Търсене

Един миг: част 3

29 Април, 2017 - 21:58
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 24

Грета закъсняваше. Явно някои неща никога не се променят. Помня как, когато бяхме съученики закъснявах редовно благодарение на нея. По някаква необяснима причина често ѝ се разминаваше и минаваше между капките. Така и не разбрах как го постига. 
След половин часово закъснение най-накрая приситгигна. Може би някои неща не се променяха, но това не можеше да се каже за външността ѝ. Беше станала красиво момиче. 
 Тя дойде и ме прегърна.:
- Ели, как си? 
- Добре съм - чувствах се странно да я срещна след толкова дълго прекъсване на отношенията ни.- Ти как си? Къде се изгуби? Макар че трябва да призная, промяната ти се е отразила много добре.... Изглеждаш по- добре от всякога.
- Е, познаваш ме. Винаги съм се грижела за себе си. Просто направих някои дребни промени – косата, стила на обличане. Малките неще имат огромно значение. Знаеш как е. – Всъщност това не беше съвсем вярно, защото мразех промените. Винаги са ми носили чувство за несигурност. Сякаш всичко може да се срине ако променя нещо съсвсем дребно . - От както завършихме съм в Италия. Предполагам си спомняш, че винаги ми е било мечта да посетя тази страна. Затова направо се преместих там.
- О, чудесно. И какво правиш там? Разкажи ми малко повече.
- Ами уча – следвам дизайн. Освен това и работя в един магазин . Всичко върви добре за момента. Надявам се и да се задържи така. Ами ти? С какво се занемаваш?
- Аз също следвам - българска филология. Знаеш, че мечтая за това от много време. Все пак искам да се занимавам с книгоиздаване. Не работя. Нашите ми пращат пари за обучението и в общи линии с това се изчерпват новините край мен.
- Браво! Радвам се, че не се отказваш от мечтите си въпреки всичко. Хайде да отпразнуваме нашите успехи тази вечер. Може да излезем на бар.
- Какъв бар ... Знаеш, че не обичам да излизам още повече пък да ходя по барове.
- Не ми отказвай. Толкова време ме нямаше, угоди ми поне веднъж. Пък и като те гледам имаш нужда да се срещаш с хора. Животът не е само хартия и мастило.
Споровете бяха бемислени. Веднъж щом Грета си наумеше нещо не приемаше „не „ за отговор.Отправих се полураздразнено полуразвълнувано към дома си. Реших че поне като ще правя нещо, то ще е както трябва. Облякох си любимата зелена рокля, сложих малко грим. Реших по изклюение да бъда с пусната коса, която ми стигаше до кръста. Обикновено я хващах в небрежен кок, защото ми се пречкаше. Въздъхнах и зачаках появата на моята приятелка. След няколко часа тя беше пред вратата и двете се отправихме към най –близкия бар. 
Забавлявахме се, колкото и нериятно да ми беше да си призная. Пийнахме повече от колкото смятам за подходящо. И решихме да си хванем такси. Шофьорът не ми излгеждаше особено адекватен, но тъй като други не се виждаха се качихме. Грета беше заспала,когато изведнъж таксито навлезе в насрещното движение. С ужас видях, че шофьорът беше засал. Извиках му няколко пъти, но безрезултатно. И тогава се случи. Последното, което видях преди да припадна беше камиона в който се блъснахме. И тогава дойде мрака.

Автор: Христина Диамандиева
Дата: 20.03.2017

Следва продължение

снимка на hrisi20