Търсене

Виж ме Глава 2

19 Август, 2017 - 15:00
0 Коментари

Оценка:
Общо гласували 6

Глава 2

 

-         Те са точно един за друг.- Грейс едва не се задави в опита си да скрие смехът си от иронията в тези думи. Да, те наистина си подхождаха. Марк, любимият син, който прави всичко както тряба, с когото трябва, точно както иска мама. Учи, размотава се с хора от обществото. Първородното дете, което майката на Грейс обожаваше.

 

    Когато бяха малки, Марк винаги защитаваше Грейс пред майка им, помагаше й, но колкото повече растяха, толкова повече отношенията им се променяха. Подзоркия контрол на Карън, Марк се превърна в разглезено моме, което не можа да си го държи в гащите. В гимназията Грейс беше безличната сестра на Марк Сингър, любимото моме на всички. Колежът не помогна въобще и към качествата си Марк прибави арогантността и самолюбието си. Харчеше парите на родителите им слекота, а алчността му не се задоволяваше само с тях. Дългият списък с момичвта зад фърба му също говореше за начина му на живот.

 

Карън постоянно сравняваше Грейс и Марк, което доведе до срив в братско-сестринските им отношения. Грей се опитваше да му покаже пътя, а той постоянно я обвиняваше, че му завижда. Въпреки скандалния си живот, Марк се издигна като един от най-хищните адвокати и започна да трупа пари, докато Грейс не държеше да се издига в това общество. Но през последната година двамата запонаха опити да затоплят отношенията си.

    Когато Марк съобщи, че ще се жени за Шайлин, Грейс помисли, че тя е бременна и брат й е решил да поеме някаква отговорност за първи път в живота си. Но не беше така. Шайлин не беше бременна, апросто влюбено богато заблудено момиче, което си мислеше, че е успяло да впримчи съпруг. За изненада на Грейс, Марк не я заряза и и след три години с нея, най-накрая реши да се ожени. Акулата най-накрая си намери майстора.

 

   Шейлин беше от онези момичета, които виждаш в скъпите бутици в мола. Богата и известна, участвала в няколко реклами, изненадващо нез грам силикон, но часовете за ботокс бяха свещен ритуал за нея. От възможностите за опознаване, които Грейс имаше с нея, разбра само, че Шейлин е красива и...даа...беше красива. За съжаление не развиваше мозъка си в други сфери освен за дрехи и грим. Ами да, идеалната жена за брат й, нямаше даму създава много грижи освен даизцежда кредитните му катри. Идеалната двойка.

 

-         Де да можеше и дъщеря ми да мезарадва така. Но тя чака и чака...

-         Мамао, не сега...

-         Няма да станеш по-млада Грейс. Време ти е за семейство!- въпреки всичко Карън беше запазила едно кътче в сърцето си, където съхраняваше любовта към дъщеря си.

-         Карън, това не е ли Джон, май те търси?- ето, че Паркър успя да я откъсне от тях.

-         О, боже и пет минути не може да изкара без мен.- каза тя и тръгна към съпруга си, който стърчеше доста над тълпата.

 

Грейс се усмихна когато видя баща си. Въпреки натрупалите години Джон Сингър все още беше красавец. Спомни си времето когато той носеше малката си дъщеря на раменете си и се смееше с нея. Грейс беше момичето на татко и се радваше, че все още е така. Обърна се към двете си най-добри приятелки и им отправи благодарствен поглед.Паркър и Ема винаги знаеха какво да правят, когато нещата започнат да клонят към тази тема.

 

-      Не се ядосвай Грейс, ще престане все някога. Покрай сватбата явно е яхнала по-здраво метлата.-  Ема се усмихваше с онази усмивка „не избухвай сега”, а Паркър й хвърли онзи поглед „само кажи и ще се отърва от дъртата чанта”. Грейс обиаше тези две луди глави.

 Трите бяха най-добри приятелки още от гимназията. Ема беше по-деликатната и подбираше какво кога да каже, докато Паркър говореше каквото й падне и винаги предлагаше услугите си за плана за убийство. Грейс никога не се обиждаше от думите на Паркър по адрес на майка й, защото понякога и тя мислеше същите неща в мигове на силен гняв. Тези две момичета бяха от малкото важни хора в живота на Грейс.

Всичко беше изпълнено по план. Марк и Шайлин си казаха „Да” под звуците на нежна музика, заобиколени от прекалено много непознати хора. Когато се обърнаха към гостите като семейство Сингър, в небето полетяха три снежнобели гълъба, по един за всяка една година от съвместния им живот. Последва избухване от аплодисменти, прегръдки, пожелания и сълзи, главно ит майка й. Всичко беше прекалено перфектно според Грейс. Гълъбите, гостите, дори музиката. Всичко това беше излишно главоболие. Какво стана с малките сватби в тесен кръг? Не виждаше смисъл родителите й да харчат толкова пари за такава сватба, когато можеха да дадът повечето пари на нея. С тях щеше да си осигури сметките и да започне приличен бизнес. Нищо, че все още не се беше решила, но нямаше завинаги да снима кучета. Това трябваше да е временна работа, докато успее да си отвори студио, но времето минаваше, а тя все така осатавяше парите да се изплъзват между пръстите й вече четири години. Вярваше, че някой ден ще й се случи нещо хубаво, но...този ден явно не беше днес.

 

Час по-късно, Грейс едва стоеше на мястото си. Не я свърташе на едно място. Постоянната музика, посещенията на майка й в опити да я запознае с колкото се може повече мъже тази вечер. Дори не искаше да мисли за мъжът да нея, който постоянно й говореше за зъби и кариеси...явно заболекър. До средата на вечерта успя да събере смелост и да я попита колко пломби има. Грейс се молеше в този момент земята да се отвори и да я погълне. Оставаха още два часа до края, през които просто трябваше да оцелее някакси, но нямаше нищо против и едно малко земетресение, което предварително да закрие тържеството. След това тя, Паркър и Ема щяха да се запътят към някой бар, за да удавят мъката от днешния ден.

.....................................................................................................................................

снимка на martity19