Търсене

Един миг: част 2

22 Април, 2017 - 00:37
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 24

Небето беше вече пурпурно, а слънцето постепенно се спускаше на запад. Всички бързаха към домовете си, търсейки заслужена почивка. Аз също реших да се прибирам. Тогава някъде до мен чух жално гласче – беше котка, все още бебе. Макар и малко, животинчето беше препатило доста – накуцваше, козината му беше проскубана и на места имаше плешиви участъци. Изглеждаше недохранено. А беше красиво... Бяло като все още неотъпкан сняг. Очичките му сякаш молеха за помощ. Но хората подминаваха. Толкова вглъбени в своите проблеми и нерадости, нямаха нито времето, нито желанието да се занимават с нещо толкова „ нищожно” като някаква си котка. Така разсъждават някои . Слагат етикети на всичко. Смятат животните за по-низши. Всъщност кой е казал, че животните стоят под нас и защо въобще трябва да има йерархия, в която някой се намира „ под „ или „над” друг, било то човек или животно? Кому е необходимо? Нима животните не изпитват болка, когато ги наранят или привързаност към този, който им прави добро.. Чудя се що за човек трябва да си, за да не изпиташ жал към беззащитно създание като това котенце и въобще човек ли си, за да му го причиниш... 
Завих създанието, гушнах го и го занесох у дома. След като го изкъпах то веднага се мушна пд леглото. Милото беше толкова наплашено, че цялото трепереше. Не исках и да се замислям какво е преживяло. След час все пак глада надви и се показа. Оставих купички с вода и мляко в единия ъгъл на стаята си. След това се отдръпнах и я оставих на мира. До края на вечерта успяхме да се сближим малко, но процеса беше труден. Още се боеше да не я нараня.
На следващият ден я заведох на ветеринар. Той я обезпаразити, ваксинира я и й постави индентификационен чип. Тъй като беше женска я кръстих Снежи (Снежинка).
По пътя към дома ми получих съобщение. Беше от едно момиче, което не бях виждала или чувала от две години. Казваше се Грета. Тя ми беше приятелка в старото училище, но от както се дипломирахме не поддържахме контакт. Искаше да се видим по - късно на по кафе. Поколебах се, но в последствие се съгласих. Все пак няма нищо лошо в това да изпия едно кафе с моя стара позната, да си поприказваме и след това да се върна към обичайният си начин на живот.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Следва продължение
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Дата: 01.05.2016 г.
Автор: Христина Диамандиева

Друго от същия автор:

снимка на hrisi20