Търсене

Жажда, дълга като песъчливия бряг на море

23 Април, 2017 - 16:12
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 59

В тюркоаза на косите ти

заплитат рибите

хрилете на задъханите дни.

Сънувам те нощем, море,

когато пълзя по жаждата

на прокълната земя -

лабиринт от напукана суша

и не знам откъде съм влязла.

И защо.

Не знам дали ще оцелея.

От нишката на Ариадна

времето - паяк си е оплело мрежа

и се люлее на една дълга минута.

Сънувам те денем, море,

докато чертаят стъпките ми

картата на един живот,

по която бъдните

ще разчитат моето минало.

Сънувам с отворени очи,

а златната рибка

потрепва в джоба ми.

Хиляда и едно желания,

а право само на три...

Протестирам!

И отплуват облаците - риби

към едно море без бряг.

Ключови думи: 
снимка на Gargabela