Търсене

Сънувам Луната и Облака

3 Май, 2017 - 11:35
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 32

Сънувам дълбоко, бавно вдишвам. Спокойствие, тишина. 

Сънят, пренасящ ме сред тъмнината и аз гледайки почти пълната Луна заобиколена от пухкав облак. А тя светла и сива, но толкова мистично красива.

В Сънят, усещам, че обичам. Вероятно Тъмнината, изпълнена със светли пръски и нея самата, а Луната обгърната с мистичност.

До мен усещам топлота. Както е обгърната Луната от Облака. Обръщам се на другата страна и в Сънят си докосвам Топлината. Виждам как пръстите ми преминават през нея и докосват сякаш всичко. Усещам сърцето ми да се стопля дори. Очите ми се пълнят със сълзи от радост. Никога не съм мечтала за това. Не знаех, че може да има нещо толкова дълбоко. И как може човек дори да подозира за такова необятно красиво чувство. Сякаш нещо влезе в мен и обгърна вътрешността ми с толкова силна и дълбока Топлина, че може да усетиш в Тъмнината истинската Светлина.

Луната се плъзгаше по небето, а Облака беше винаги до нея обръщайки я нежно, а тя обагряйки го с нежна синя светлина. Вълшебно танцувайки, те тръгнаха към залеза.

Усетих, че Луната ме следи. Той я обгърна в забулените си къдри и се скриха.

Събудих се и те прегърнах.

снимка на ZlatinaBarakova