да се сгушиш под завивките и да почетеш хубава книга или да изгледаш някой интересен филм. 
Размишлявайки така бях стигнала и дори преполовила парка. Седнах и се загледах в хората. Много странни са днешните човешки същества. Всеки е забил погледа си в някакво парче пластмаса и не ги интересува нищо и никого. А е толкова красиво. Природата е толкова богата на цветове и форми, че никоя палитра не би могла да ги побере всичките. Едва на двайсет години съм, но вече съм се убедила, че никой не е по-талантлив от природата. И технологията не би могла да надвие таланта й, колкото и да се старае. 
~~~~~~~~~~~~~~ 
(Следва продължение)
~~~~~~~~~~~~~~
Автор: Христина Диамандиева, 24.04.2016 г.

Друго от същия автор:

снимка на hrisi20