Търсене

Виж ме

18 Август, 2017 - 16:39
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 3

Виж ме

 

Глава 1

 

    Масата беше украсена в нежния бледорозов цвят съчетан с перлено бяло и цветя навсякъде. Всичко беше прекрасно, трябваше да го признае. Нежни цветове преплетени с панделки на всеки стол. Всичко беше изпипано, от белите салфетки, чак до малките пъстри букетчета подредени в кръг на всяка маса. Ароматът, смесица от различни екзотични цветя беше толкова опияняващ, сякаш те понасяше във въздуха давайки ти свобода и лекота. Червеният килим, разположен по средата между двете редици маси блестеше под огромната шатра. Лекият вятър полюшваше листата на цветята, носейки хлад в задушната обстановка. Върволицата от хора започваше заплашително бързо да расте. Жените спираха по пътя и се любуваха на разкоша около тях, а мъжете им мърмореха и бързаха да намерят местата си или да се доберат до бара за чаша уиски.

    Очите на Грейс обходиха цялата маса пред нея, докато не се спряха на табелката с трите имена, които търсеше. Тяхната маса-масата на необжързаните, беше по-голяма от повечето маси около нея, което накара Грейс да се замисли, че майка й нарочно е събрала вргени и момичета на едно място.

    Грейс обичаше сватбите, посешавала бе много и винаги се забавляваше, но точно сега й идеше да побегне колкото се може по-далеч от тук. Да дойде на сватбата на брат си без кавалер, определено не влизаше в плановете на майка й. Боже…тази жена щеше да я побърка. Не й стигаше тя, но трябваше да търпи всички въпроси защо е сама от всички роднини. Не разбираше от къде всички са чули, че е сгодена. Нямаше никакъв годеж, даже приятел си нямаше. Връзките бяха прекалено сложни и задушаващи за нея. От няколкото връзки, които бе имала до сега, разбра единствено, че мъжете искат само секс. Никога не я изслушваха или разговаряха с нея за сериозни теми. Когато се опиташе да подхване нещо по-сериозно за разговор те ставаха и излизаха или пускаха някой мач по телевизора. Това дори не можеше да се нарече връзка. Не знаеше в кого да търси вината за това, в себе си или в идиотите които избираше за гаджета. Всички сякаш се носеха на вълната на безразличието и не се опитваха да си подобрят положението. Всички бяха нехранимайковци, а дори не искаше да си спомня за онзи сърфист…Всички постъпваха по един и същи начин, а когато всичко свършеше майка й постоянно я обвиняваше, че с държанието си Грейс отблъсква мъжете. Разбира се майка й не можеше да разбере рутината появила се в живота на Грейс. Любовният й живот беше сух и пуст от много време, а и честно казано тя не търсеше мъж. Животът й беше по-спокоен без мъже и тя се наслаждаваше на това. Отне й само секунда, за да разбере кой е източникът на тази мълва за годежа и за да не изложи майка си, казваше на всички, че годежът е развален и с годеника са се разделили.

    Такава беше Грейс. Бунтар от ранно детство до сегашните си двадесет и осем години. Винаги се опълчваше срещу безумните идеи на майка си. Обичаше я, но Грейс не отговаряше на плановете, които майка й кроеше за нея. Не се получаваше. Нито уредените срещи на сляпо, нито спора за колежа, нито дори за апартамента, в който Грейс живееше в момента. Битката за него беше жестока. Майка й искаше тя да остане да живее при тях, но дори крокодилските й сълзи не пречупиха Грейс, беше се преборила за свободата си. Що се отнасяше до баща й, в споровете с между родителите й, баща й изглеждаше като слабохарактерен мъж, воден от жена си, но когато ножът опреше до кокала, баща й поемаше щафетата. В някой моменти Грейс се радваше, че е наследила повече от него, но в домът на семейство Сингър, камшикът размахваше Краън. И въпреки, че не успяваше в повечето си опити за изнудване, Карън продължаваше да се докопва до най-малките неща. Като днес например. Цяло чудо е, че я накара облече отвратително късата рокля, която едва понасяше. Прасковеното определено не допадаше на Грейс, но ако беше отказала да я облече, нямаше да се отърве от злобните погледи на майка си, не че сега й ги спестяваше.

-          Казах ти да вдигнеш косата си!-не беше чула, че майка й е дошла. С дълбока глътка въздух, Грейс изкара не толкова фалшива усмивка и деликатно се отдръпна от майка си.

-          И аз се радвам да те видя мамо!

-          О, момичета изглеждате невероятно!-двете приятелки на Грейс успяха да отнемат вниманието на майка й, но Грейс знаеше, че това няма да е за дълго.

-          Ти също Карън. Направо сияеш.- отвърна Паркър.

-          Така е. все пак синът ми се жени и то за красавица.

 

снимка на martity19