Търсене

Събудете ме напролет

23 Април, 2017 - 16:03
2 Коментари

Оценка:
Общо гласували 34

"Защо падат ангелите?!

Горестта е червей в човешко сърце.

Най-хубавите плодове първи ще бъдат изядени.

А после... нищо. Преситено тъмно небе...."

Мълчана вода

Попий сълзите ми и ги изпей

в люляковите нощи,

когато луната се ражда.

С мъртво сърце

над живите да изгрей.

Напукани устни.

Умиращи от жажда.

Скланят се мислите ми -

коси на вдовици

да оплачат съня ми,

който будилникът убива.

Разкъсват гърдите ми

клюновете на птици.

Винаги се връщам,

а трябва да си отивам.

Бистра вода,

още неосквернена,

ще загорчиш от солта

в тези капчици хладни.

Влачи се душата ми,

бледа, смъртно ранена.

Остави я да пие -

толкова е жадна.

И нищо, че сенките

с костеливите пръсти

ще поливат цветята

на поредна раздяла,

бълбукай в мъглата -

като млякото гъста.

Минавам през теб-

душа на призрак.

Без тяло.

последна редакция на 23 Април, 2017 - 16:14
снимка на Gargabela

Коментари
24 Април, 2017 - 11:55

Много красиво написано! Продължавайте все така. Smiling

24 Април, 2017 - 23:38

Благодаря! Smiling